Решение № 1658 от 23.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5282/2022
- Вид
- Решение № 1658
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.96, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1658 гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110205282 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №23-0000725 от 23.08.2022 г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.96, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че не фактическата обстановка по твърдяното нарушение е неправилно установена, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на въззивника. В с. з., чрез процесуален представител, навежда твърдения, че предмета на дейност на въззивното дружество е сметосъбиране и сметоизвозване, а не превоз на товари, както и че, приобщените доказателства не установяват към момента на проверката да е осъществявана дейност по обществен превоз на товари с провереното превозно средство, собственост на въззивника. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не представя становище.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м. юни 2022 г. при извършена комплексна документална проверка за въззивното дружество „*“ ЕООД от Б. Г. – гл. инспектор при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, било установено, че дружеството притежавало лиценз №10717 от 1
16.11.2016 г. за обществен превоз на товари на територията на Р България, валиден до 15.11.2026 г., към чийто списък на превозни средства за осъществяване на дейността не фигурирал т. а. „ДАФ ЛФ 55.220, кат. N3, рег.*, собственост на въззивника, както и че в пътен лист №581254 от 18.08.2021 г. е отразен осъществен със съответното превозно средство превоз от водач С. С. по маршрут Аксаково – Варна – обход – Варна – Езерово – Варна – Аспарухово – Галата – офис за период от 09.00 ч. до 18.00 ч.
В хода на проверката били приобщени Свидетелство за регистрация №011636156 от 15.06.2021 г . за т. а. ДАФ ЛФ 55.220, рег.№В3441ТХ, както и Свидетелство за регистрация №012275381 от 16.03.2022 г. за специален автомобил ДАФ ЛФ 55.220, рег.*, а също и декларация рег.№81-00-51460 от 21.06.2022 от управител на „*“ ЕООД, който декларирал, че специализиран автомобил с вариопреса за обслужване на съдове за отпадъци рег.№В3441ТХ е предназначен и се използва за транспортиране на смесени битови отпадъци по предварително утвърден график.
При тези констатации гл. инспектор Б. Г. съставил спрямо въззивника АУАН №320813 от 21.06.2022 г. за това, че на 18.08.2021 г. в качеството на лицензиран за извършване на обществен превоз превозвач допуснал осъществяване на обществен превоз на товари с конкретното МПС, което не било включено в списъка на превозните средства към съответния лиценз. Нарушението било квалифицирано по чл.96, ал.1, т.1 ЗАвП. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал процесното НП, с което възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.96, ал.1, т.1 ЗАвП и наложил на въззивника наказание „имуществена санкция” в размер 3000.00 лв.
В хода на съдебното производство въззивникът е представил договор №90 от 02.02.2018 г. между Община Аксаково и „“ ЕООД с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от гр. Аксаково и гр. Игнатиево и поддържане чистотата на уличната мрежа и териториите за обществено ползване в гр. Аксаково“ със срок на действие до 30.06.2022 г.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0000725 от 23.08.2022 г., АУАН №320813 от 21.06.2022 г., пътен лист серия ВА *, пълномощно, свидетелство за регистрация на специален автомобил рег.№В3441ТХ, разпечатка с данни за превозно средство рег.№*, разпечатка с дейности на водач С. Станчев, заявление за увеличаване броя на удостоверения на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. България, списък с данни на МПС с българска регистрация, покана рег.№81-00-51-460 от 05.05.2022 г., декларация рег.
№81-00-51-460-3 от 21.06.2022 г., разпечатка от търговския регистър за актуално състояние на „*“ ЕООД, Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г., договор №90 от 02.02.2018 г.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвП и Заповед №РД-08-30 он 24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните 2 технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения административен акт:
Доколкото приобщените документи – пътен лист и извлечения от карта на водача С. Станчев и от памет на дигитален тахограф, монтиран в превозното средство рег.
№*, по несъмнен начин установяват, че на 18.08.2021 г. е осъществен превоз с конкретно ППС, което не е включено в списъка на превозните средства към издадения на превозвача „“ ЕООД лиценз, правилна и обоснована се явява констатацията за извършено нарушение както и неговата квалификация по чл.96, ал.1, т.1 ЗАвП. Също така, правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и е наложено предвиденото наказание във фиксиран размер 3000.00 лв.
Съдът не счита за установено, наведеното от въззивника твърдение, че към датата 18.08.2021 г. превозното средство с рег.№* е осъществявало превоз на отпадъци по представения договор между Община Аксаково и „*“ ЕООД. Нито един от представените документи не удостоверява данни в такава насока като единствено с декларацията рег.№8100-51-460-3 от 21.06.2022 г. въззивникът е отправил изявление в този смисъл, което преди всичко остава само едно изхождащо от заинтересовано лице твърдение, неподкрепено с каквито и да е доказателства, но също така, е заявено няколко месеца след датата 18.08.2021 г. и не може да се приеме като отнасящо се за съответния отминал период. Наред с това, приобщените регистрационни документи на съответното превозно средство удостоверяват, че към 18.08.2021 г. същото е имало качество на товарен автомобил, а не на специален автомобил, както е посочен в декларация рег.№81-00-51-460-3 от 21.06.2022 г. Освен това, в документа пътен лист серия ВА, №* е отразен маршрут от 18.08.2021 г., от чиито дестинации, само първоначалната е в територията на Община Аксаково, а в всички останали са в разнопосочни населени места само в Община Варна и нямат нищо общо със сметосъбирането и сметоизвозването в Община Аксаково и намиращото се на нейна територия депо за отпадъци в с. Въглен.
Също така, дори твърдението, че с т. а. ДАФ ЛФ 55.220, рег.*, е осъществявана дейност по сметоизвозване в Община Аксаково да бе прието за установено, настоящият съдебен състав намира, че тази дейност не попада извън обхвата на ЗАвП и не следва бъде осъществявана от лица, притежаващи лиценз за обществен превоз на товари и с превозни средства, регистрирани за извършване на обществен превоз на товари. Естествено, доколкото съответния товар представлява отпадък, неговото транспортиране попада и в обхвата на ЗУО, но това не изключва приложението на ЗАвП относно превозвача и съответните превозни средства. Показателен в тази насока е и факта, че въззивникът притежава съответен лиценз по ЗАвП и че след проведената пререгистрация от 16.03.2022 г. на превозното средство като специален автомобил, въззивникът е включил същото в подаденото заявление рег.№33-11.10-377 от 21.06.2022 г. за увеличаване броя на удостоверение на ППС за обществен превоз на товари.
При установената фактическа обстановка, случаят не би могъл да бъде приет за маловажен, тъй като конкретното нарушение не се отличава със занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид и в този смисъл правилно е прието, че въззивникът следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.
3
Водим от гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000725 от 23.08.2022 г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което, за нарушение по чл.96, ал.1, т.1 ЗАвП, на „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4