Решение № 7889 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7889 гр. ., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110151940 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП), в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил „.“ с рег. № ..

Поддържа, че ПТП е настъпило на 09.12.2024 г. в гр. . по вина на водача на лек автомобил „.“ с рег. № ., чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована при ответното дружество. Ищецът поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1436,80 лв. по образуваната при него преписка за щета № ., след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на виновния водач за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че след отправена покана ответникът е погасил чрез прихващане само част от регресния дълг в размер на 1126,35 лв., поради което претендира неизплатения остатък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С протоколно определение от 30.03.2026 г. съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличение на неговия първоначален размер от 100 лв. до пълния размер на претенцията от 325,45 лв.

(претендиран от ищеца в размер на 166,39 евро).

Ответникът ЗАД „.” АД оспорва иска по размер. Поддържа, че 1 изплатеното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на действителните пазарни цени към датата на събитието, като оспорва цените на вложените резервни части и нормовремената за труд. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си чрез извършеното доброволно прихващане на сумата от 1126,35 лв. на 25.06.2025 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“; настъпване на застрахователно събитие по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника; реално изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на неговия застрахован в размер на действителните вреди.

С оглед твърденията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада си по делото, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно настъпването на ПТП, неговият механизъм, вината на застрахования при ответника водач и наличието на валидни застрахователни полици. Спорно по делото е останало единствено обстоятелството какъв е размерът на действителната вреда към деня на събитието и дали платеното от ответника обезщетение е достатъчно за репарирането й.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно и пълно, стойността на необходимия ремонт на застрахования при ищеца автомобил към момента на ПТП, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на 1606,27 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице подробно разяснява, че при определяне на средна пазарна стойност се използват по-високи нормовремена за труд с пониска часова ставка, за разлика от официалните сервизи, където нормовремената са заводски (по-ниски), но часовите ставки са значително повисоки.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на регресното вземане следва да се вземе предвид действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ, която съответства на разходите за възстановяване 2 на вещта по средни пазарни цени. Установеният от експертизата размер от 1606,27 лв. надвишава изплатеното от ищеца обезщетение от 1436,80 лв., поради което следва да се приеме, че ищецът е изплатил обезщетение в размер, който не надхвърля действителните вреди. Към тази сума следва да се добавят 15 лв. обичайни ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), които по необходимост съпътстват процедурата по описване и оценка на щетите. Следователно общият размер на регресния дълг на ответника възлиза на 1451,80 лв. След приспадане на платената от ответника извънсъдебно сума от 1126,35 лв., остава непогасен остатък от 325,45 лв.

При тези съображения предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 325,45 лв. и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.11.2025 г.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи 50 лв. (25,56 евро), държавна такса, 140 евро, депозит за възнаграждение на вещо лице и 468 лв.

(239,28 евро), адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 166,39 евро, главно вземане, в какъвто размер е посочено от ищеца (л. 74 от делото) и 404,84 евро, сторени разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.

., бул. „.“, № 51, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.” № ., на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, сумата от 166,39 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № . за ПТП, настъпило на 09.12.2024 г., в гр. ., ведно със законната лихва върху сумата от 14.11.2025 г. до 3 окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 404,84 евро, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4