Определение № 1715 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр.чл. 229, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВЕСТ 2015“ ООД, срещу определение от 21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по две дела- гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав и по гр.д.№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не съществува връзка на преюдициалност между гр.д.

№5515/2021 г. по описа на СГС и посочените други две граждански дела. Сочи се, че в производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 са предявени от „ВЕСТ 2015“ ООД против „Фактори“ АД искове с правно основание чл.59 от ЗЗД , с които се претендира обезщетение за несонователно обогатяване, настъпило като последица от ползване бе основание на процесния недвижим имот от ответника за периода 23.11.2016 г.- 19.08.2019 г.

По отношение производството по гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I15 състав се очи, че същото не е преюдициално , доколкото липсва субективен идентитет между двете дела, като по посоченото висящо гражданско дело страни са „Фактори“ АД, в качеството му на ищец, и Г. Д. М., в качеството му на ответник, а предявеният иск е с правна квалификация чл.108 от ЗС, 1 обоснована с придобиване правото на собственост от „Фактори“ АД по силата на изтекла на 08.06.2020 г. 10-годишна придобивна давност върху процесния имот, т.е. след исковия период, предмет на гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав. Допълва се, че между двете дела е налице обективно различие, доколкото предмет на производството по гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, Г О , I-15 състав е вещноправна претенция на „Фактори“ АД с изложени твърдения за недобросъвестно владение на имота от негова страна и придобиването му по давност, считано от 08.06.2020 г., а предмет на производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав е облигационна претенция за исков период 23.11.2016 г.-19.08.2019 г., т.е. дори да се приеме, че „Фактори“ АД е придобило по давност имота, считано от края на 2019 г., то това не би се отразило на изхода на производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9, по което следва да се установи ползването на имота от „Фактори“ АД без основание за претендирания имот. Относно гр.д.№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав е посочено, че с оглед предмета на същото- вещноправна претенция за собственост върху имота, липсва връзка на обусловеност, тъй като двете производства касаят различни спорни права. Дори да се приеме в това производство, че „Фактори“ АД е собственик на процесния по това дело недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода 2009-2019 г., това по никакъв начин не би повлияло на изхода на производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9, чиито предмет е претенция за неоснователно обогатяване, възникнало вследствие на ползването на имота без правно основание за периода 23.11.2016 г-19.08.2019 г., тъй като придобивната давност няма ретроактивно действие. С оглед изложеното, моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба я оспорва, като излага съображения за неоснователност на същата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

По делото е постъпило становище от третото лице-помагач на страната на ищеца- „Ест“ АД, с което последното се присъедниява към частната жалба на „ВЕСТ 2015“ ООД, споделяйки изложените в нея мотиви. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Апелативен съд-София, като взе предвид доводите на страните и като съобрази данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение е неправилно.

Производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав е образувано по искова молба на „ВЕСТ 2015“ ООД против „Фактори“ АД, с която на основание чл.59 ЗЗД, се претендира сумата в размер на 53 289,46 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 23.11.2016 г.-19.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С определение от 08.12.2022 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличение на иска на сумата от 57 569 лв.

По искане на ответника „Фактори“ АД с обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е спрял производството по делото, като е изложил, че въпросът относно правото на собственост върху процесния имот, който е предмет на гр.д.№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав и на гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, се явява преюдициален за висящия пред него спор.

Настоящата инстанция намира тези изводи за неправилни по следните съображения:

Основанието за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК е наличие на висящ спор, от изхода на който зависи решаването на настоящия спор. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, наличието на висящ спор, решението по който има значение за правилното решаване на разглежданото дело, е процесуална пречка за движението на последното. В тези случаи съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Съществуващата връзка между двете дела следва да е на преюдициалност, като съдът по спряното дело ще може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението по обуславящото дело. Следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения 3 иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която съществува, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл.

124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело. ( Така в мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК) Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.

В случая липсва такава обусловеност на изхода от спора по гр.д.

№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав и този по гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав по отношение на настоящото производство. Въззивната инстанция в настоящия състав намира, че предметите на посочените като обуславящи две производства, развиващи се пред СГС, не могат да обусловят извод за преюдициалност на спора от претендираното в тях право на собственост, доколкото липсва както субективен идентитет, така и обективен. Относно производството по гр.д.

№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав от решаващо значение е обстоятелството, че не е налице субективен идентитет на страните по двете дела. В производството по чл.108 от ЗС с ищец „Фактори“ АД като ответник е конституиран Г. М.. С оглед на това, „ВЕСТ 2015“ ООД, макар и конституиран в това производство като трето лице помагач на страната на ответника, няма да бъде обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, поради което и „Фактори“ АД не може да се позове на същата в друг процес между него и „ВЕСТ 2015“ ООД.

На следващо място, съгласно правната теория и трайната съдебната практика, със СПН се установява спорното материално право, което е главен предмет на иска, но не и юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват това право, като факти могат да бъдат установени със СПН само с иск за установяване на съответния факт (в този смисъл е и Решение N° 416/20.01.2015 г. по гр. д. N° 2198/2014 г. на ВКС). Посочените изводи важат и 4 за преюдициалните правоотношения.

В конкретния случай е видно, че с исковата си молба ищецът „ВЕСТ 2015“ ООД е предявил облигационен иск за обезщетение от неоснователно ползване на имота от ответника, като е очертал във времево отношение претенцията си за периода 23.11.2016 г.-19.08.2019 г., докато в посочените две производства в качеството си на ищец ответникът по настоящото дело-„Фактори“ АД , претендира да е собственик на имота по силата на недобросъвестно владение в периода 2009 г- 2019 г., от което следва, че „Фактори“ АД излага твърдения, че ползването на имота от него за посочения период е било без основание и ако се приеме, че в негова ползва е изтекъл 10годишният давностен срок, то същият ще бъде признат със силата на пресъдено нещо, че считано с изтичането на давността по чл.79, ал.1 от ЗС той е придобил собствеността върху имота, но не и с обратна сила, т.е. докато тече придобивната давност, „Фактори“ АД все още не е имал качеството на собственик, поради което и претенцията на „ВЕСТ 2015“ ООД по чл.59 от ЗЗД не се явява обусловена от признанието или не на „Фактори“ АД за собственик, считано от датата, на която придобивната давност е изтекла. Поради това, с оглед действието на решенията по двете висящи искови производство, счетени от СГС за преюдициални, както и предвид обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по тях, настоящият състав счита, че липсва връзка на обусловеност между настоящото производство и гр.д.№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав и гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав.

Изложеното обосновава извод за липса на предпоставките за спиране на производството по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради несъвпадание в изводите на двете инстанции обжалваното определение за спиране ще следва да се отмени и делото върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, настоящият състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.03.2024 г. , постановено по гр. д. № 5515/2021 г. по описа СГС, ГО, I-9 състав, с което, на основание чл.229, 5 ал. 1, т.4 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№3183/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав и на гр.д.№10342/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6