Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 838 от 29.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 770/2020
Вид
Решение № 838
Подписан
29.06.2020
Състав
НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА, СВЕТЛА ВЕЛИЧКОВА ПЕНЕВА, КРАСИМИР ТОДОРОВ ВАСИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

№ .........../ 29.06.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН

ШАКИРОВА при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 770 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М.Д.А. срещу Решение № 2508 от 06.06.2019г. по гр.д.

№ 14590/2018г. по описа на ВРС, ХLVI-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Е.А.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 24 000 лева, като получена от последната при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2018г. до окончателно изплащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи са, че независимо от установената от ищцата имуществена престация и нейният размер, по делото не е доказано валидно юридическо основание, оправдаващо предаването и получаването на исковата сума от ответницата. Между страните не е съществувало договорно правоотношение или друго основание за предаване на исковата сума, преведена по банкова сметка ***.

Тази сума не е предадена на сина на въззивницата – М.Г.М., за когото всъщност е била предназначена. Влошените отношения между въззиваемата и сина на въззивницата възпрепятствали намерението на последната. Ето защо ответницата получила сумата без основание, с която се е обогатила неоснователно. Дори да се приеме, че продажбата на недвижимия имот в с. К. е основание за извършения превод, то без основание е преведена половината от исковата сума, доколкото имотът е бил съсобствен между Е.З. и М.М.. Неправилен в тази връзка е правният извод, че ищцата е предала сумата на ответницата като цена от продажбата на собствения на Е.З. имот в с. К.. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен с извод за основателност.

В отговор на жалбата, Е.З. оспорва доводите в нея, като неподкрепени от събраните по делото доказателства и установените обстоятелства. Поддържа като безспорно установено по делото, че тя и синът на въззивницата М.М. са били във фактическо съжителство от края на 2007г. до м. юни 2018г., от което имат роден син – А.М..

Исковата сума е преведена по сметка на въззиваемата от въззивницата – майка на М. на 20.08.2014г. Твърдението, че с преведената й сума въззиваемата е закупила недвижим имот на свое име е опровергано с представените по делото доказателства за придобиване право на собственост от З. и движението по банковите й сметки.

Същевременно е установено, че М. е длъжник по договор за кредит към финансови институции, както и по образувано изп.д. по описа на ЧСИ Н.Д.; че ПИ № 159 е придобит от М. и З. на основание договор по НА № 188/12.02.2008г.; на 24.06.2009г. М. продал собствената си ид.ч. от имота на баща си Г.А., а на 28.03.2012г. З. и А. прехвърлили имота на малолетното дете на З. и М. – А.М.; на 25.06.2014г. последният прехвърлил ПИ № 159 на баба си М.А., която на 20.08.2014г. продала имота на трети за семейството лица за сумата от 24 000 лв. Всички прехвърлителни сделки, предхождащи последната, извършени между роднини са за цена, равна на данъчната оценка на прехвърленото право и са привидни, целящи да прикрият по отношение на трети лица действителния собственик на ½ ид.ч. от ПИ № 159 – М.М.. Документите, обективиращи тези сделки правят вероятна привидността и съставляват „непълни обратни писма“, като условие за допустимост на гласните доказателства, от които се установяват спорните факти. Преведената сума по сметка на З. е разходвана за покриване на ежедневни разходи в периода на фактическо съжителство на З. и М.. В този смисъл основание на превода е изпълнение на нравствен дълг на ищцата по смисъла на чл.

55, ал. 2 от ЗЗД – желание за подпомагане на сина й М.М., а превода е извършен по сметка на ответницата, за да не бъде секвестирана сумата за паричните дългове на М.. Отделно – сумата е преведена като получена продажна цена на имот, който в отношенията между страните е считан за собствен на З. и М.. Така е установена причината за превода, който не е лишен от основание. Обжалваното решение е правилно, поради което отправила искане да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М.Д.А. срещу Е.А.З. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 24 000 лева, като получена при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: синът й М.М. и ответницата били във фактическо съжителство от 2008г. Във връзка с намерението на сина й по закупуване на недвижим имот в ж.к.

