Решение № 7593 от 15.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7593 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110142266 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу С.О. искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 355.10 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи от 10 лв. по щета по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ************** за нанесени щети на МПС марка „БМВ“, модел „320“ с рег. ********, във връзка с настъпило на 25.08.2018 г. застрахователно събитие /ПТП/ в гр. София, на у/административен адрес/, както и сумата от 105.16 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 04.08.2019 г. до 03.08.2022 г.

Ищецът твърди, че на 25.08.2018 г. в гр. София, на у/административен адрес/, на около 500 метра от пазар „Ситняково“, И. В. В., управлявайки собствен лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с рег. ********, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която нанася имуществени вреди на автомобила. Бил съставен протокол за ПТП. В исковата молба е посочено, че към датата на събитието за МПС марка „БМВ“ модел „320“ с рег. ********, е налична валидно сключена застраховка „Каско на МПС“ в Фирма, а за причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета. Посочва се, че размерът на щетите по МПС марка „БМВ“ модел „320“ с рег. ******** били на стойност 345.10 лв., която сума била изплатена на собственика на увреденото МПС на 08.06.2018 г. Към ответника била предявена регресна претенция за възстановяване за сумата от 355.10 лв. с включени ликвидационни разноски от 10 лв., но плащане не последвало, като ответникът е този, който отговаря за поддръжката и обслужването на пътя. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че са недоказани твърденията на ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото. Посочва, че Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила, относно механизма на настъпване на ПТП. Оспорва изплащането на застрахователно обезщетение на застрахованото лице. Оспорва се наличието на застрахователно покритие в частта за репатрирането на автомобила. Твърди, че при определяне на претендираният размер на застрахователното обезщетение не е взето предвид овехтяването на подменените нови части от годината на производство на автомобила.

Навежда доводи за съпричиняване, като водачът не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца лихва.

Посочва се, че не било налице бездействие от страна на С.О. по поддръжката на пътя. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В 1 условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на дължимото обезщетение.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата и претендират се разноски по делото, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ДЛВ“ ЕООД изразява становище по предявените искове, като счита същите за неоснователни. Посочва, че съгласно сключения договор със С.О. е нямал задължение да поддържа участъка на у/административен адрес/, където било настъпило процесното ПТП.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че у/административен адрес/, находяща се в гр. София е общински път.

По делото е представен протокол № ***** от 25.08.2018 г., в който е посочено, че на 25.08.2018 г. в 09.20 часа в гр. София, у/административен адрес/, 500 метра преди бул.

„Ситняково“, е настъпило ПТП с ППС с рег. № **********, марка „БМВ“, модел „325“. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС с рег. № ********** се движи по у/административен адрес/с посока на движение от ул. „Слатинска“ към бул. „Ситняково“ и на около 500 метра преди кръстовището попада в необезопасена дупка на платното. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобила.

От представената по делото застрахователна полица „Каско“ № ************** от 26.03.2018 г. със срок на действие от 26.03.2018 г. до 25.03.2019 г., от която се установява, че МПС марка „БМВ“, модел „325“, с рег. № ********** е било застраховано по посочената застраховка в Фирма.

Представена е сметка № Р005320160 от 26.03.2018 г. за внесена сума по полица № ************** издадена от ищеца, от която се установява, че е заплатена първа вноска в размер на 259.22 лв. от застрахователна премия.

Представена е и застрахователната преписка на Фирма във връзка с настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като към нея е приложено уведомление за щета от 25.08.2018 г., опис –заключение по щета № ******************** от 14.03.2018 г., опис –заключение по щета № 0************* от 25.08.2018 г., експертиза по щета № ************* от 23.10.2018 г., както и доклад по щета № ************* от 23.10.2018 г. Представена е фактура № **************** от 19.10.2018 г., за извършен ремонт по щета № *************/ ********** на обща стойност 297.10 лв., като към фактурата е представен и фискален бон. Представена е фактура № 4879 от 25.08.2018 г., за предоставена услуга на И. В., а именно репатриране в рамките на гр. София на МПС марка „БМВ“, модел „325 И“, рег. № ********** на стойност 48 лв., като към фактурата е представен и фискален бон.

