Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 06.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 40/2023
Вид
Решение № 138
Подписан
06.03.2023
В сила
06.03.2023
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3, изр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ямбол, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №190/25.11.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №251/2022г., с което ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати на Д. Т. П. от гр.***** сумата 365.02 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2020г.– 09.07.2020г., получев в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на исковата молба– 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 71.24 лв.– лихва за забава върху главницата за периода от на забавата от момента, когато сумите /за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г./ по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на исковата молба- 25.05.2022г., да заплати на Д. Т. П. сумата от 400.00 лв.– разноски за първата инстанция, както и да заплати по сметката на ЕРС сумата от 50.00 лв.– държавна такса и 200.00 лв.– разноски за вещо лице.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните 1 правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служители, работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Изтъква, че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., които имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност през нощта и тя е 8 часа. Излага, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон- ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1.

Въззивникът се позовава на практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на тази последователност според въззивника, е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който е в сила от 11.7.2020 г. и с който, за да се избегне нееднозначното 2 тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт- наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение, изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият Д. Т. П. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, а пълномощникът на въззиваемия- адв. В. М. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Д. Т.

3

П. от гр.******, с която против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са- главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 365.02 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.01.2020г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 71.24 лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, е изключено приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установена от районния съд. Не е налице спор и е установено, че през процесния период01.01.2020г. до 09.07.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, по което Д. Т. П. е работил в РС „ПБЗН“- Елхово към ГД „ПБЗН“ при МВР– София, на длъжност „ВСА, той и пожарникар“, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта- общо 280 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 280 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 320.04 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 40.04 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.

Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 365.02 лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното 4 допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г.09.07.2020г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 71.24 лв. При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.