„Ч.“, се уговорили, ищцата да му помогне със сума пари. За целта на 20.08.2014г. продала собствения си недвижим имот, находящ се в с. К. за сумата от 25 000 лв., преведена й от купувача Е.Д. по банков път. В същия ден, на 20.08.2014г. превела от банковата си сметка в „Банка ДСК“ АД сумата от 24 000 лв. по сметка на ответницата в същата банка, като считала, че парите всъщност дава на сина си, на когото имала желание да помогне. Впоследствие узнала, че със сумата ответницата закупила недвижим имот на свое име, без участието на сина й и че преведените от нея пари не са били в полза на сина й. За превода на сумата с ответницата не са имали договорно отношение, нито е имала намерение да я облагодетелства с посочената сума, поради което сумата е получена без основание. Отправила искане поради това за положително произнасяне по делото с извод за начална липса на основание за имущественото разместване.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорила предявения иск по основание. Признала, че е била във фактическо съжителство със сина на ищцата М.М., от което имат родено дете А.М.. В периода на съжителството им, М.М. бил длъжник по множество парични задължения към банкови институции, поради което нямал доходи и имущество, същият от 10 години умишлено не работил по ТПО и не придобивал на свое име движимо и недвижимо имущество. Имотът, който притежавал заедно с ответницата прехвърлил под страх от възможността за насочване на принудително изпълнение върху същия на своя баща, с уговорка последствие той, заедно със З. да го прехвърлят в полза на сина им. Действителната уговорка между ищцата и сина й била, М., заедно с ответницата да й прехвърлят недвижимия имот в с. К., който впоследствие тя да продаде, а получената продажна цена от същия да предостави на семейството на З. и М., чрез ответницата за посрещане на ежедневните си текущи разходи, тъй като единствените доходи на З. не били достатъчни за покриване на същите. М.А. придобила този имот от внука си А.М., чрез законните му представители през 2014г. за сумата от 2 940 лв. Два месеца по-късно продала имота за сумата от 25 000 лв. Семейството взело това решение, тъй като А.М. е малолетен и при реализиране на продажба, получените средства не биха могли да се разходват за покриване нужди на семейството. Получената от ответницата сума не е разходвана за закупуване на недвижим имот от ответницата, доколкото тя е купила апартамент в ж.к. „Ч.“ в гр. В. с договора по НА № 36/27.05.2013г. много преди получаване на исковата сума. Последната е разходвана за покриване нужди на семейството на З. и М. и сумата е уговорена и предоставена именно за тази цел. Последното се установява от банково извлечение. Ищцата, като майка е изпълнила доброволно и осъзнато нравствения си дълг, като е предоставила реализираната от продажбата цена на своя син и внук чрез ответницата. Ето защо е налице правно основание за получаване на сумата, а предявеният иск за връщането й – неоснователен.

Отправила искане за постановяване на този резултат.

В допълнителна молба ответницата пояснила, че в отношенията между нея и М.М., от една страна и М.А., от друга недвижимият имот в с. К. се е считал собствен на М. и З. до продажбата му на 20.08.2014г. на трето лице. Поредицата сделки предхождащи тази продажба, сключени между роднини целяли създаване на привидност у третите лица относно действителния собственик на имота. В частта им относно уговорената продажна цена, по същество нотариалните актове, които обективират договорите съставляват непълни обратни документи, правещи вероятно твърдението на ответницата, че сделките по тези актове са привидни, като целящи да прикрият по отношение на трети лица действителния собственик на ½ ид.ч. от имота.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко продажба, обективиран в НА № 145/12.02.2008г. М.Г.М. и Е.А.З., като купувачи по договора придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. К., представляващ ПИ № 159, заедно с построената в него постройка за сумата от 10 000 лв.

На

24.06.2009г. М.М. прехвърлил на Г.М. А. собствената си ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот за сумата от 939.80 лв., равна на данъчната оценка на частта, с договора по НА № 94 от същата дата.

На

28.03.2012г. Е.З. и Г.М. А. продали същия недвижим имот на А.М.М., чрез законния му представител М.Г.М. за сумата от 1498.80 лв., равна на данъчната оценка на целия имот, с договора, оформен в НА № 7/2012г.

А.М.М. от своя страна, представляван от законните си представители Е.А.З. и М.Г.М. на 25.06.2014г. продал на М.Д.А. недвижимия имот в с. К. за сумата от 2940 лв., при данъчна оценка на имота в размер на 2938 лв. с договор за покупо продажба, обективиран в НА № 71/2014г.

С договор за покупко продажба, оформен с НА № 176/20.08.2014г. М.Д.А. продала на Е.В.Д. и Т.М.а Д.собствения си недвижим имот, находящ се в с. К., представляващ ПИ № 159, заедно с построената в него постройка за сумата от 25 000 лв., при ДО на имота от 3 743.80 лв.

Няма спор по делото, а и от Извлечение на операциите по банковата сметка на М.А. в „Банка ДСК“ АД на л. 6 от делото се установява, че на 20.08.2014г. по същата е постъпила сумата от 25 000 лв. от Е.Д. на основание покупка на недвижим имот в с. К., като в същия ден сумата от 24 000 лв. е наредена от нея за трансфер по разплащателна сметка на Е.З..

Съобразно отразеното движение по Извлечение от сметката на Е.А.З. в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.08.2014г. до 17.10.2018г., след постъпване на исковата сума от 24 000 лв. на 20.08.2014г. по сметката й, същата е разходвана за посрещане на текущи потребителски нужди от храна, облекло, гориво, играчки, лекарства и т.н., а на 24.02.2015г. е извършен превод на сумата от 1 000 лв. по сметка на М.Д.А..

Със

Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК издадени на 01.04.2010г. по ч.гр.д. № 3365/2010г. и на 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 8245/2010г. по описа на ВРС М.М. е осъден да заплати на „Про Кредит Банк /България/ АД и на „ПроКредит Къмпани“ ЕАД сумите съответно 1088.42 евро и 44 285.66 евро, ведно със законна лихва и разноски. От Справка за образувани изпълнителни дела, издадена от КЧСИ е видно, че към 05.02.2019г. е налице висящо изп.д. № 839 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. 807 с длъжник по парично вземане М.Г.М..