С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от застрахователя сума в размер 345.10 лв., като видно от известието за доставяне същото е било получено от ответника на 12.01.2019 г.

По делото е представен договор № СО15-РД-55-365 от 18.06.2015 г., сключен между С.О. и „ДЛВ“ ЕООД с предмет извършване на дейности на територията на С.О. – райони „Искът, Слатина, Кремиковци“, по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението, със срок на договора 48 месеца. Представено е още приложение № 11 към договора, представляващо улици за текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите, като по под № 9 в приложението е посочена /административен адрес/ – от у/административен адрес/ до /административен адрес/.

Представени са още протокол за месечна инспекция и констативен протокол от 17.08.2018 г.

Като свидетел по делото е разпитван свидетелят И. В., който посочва, че си спомняла 2 за инцидент, при който спукал гума при спускане на естакадата към гара „Подуяне“, като се движел от кв. „Слатина“ към гара „Подуяне“. Посочва, че се бил движел в най-лявата лента и имало голяма дупка, която не можело да се избегне, тъй като имало друг автомобил в дясната лента, при което колата преминала през дупката и спукала предна лява гума. Към момента на произшествието управлявал автомобил марка „БМВ“, модел „325И“., с рег. № **********. Свидетелят посочва, че се е движел със скорост не по-висока от 50 км/ч, като скоростта, с която влязъл в дупката била по-малка, защото бил натиснал спирачката.

Посочва, че мястото на платното не било сигнализирано. Посочва, че след спукването на гумата се бил обадил на застрахователя и на полицията. Посочва, че след като си тръгнала пътна полиция, изчакал да дойде пътна помощ, която закарала колата в сервиз „Мирафиори“. Щетите заплатени от застрахователя били на стойност 70 % от стойността на гумата.

Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че причините за настъпване на ПТП били слените: на 25.08.2018 г. около 09.20 часа МПС марка „БМВ“, модел „325 И“., с рег. № **********, се движело у/административен адрес/с посока на движение от ул.

„Слатинска“ и на около 500 метра преди кръстовището с бул. „Ситняково“, превозното средство преминава през необезопасена дупка на пътното платно. Всички увреждания по процесното МПС отразени в описа на застрахователя се намирали в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице посочва, че стойността необходима за възстановяван е на МПС марка „БМВ“, модел „325И“., с рег. № **********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 325.40 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че по делото не се установявало кога били произведени гумите, като едно превозно средство нямало как да се движи с едни и съши гуми 11 години, тъй като самият материал на гумите щял да се разпадне.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и протИ.правно поведение на ответника /бездействието на служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.

Настоящият състав намира, че от представената застрахователна полица № ************** от 26.03.2018 г. по застраховка „Каско“ се установява, че И. В. В. и Фирма за периода от 26.03.2018 г. до 25.03.2019 г., са сключили договор за имуществено застраховане на автомобил. Съгласно нормата на чл. 344 от КЗ, застрахователният договор е формален договор и следва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени в чл. 345 КЗ, като видно от представената полица същата съдържа всички необходими реквизити, като същата е подписана от застрахованото лице. Дори да се приема, че представената полица страда от пороци то следва да се приеме, че от поведението на страните по нея може да се заключи, че не са оспорва действителността на изявленията, както и покритите рискове. Този извод следва от установеното по делото заплащане на застрахователната премия от страна на застрахования, което се видно от представената сметка № Р005320160 от 26.03.2018 г., съгласно която по застрахователна полица № ************** е била заплатена първа вноска от застрахователна премия, така и от заплатеното от страна на застрахователя застрахователно обезщетение на настъпилото процесно ПТП. С оглед на което възраженията на ответника в тази връзка се явяват неоснователни.

Процесното ПТП е причинено от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на у/административен адрес/, като по делото е отелено за безспорно, че така посочения участък се намира на общински път. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост на общината и то от категорията на публичната общинска собственост. Поради това за общината съществува задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за обслужване на населението. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и 3 поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона/, се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия на кмета на общината /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/. Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на необезопасена и необозначена дупка, то лицата, на които е възложено от С.О. да извършат непосредствено дейностите по поддръжка на пътищата, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът С.О., следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.