Определение № 3341 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3341 гр. София, 25.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104648 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №22709436/10.09.2024г. на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт И.

К. срещу Решение №4597 от 31.07.2024г. по в. гр. д. №7407/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], че Руската федерация е собственик по силата на Споразумение между Правителството на Народна Република България и Правителството на СССР за замяна на недвижими имоти от 13.05.1977г. на сграда за енергопроизводство, съставляващ трафопост с диспечерски номер 11-79 и диспечерско наименование "Щ. А. 5“, на един етаж, представляващ сграда с пл. № 1278 със застроена площ от 70,2 кв.м., построена в УПИ №..., отреден за легация, по плана за регулация на местността „Изток-юг“, представляващ сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], и „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да предаде на Руската федерация владението върху същия имот на осн. чл. 108 ЗС; на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по правоприемство №185, том II, peг. № 5213, дело № 364/2010г., с който „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е признат за собственик по преобразуване и правоприемство на процесния трафопост; „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл.59. ал.1 ЗЗД да заплати на Руска федерация сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на сграда за енергопроизводство с идентификатор [№] по КККР на [населено място], за периода 01.10.2017г. - 30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба /01.10.2020г./ до окончателното изплащане. Касаторът счита, че решението е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид което моли за неговата отмяна, и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорва като неправилен извода, че ищецът е установил по безспорен начин, че процесният трафопост е включен в обхвата на сключено Споразумение между Правителството на Народна Република България и Правителството на СССР за замяна на недвижими имоти от 13.05.1977г. Счита, че неправилно е прието и, че ответникът не е направил своевременно възражение, че процесният трафопост не попада сред прехвърлените е международното споразумението имоти. Оспорва и извода на съда, че независимо, че процедурата по чл. 5 от Конституцията на РБ не е спазена, то доколкото споразумението не противоречи на императивни правни норми, е породило вещно-прехвърлителен ефект. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че доколкото спорът между страните е само относно сградата на трафопоста, без находящото се в него енергийно оборудване, то сградата на същия няма специфичен характер на енергиен обект, не представлява енергиен обект и не е под специален режим. Оспорва и извода, че при липсата на данни процедурата за определяне на обезщетение по чл. 210 ЗУТ да е реализирана, то сервитут в полза на енергийното дружество не е възникнал. Счита, че и искът по чл. 59 ЗЗД неправилно е уважен тъй като в конкретния случай обедняване на ищеца не е установено. Твърди, че неправилно е прието за неоснователно възражението за изтеклата придобивна давност по чл. 79 от ЗС в полза на енергийното дружество, като се има предвид, че ищецът сам още в исковата си молба признава, че ТП изцяло се владее от електроразпределителното дружество. В изложението към касационната жалба се посочва наличието на основанията по чл.280, ал.1. т.1 и 3 и ал. 2 от ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. По въпроса дали сградата на ТП представлява специфичен енергиен обект и дали е изключена от гражданския оборот, касаторът счита, че въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №440 от 23.11.2011г. по гр.д. №1605/2010г. на ВКС.;

2. Относно възможността за прехвърляне на процесния трафопост в собственост на Руската държава по приращение-без да е изрично описана в предмета на международния договор и без да е съществувала към датата на неговото подписване, касаторът счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с Решение №7 от 02.07.1992г. по конст. дело №6/1992г. на Конституционния съд, в което е прието, че международните договори, приети, ратифицирани и влезли в сила за Република България при действието на чл. 5. ал. 4 от Конституцията, но необнародвани, не са част от вътрешното законодателство и нямат предимство по смисъла на чл. 5. ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство.

3. Във връзка с уважения иск по чл. 59 ЗЗД, касаторът поставя въпроса дали при изрично въведени правозащитни възражения, свързани с отричане възможността за обедняване, и при ангажирани от ответника доказателства, създаващи съмнение в основателността на иска, ищецът следва да докаже обстоятелствата, създаващи възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни. Счита, че доколкото ищецът в производството не е 2 установил наличието на сигурна възможност за получаване на присъденото с въззивното решение обезщетение – наем, т.е. елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, то претенцията му е следвало да бъде отхвърлена. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с ППВС №1/79г., и решение №251 от 04.04.2017г. по т.д. №1023/15г., решение №135/17г. по т.д. №512/16г., решение №398/14г. по гр.д. №1933/13г. и решение №190/12.12.2017 по дело №512/2017 на ВКС.

