Определение № 195 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова

Членове:

Диляна Н. Йорданова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20232100501863 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. П., чрез адв. Грета Астарджиева от САК, срещу Определение № 526 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 545/2023 г. на Районен съд – Карнобат, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 385 от 12.07.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като причините, мотивирали ищеца да оттегли иска са ирелевантни по отношение на установеното в чл. 78, ал. 4 ГПК правило, т.е. разноски се дължат на ответника във всички случаи на оттегляне на иска.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде допълнено определението за прекратяване на делото, като насрещната страна Д. В. В. бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3500 лв. за адвокатско възнаграждение. Ако жалбата бъде уважена, според жалбоподателя претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което не подлежи на намаляване.

Постъпил е отговор на частната жалба от Д. В. В., чрез адв. доц. д-р Петър Георгиев Бончовски. В него се сочи, че ответникът няма право на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като е станал повод за завеждане на делото.

Изтъква се, че ответникът е знаел, че първоначалните му искове са недопустими, а насрещните искове са предявени от ищеца под условие – ако не се прекрати главното производство. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на частната жалба също е допустим – подаден е в срока по 1 чл. 276, ал. 1 ГПК и отговаря на съответните изисквания на чл. 259, чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

Предмет на делото пред Районен съд - Карбонат са насрещни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д. В. В. срещу К. С. П. за следните суми: 2500 лв., частичен иск от 27 000 лв., представляващи половината от стойността на извършени по време на брака подобрения в общ имот, както и 1000 лв., частичен иск от 170 810,39 лв., представляващи половината от платен ипотечен кредит по време на брака. Делото е разделено от главното производство по гр. д. № 49920/2021 г. на Софийски районен съд, в което П. е предявил срещу В. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С влязло в сила Определение № 6870 от 20.02.2023 г. по гр. д. № 49920/2021 г. на Софийски районен съд главното производство е прекратено поради недопустимост на иска на П.. Посочено е, че е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото – спорът между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо от съд във Великобритания.

С молба от 20.04.2023 г. П. е поискал производството по насрещните искове да бъде прекратено, като е представил горецитираното определение на Софийски районен съд. Поискал е да му бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 3500 лв. за адвокатско възнаграждение.

На 02.06.2023 г. В. е подала молба, с която е оттеглила насрещните си искове поради прекратяване на производството по главния иск в Софийски районен съд.

С Определение № 385 от 12.07.2023 г., постановено по настоящото дело, Районен съд – Карбонат е прекратил производството поради оттегляне на исковете от В.. Оставил е без уважение искането на П. за присъждане на деловодни разноски с аргумент, че с поведението си той е дал повод за завеждане на делото.

С молба от 14.08.2023 г. П. е поискал съда да измени определението си по реда на чл. 248 ГПК, като е изложил съображения във връзка с тълкуването на чл. 78, ал. 4 ГПК.

С отговора на молбата по чл. 248 ГПК В., наред с доводите си по същество, е направила евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като по делото не са извършвани процесуални действия.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е акцентирал на факта, че насрещните искове са предявени при условията на евентуалност – ако не бъде уважено направеното искане за прекратяване на главното производство поради недопустимостта на иска на П..

Въз основа на горната фактическа обстановка и доводите на 2 страните съдът намира за установено следното от правна страна:

Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Законът действително не сочи причината за прекратяване на делото като релевантна за дължимостта на разноските.

Константната съдебна практика на ВКС обаче приема, че в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това производството е прекратено. Само ако оттеглянето или отказът от иска са предприети поради незаявена или неустановена по делото причина, разноските за производството се възлагат в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато отказът или оттеглянето на иска са направени от ищеца, поради новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства, независещи от ищеца, а зависещи отново от поведението на ответника, и погасяващи заявеното от ищеца спорно право по делото или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, то отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл.

78, ал. 2 ГПК. Това е така, защото в тези случаи извънпроцесуалното поведение на ответника е както поводът за завеждането на делото, така и поводът за неговото прекратяване поради отпадането на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното от ищеца спорно право по делото. В този смисъл са следните актове на ВКС: Определение № 31/06.02.2020 г. по гр.д. № 2017/2018 г., IV г.о., Определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г., IV г.о., Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о , Определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д. № 560/2012 г, II г.о., Определение № 767/05.09.2012 г. по ч.т.д. № 251/2012 г. II г.о, Определение № 518/15.06.2012 г. по ч.т.д. № 156/2012 г., II г.о., Определение № 98/20.02.2009 г. по ч.гр.д. № 91/2009 г., IV г.о., и множество други.

В настоящия случай очевидно ответникът П. е станал причина за завеждане на делото. Той е предявил иск срещу В. пред българския съд, въпреки че е знаел, че страните вече са обвързани от влязъл в сила акт на чуждестранен съд. Насрещните искове са предявени като защита срещу предявения иск, като през цялото време Д. В. В. е поддържала, че желае исковете й да бъдат разгледани само при условие че главното производство не бъде прекратено поради недопустимост. Ако производството не беше разделено, с прекратяването на производството по главния иск, щеше да бъде прекратено и производството по насрещните искове. Видно от книжата по делото, В. изрично е заявила, че оттегля иска поради прекратяване на производството по главния иск, а и самият ответник е поискал прекратяването, като се е позовал на определението на Софийски районен съд.

Поради изложеното на ответника П. не му се полагат разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на иска от ищцата.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 526 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 545/2023 г. на Районен съд – Карнобат.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4