Решение № 141 от 07.04.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр.Несебър, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150101246 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод искова молба вх. № 9822/04.11.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу А. В. Полулина, БУЛСТАТ 1763*****, гражданин на Р.Ф., с адрес: гр. Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 213,50 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, издадени в периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2021 г., с отчетен период от 28.09.2018 г. до 04.10.2021 г.; сумата от 46,78 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 03.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 213,50 лева от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 981627, за водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, жилищна сграда „Д.А.П.“, вх.*, ет.*/п./, ап.**, с ид. № 51***.**.***.*.**. За ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора 1 два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2021 г., а именно сумата от 134 лева по фактура № **********/25.11.2019 г., падежирала на 25.12.2019 г.; сумата от 19,86 лева по фактура № 0042180872/26.07.2021 г., падежирала на 25.08.2021 г.; и сумата от 59,64 лева по фактура № 0042640934/25.10.2021 г., падежирала на 24.11.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 46,78 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 03.11.2022 г.

Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Н. А. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че представените доказателства за собствеността на ответницата по отношение на водоснабдения обект не са актуални и един отчетните периоди по фактура от 25.10.2021 г. не се обхваща от тях. Прави се възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност, като се позовава на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на доставчика на услугата при издаване на процесните фактури. Оспорват се начислените количества с № **********/25.11.2019 г., като се твърди, че същите не кореспондират с установените, съгласно представените от ищеца справки-извлечения.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага допълнителни доводи с пледоария по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт №**, том VIII, рег. № ****, н.дело № **** от **.**.**** г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър, рег. № 208 при НК /л. 54-56 от делото/, видно от ответницата Полулина е придобила собствеността по отношение на процесния апартамент № 18, представляващ самостоятелен обект с ид. № 51***.**.***.*.**. Това обстоятелство се установява и от справка № 706855/21.06.2021 г. по партидата на имота при СВ Несебър /л. 9 от делото/, съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот до 21.06.2021 г.

Съгласно заявление за прехвърляне на партида /л. 53 от делото/, именно ответницата Полулина е изразила желание да й бъде прехвърлена съществуващата при ищеца партида за притежавания от нея водоснабден обект – процесния апартамент.

Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.11.2019 г., № 0042180872 от 26.07.2021 г. и № 0042640934 от 25.10.2021 г. /л. 16-18 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 981627 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронни карнети за посочения аб. номер и за централния водомер в сградата /л. 6-7 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са направени шест отчитания в периода 28.09.2018 г. – 04.10.2021 г., като водомер 1647/43 е „видян“ при всяко от тях, а централният водомер е бил отчетен 2 дванадесет пъти в периода 08.02.2019 г. – 20.09.2022 г. При отчитане на индивидуалния измервателен уред в собствения на ответницата обект от 23.10.2019 г. старото показание е било 170 куб. метра, а новото – 204 куб. м., при отчитане от 05.07.2021 г. старото показание е било 204 куб.м., а новото – 209 куб.м., а при отчитане на 04.10.2021 г. старото показание е било 209 куб.м., а новото – 219 куб.м. През периода 24.10.2019 г. – 19.04.2021 г. и при три отчитания на водомера на ответницата не е било констатирано потребление за процесния апартамент. При отчетите от 23.10.2019 г., 05.07.2021 г. и 04.10.2021 г. на ответницата е определено и количество от разпределение. От фактурите се установява, че посочените количества са били остойностени, като съгласно фактура от 25.11.2019 г. и за отчетен период от 28.09.2018 г. до 23.10.2019 г. била начислена сумата от 134 лева, съгласно фактура от 26.07.2021 г. и за отчетен период от 20.04.2021 г. до 05.07.2021 г. била начислена сумата от 19,86 лева, а съгласно фактура от 25.10.2021 г. и за отчетен период от 06.07.2021 г. до 04.10.2021 г. била начислена сумата от 59,64 лева, за потребените в собствения на ответницата обект услуги.

Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към 2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,335 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м., за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наребда № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.

Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.

Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е разпределено да установи собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект, а на ответника – възраженията, които прави. В случая, от всички представени по делото писмени доказателства /нотариален акт, заявление за прехвърляне на партида и справка по партидата на имота/ еднозначно се установява собствеността на А. Полулина по отношение на процесния обект/. От друга страна, не са налице данни, които да 3 поставят под съмнение този извод на съда към датата на обявяване делото за решаване.

Действително, особеният представител на ответницата е възразил, че ищецът не установява собствеността на ответницата за целия отчетен период, за който са фактурирани процесните вземания, но по реда на насрещното доказване същият не е предприел процесуални действия по ангажиране на доказателства в полза на своето възражение /напр. за изискване по делото на актуална справка с АВ по партидата на имота. При това положение, съдът намира възражението на особения представител за неоснователно.

В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответницата е станало на 23.10.2019 г., 22.10.2020 г., 26.01.2021 г., 19.04.2021 г., 05.07.2021 г. и на 204.10.2021 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през есента на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и първата половина на 2021 г., като единствено при отчитанията от есента на 2019 г. и юли и октомври 2021 г. е установено потребление в обекта. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане, макар извършено в известно отклонение от сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода. Тук следва да се отбележи, че справката – извлечение /електронен карнет/ отразява периода на пандемията от Ковид-19, при който действаха законови ограничения за придвижване и личен контакт, обективно препятстващи регулярните отчети в периода 2020 г. -2021 г. Следователно оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно отчитане на водомера при нарушение на реда за това са несъстоятелни. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.