Решение № 230 от 29.02.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Кюстендил, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101482 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба вх. № 7064/12.07.2023г., с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от В. Г.

Н. срещу С. А. М. за приемане на установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: сграда с предназначение ГАРАЖ с идентификатор ***, с площ 15 кв.м, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: гр. *** при граници: ПИ с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху същия.

Ищецът твърди, че бил собственик на процесния имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /НА/ № 60, т. III, рег.

№ 5968, дело № 60 от 2005г. на нотариус Д. С., рег. № 146, който НА бил вписан в Службата по вписванията при РС – Кюстендил – акт 172, том XV, 1 дело № 3426/2005г. Съгласно действащата кадастрална карта на гр.

Кюстендил, одобрена със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК процесният имот бил с идентификатор *** и административен адрес: ****. Установил, че процесният имот се ползвал от трето лице без негово знание и съгласие и без да е учредявал никакви права върху него. От уведомление от АГКК бил установил, че било постъпило искане за изменение на кадастралния регистър за записване на друг собственик на процесния гараж, а именно ответницата. Същата обосновавала своето ползване въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 36, т. III, рег. № 5538, дело № 387 от 2022г. на нотариус Н. М. рег. № 566. Ищецът твърди, че владението на ответницата не било явно, поради което нямало и данни откога е започнало и да е продължило в съответния период по чл.79, ал.1 ЗС, като довод за това било обстоятелството, че имало период от повече от 6 месеца от датата на снабдяване на ответницата с НА и подаването на заявлението за промяна в кадастралния регистър. Само ищецът бил заплащал данъците за процесния имот, но въпреки всичко гореизложено ответницата продължавала и до настоящия момент да владее имота. Прави доказателствени искания и моли съдът да уважи иска му. Претендира разноски в производството.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен поради следните съображения: На първо място, твърди се, че не ищецът, а ответницата е собственик на процесния имот по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години, а именно от 1990г. до днес. Владението на ответницата не било оспорвано от ищеца, нито от негови праводатели, напротив, на праводателя на ищеца било заявено изрично наличието на намерение за своене на процесния гараж, видно от Заповед № 929/12.12.2005г. по гр.д. № 1870/2005г. по описа на РС – Кюстендил.

Владението било явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, като ищецът никога не се бил грижил за имота, не бил предявявал никакви претенции спрямо него, нито бил смутил владението на ответницата за процесния период. Оспорва се представеният от ищеца НА, доколкото се твърди, че продавачът по него бил несобственик, съответно не бил породил права за ищеца за процесния гараж. Възразява се срещу приемането на представените с исковата молба документи като доказателства по делото.

2

Възразява се срещу идентичността на претендирания недвижим имот с имота на ответницата. На основание чл.17, ал.2 ГПК се прави искане за инцидентно произнасяне на съда по валидността на продажбата от синдика Б. Б. на „Осогово“ АД – в несъстоятелност на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се явява, както и процесуалният му представител. Поддържа се исковата молба, а ответната страна я оспорва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесната вещ на твърдяното от него основание – покупкопродажба; че ответнцата е установила фактическа власт върху вещта и се намира в нейно владение; че придобития от ищеца имот е идентичен с процесния; както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на поддържаната от ответницата придобивна давност.

Предявеният иск е процесуално допустим. Процесуалноправната легитимация на ответника се извежда от наведените от ищеца твърдения, че именно ответницата упражнява фактическата власт върху процесния имот.

Претенциите на страните произтича от следните обстоятелства:

Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на прехвърлителна сдЕ., обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №60, том III, рег. №5698, дело №60 от 2005г. / на лист 6 в кориците на делото/. Съгласно същата „Осогово“ АД – в несъстоятелност чрез синдика си Б. Б. е продал на ищеца В. Н. гаражи с номера от №4 до №10 включително, всеки един от тях с площ от по 10 кв. м., като гаражите са изградени в УПИ III, в квартал 184 по плана на Кюстендил, с адрес: гр. ***.

