Определение № 626 от 28.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Монтана, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500438 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П., пълномощник на ищцата М. И. И. срещу Определение № 1159/13.08.2025 год., постановено по гр. дело № 3090/2024 год. по описа на РС Монтана, с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване на дело № С744/2023 г. на СЕС.

Делото е приключило с Решение № 288/15.06.2025 год., с което съдът е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № 12.12.22год., сключен между страните е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22,вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 и 19,ал.4 от ЗПК, както и че договор за предоставено поръчителство от 12.12.2021година сключен с „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Със същото решение е осъдено „К.“ ЕАД, ЕИК ***,да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство и „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е.

И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 200 лева в настоящото производство.

На 10.07.2025 год. от пълномощника на ищцата е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като бъде определено и ДДС върху него и същото 1 бъде присъден в справедлив размер съобразно тежестта на делото.

С обжалваното Определение № 1159/13.08.2025 год., съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 3090/2024 год. по описа на РС Монтана до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1.

"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е. договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2

Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд приема, че така постановеното определение не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 631,ал.1,изр. второ ГПК.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал.

1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния правен спор, в случая такъв е останал висящ по делото единствено за дължимостта на адвокатско възнаграждение и ДДС върху същото при предоставено безплатно процесуално представителство, съответно е спряно производството по чл. 248 ГПК с предмет налице ли са основания за изменение решението в частта за разноските относно дължимото на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 3

205/2024 г., ВКС II ТО , Определение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 16/2025 г., II т. о. Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 1666/2025 г..

Съображенията в подкрепа на това становище са в насока на това, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване, но също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика "припознава" за свой, а процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи - гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Приемането на обратното би могло да доведе и до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова - от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос. В този смисъл е Определение № 1616 от 17.06.2024 г. постановено по ч. т. д. № 1153/2024 г. II ТО на ВКС.

Към настоящия момент вече има постановено решение на СЕС по дело № С-744/2023 г.,т.е. поради което и РС Монтана следва да възобнови производството и да се произнесе по искането по чл.248 ГПК на ЕАД Е. И..

Водим от горното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на ад-вокат Е.

И., в качеството й на ЕАД Е. И. , пълномощ-ник на ищцата М. И. И., ЕГН ********** от с. С. срещу Определение № 1158/ 13.08.2025г . постановено по гр. дело № 3091/2024 г. по описа на РС Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 437/2025г. по описа на МОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.

4

София с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Монтана, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500438 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П., пълномощник на ищцата М. И. И. срещу Определение № 1159/13.08.2025 год., постановено по гр. дело № 3090/2024 год. по описа на РС Монтана, с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване на дело № С744/2023 г. на СЕС.

Делото е приключило с Решение № 288/15.06.2025 год., с което съдът е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № 12.12.22год., сключен между страните е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22,вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 и 19,ал.4 от ЗПК, както и че договор за предоставено поръчителство от 12.12.2021година сключен с „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Със същото решение е осъдено „К.“ ЕАД, ЕИК ***,да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство и „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е.

И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 200 лева в настоящото производство.

На 10.07.2025 год. от пълномощника на ищцата е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като бъде определено и ДДС върху него и същото 1 бъде присъден в справедлив размер съобразно тежестта на делото.

С обжалваното Определение № 1159/13.08.2025 год., съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 3090/2024 год. по описа на РС Монтана до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1.

"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.