Следните въпроси, касаторът поставя на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като твърди, че те са обусловили крайния изход на делото, и са от значение за точното прилагане на закона:

4. Допустимо ли е по силата на сключен международен договор, който не е ратифициран и обнародван по реда на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ, да бъде придобито правото на собственост върху бъдещ /неизграден към датата на подписване на договора/ енергиен обект - трафопост, от друга държава, при противоречие с императивните разпоредби на вътрешното законодателство — чл. 2 от Закона за електростопанството /обн. 1975г., отм./?;

5. Допустимо ли е да се приеме, че международен договор е придобил превес над вътрешното законодателство при липса на изпълнение на регламентираната в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ процедура за ратифициране и обнародване, при условията на чл. 24, ал.

2 от Указ № 1496/1995г. при липса на надлежно изрично разпореждане на компетентния орган?;

6. Представлява ли сградата на действащ площадков енергиен обект - трафопост част от енергиен обект в съвкупност, и в този смисъл може ли да бъде предмет на прехвърлителна сделка в полза на друга държава като отделен недвижим имот, непритежаващ специфични те характеристики на енергиен обект?;

7. Допустимо ли е елементи на техническата инфраструктура, конкретно елементи от разпределителната електрическа мрежа на Република България - с характер на енергийни обекти по смисъла на енергийното законодателство, да бъдат прехвърляни в собственост на друга държава, като бъдещи приращения към прехвърляни недвижими имоти?

Касаторът твърди и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно очевидна неправилност на обжалваното решение, поради очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че двустранното споразумение, въпреки, че не е ратифицирано по конституционен ред и не е обнародвано, е част от вътрешното право и има предимство над нормите на вътрешното законодателство. За крайно неправилен, и противоречащ на разпоредбата на чл. 2 от отм. Закон за електростопанството/действал към момента на подписване на споразумението/, счита извода, че процесният трафопост не е бил вещ изключена от гражданския и търговския оборот, както и че същият е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

Чрез писмения си отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба – Руската федерация, чрез адв. Св. Д. и адв. Д. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че липсват основанията за допускане на касационно обжалване. Излага, че действащият по време на построяване на трафопоста Закон за електростопанството /обн. ДВ, 3 бр.95/12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отм. ДВ, бр.64/16.07.1999г./ изрично позволява изграждането и придобиването правото на собственост върху енергийни съоръжения от страна на небитови клиенти. Посочва, че предмет на спора не са електрически уредби и мрежи, в този смисъл, спорът между страните не е за ползването на електрическите обекти и съоръжения, намиращи се в постройката на трафопоста, които са под специален режим, а за собствеността и използването на самата постройка. В действащия към 1977г. закон няма принципна забрана тези обекти - сграда и земя, да принадлежат на друго лице, различно от държавата или енергийното предприятие, респ. няма забрана държавата да се разпорежда със собствените си имоти в полза на други лица - публичноправни или частноправни субекти, а в последващата нормативна уредба, вкл. и в действащия Закон за енергетиката /ДВ бр. 107 от 07.12.2003 г./ изрично е и предвидено съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти, прилежащи към енергийните обекти. Посочва, че в този смисъл е и съдебната практика, в която се приема, че трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, е собственост на това трето лице. Обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, а за достъпа до обекта енергийното предприятие дължи обезщетение. Позовава се на Виенската конвенция, според която помещенията на дипломатическите представителства са неприкосновени, предвид което по отношение на тази територия и съоръженията в нея е неприложимо българското законодателство, вкл. и предвидените в ЗЕ ограничения, на които ответникът основава възраженията си, а именно, че всички енергийни обекти на територията на България следва да бъдат собственост на съответните енергийни дружества, както и, че в негова полза е възникнал законен сервитут върху сградата. Развива подробни съображения относно действието на двустранната спогодба и влизането и в сила от деня на нейното подписване, без необходимост от извършване на последващи действия. Във връзка с въпроса касаещ уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД излага, че според константната съдебна практика, ползването на достъп до съоръжение за пренос или разпределение на ел.енергия, находящи се в чуждо помещение, без наличието на сключен между страните договор следва да се разглежда по правилата за неоснователното обогатяване, в който случай за възникване на задължението за плащане на обезщетение, не е нужна покана и то възниква от датата на неоснователно владение на вещта. Ответникът счита, че липсват и посочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касатора нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Разпечатката съдържа 24 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9687bc87-4af3-4772-b468-8526d18b89b9