Съгласно приложения по делото Акт №151 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство /находящ се на лист 41 в кориците на делото/, прехвърлителят по горния НА се легитимира като собственик по т.11 от същия – 16 броя гаражи, находящи се в гр. ****“ парцел III, кв. 184, са включени в капитала на „Осогово“ ЕАД – Кюстендил. Видно от цитирания 3 документ, посочените гаражи представляват частна държавна собственост.

Претенциите на ответницата произтичат от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 36, т. III, рег. № 5538, дело № 387 от 2022г. на нотариус Н. М., рег. № 566.

Видно от удостоверение изх. № УТ-23-570/18.04.03г. /л ист 7 от делото/, издадено от гл. архитект на Община Кюстендил – С. Ч., гаражите, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил , отговарят по местоположение на гаражите в УПИ III в кв. 184 по действащия план за регулация на ЦГЧ на гр. Кюстендил, като гараж с № 10 е с идентификатор *** /поради техническа грешка е пропуснат част от номера – 1247/.

Съгласно Уведомление изх. № 24-18682-16.06.2023г. /н а лист 8 в кориците на делото/ на страните по делото се указва, че в следствие на заявление от С. А. М. било извършено изменение в кадастралния регистър за процесната сграда с идентификатор ***. Изменението касаело вписване на собственик, а именно ответницата.

Според удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0001454/09.05.2023г. за процесния имот тя е в размер на 4091,20 лв. и същият е вписан по партидата на ищеца В. Г. Н. /на лист 4 в кориците на делото/.

Представена и скица на сграда №15-469154-02.05.2023г. /н а лист 10 в кориците на делото/ за процесния имот, както и приходни квитанции / на лист 11 в кориците на делото /, че ищецът заплащал данъци за имота и удостоверение за декларирани данни, в което въпросният гараж е деклариран като собственост на ищеца.

Видно от копие на Инвентарна книга на дълготрайни активи на „Осогово“ ЕАД, сметка 201, под т.113 са посочени полуподземни гаражи, находящи се на ул. „**** /лист 117 в кориците на делото/.

Видно от копие на извлечение от сметка 207 от счетоводството на Осогово“ ЕАД, балансовата стойност на гаражи, находящи на у***, до бл. 14, възлиза на 9 289 841 лева /лист 115 в кориците на делото/.

Видно от Заповед № 929/12.12.2005г. по гр.д. № 1870/2005г., постановена на основание чл.126и ГПК /отм./ е заповядано да бъде възстановено ползването на „Осогово“ АД – в несъстоятелност върху гараж № 10, находящ се в гр. ***, а В. Т. е осъден да заплати държавна такса в размер на 10 лева.

4

По делото са допуснати разпит на свидетели при режим на довеждане, от показанията на които се установява следното:

Свидетелят Г.А.Г. твърди, че знае ищецът да е собственик на гаражи от 7-8 години, находящи се на ул. „***“, че ги е придобил от „Осогово“ ЕАД, но не знае кога. Свидетелства, че ищецът не ползва гаражите, защото знае, че други хора ги ползват. Чувал е, че ответницата ползва един от гаражите, но той лично не я познава.

Свидетелят Р. С. М. съобщава на съда, че познава ищецът, както и че преди пет месеца /към датата на съдебното заседание/ бил закупил от него пет гаража. Знае, че ищецът ги е придобил от Мини „Осогово“ ЕАД през 2005г.

Знае, че ответницата не освобождава гаража, това била и причината да не го закупи от ищеца. Твърди, че ответницата му заявила да кажел на ищеца „да пие една чаша студена вода“, да спрат, за да не дават пари по съдилища.

Твърди, че ответницата не ползвала гаража, доколкото не можела да паркира в него колата си, а я оставяла пред него. Твърди, че тя му била казала как гаража се полагал на баща й, който работел, както и свидетелят, в мината, затова бил неин. Свидетелства, че гаражите са самостоятелно изградени, не били към жилищния блок, както и че много хора се били сдобили с констативни нотариални актове за собственост. Казва, че гаражите били изградени по времето на К.У..

Свидетелят Е. В. В. твърди, че познава ответницата и съпруга й от 20 години, знае къде живее, както и къде се намира процесният гараж. Същият бил изграден като самостоятелен обект, от двете му страни имало също такива гаражи. Два пъти била влизала в гаража, където се съхранявали ски.

Също имала възможност да ползва гаража, докато бил жив съпругът на ответницата, преди около 15 години. За този период до настоящия момент не е знаела някой да пречи на ответницата да ползва гаража. Последната паркирала колата си пред гаража, а вътре в него виждала да се съхраняват туби с масло и антифриз, както и помпа за гуми. Ответницата не й е споделяла някой да е искал от нея да освободи гаража.

Свидетелят М. В. Й. твърди, че се познава с ответницата от над 10 години, доколкото последната била нейна фризьорка и по този повод се срещали и се сближили, а нейният съпруг бил учител по английски език на нейната внучка. Съответно, знае за процесния гараж, знае, че ответницата го 5 ползва, паркирала автомобила си в него, по-често пред него. Не била запозната някой да й пречи да ползва гаража или да е викал полиция, според нея гаражът е собственост на ответницата.

Свидетелят А. С. Д. познава ответницата и нейния съпруг от близо 1990 година, доколкото последният й бил класен ръководител в I-во Основно училище. Знае за гаража на ответницата, ходила е като дете в него, съпругът на ответницата е водил учениците си, за да си вземат оттам ски през зимата.

Гаражът се намирал на ул. „***“ и до него има редица гаражи. Живее наблизо и никога не е виждала някой друг да ползва гаража, освен ответницата. Знае, че последната има автомобил, който паркира в него, вътре държи и материали, свързани с автомобила. Има спомени за ползването на гаража от ответницата от началото на 90-те години, както и през 2010г. и през 2020г.

Преди ответницата, нейният съпруг бил ползвал гаража, имал автомобил вероятно марка „Трабант“. СвидетЕ.та не знае някой друг да има някакви претенции по отношение на гаража.

Съдът, като съобрази становищата на страните и въз основа на релевантните доказателства, намира следното:

По отношение на процесния имот съдът счита, че бе доказано с оглед на издаденото удостоверение на главния архитект за идентичност, както и с оглед на свидетелските показания на свидетеля Р. С. М., които съдът кредитира като подробни, логични и добросъвестно дадени, че същият е бил един от гаражите, собствени на „Осогово“ ЕАД – Кюстендил, бил е включен в капитала на последното и за него бил издаден Акт № 151 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Съответно, възраженията на ответната страна в противния смисъл са неоснователни. Съдът счита, наред с това, за неоснователни възраженията на ответницата, че ищецът не бил станал собственик на процесния имот, доколкото неговият праводател – „Осогово“ АД – в несъстоятелност, също не бил станал собственик на процесния имот. В процеса се доказа обраното, с оглед на приетите като доказателства по делото писмени документи – копие на Инвентарна книга на дълготрайни активи на „Осогово“ ЕАД, сметка 201, копие на извлечение от сметка 207 от счетоводството на Осогово“ ЕАД, както и Акт №151 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Несъстоятелни са възраженията на 6 ответната страна, че процесния гараж не бил идентичен с този, който ищецът е придобил от „Осогово“ АД – в несъстоятелност. От една страна, съдът взема предвид удостоверение изх. № УТ-23-570/18.04.03г. /л ист 7 от делото/, издадено от гл. архитект на Община Кюстендил, но и свидетелските показания на свидетелите Р. С. М.и А. С. Д., които съдът кредитира като пълни и добросъвестно депозирани, и от които се установява, че процесния гараж, както и всички останали на ул. „***“ гаражи, е бил построен от мината /тоест от „Осогово“ ЕАД/, както и че е съществувал в началото на 90-те години. Видно пък от Акт №151 процесният гараж е построен 1993г., съответно без съмнение е идентичността на процесния гараж с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №60, том III, рег. №5698, дело №60 от 2005г.