Решение № 260019 от 02.11.2020, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град С., 02.11.2020 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

С.

ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА

2.

АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря

Христина Боровинова и в присъствието на прокурор от СОП И. И., като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 289 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от

17.12.2019 г., постановена по НОХД № 304/2017 г. по описа на Районен съд И., състав на този съд е признал подсъдимия И.К.Л. за виновен в това, че на 08.01.2016 г. около 01.30 часа в гр. И., обл. Софийска, е причинил на М.С.Р. *** телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, извършено посредством оръжие с остър връх и режещ ръб – нож, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

С присъдата съдът осъдил подсъдимия И.К.Л. да заплати на гражданския ищец М.С.Р. сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от телесната повреда, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. На подсъдимия Л. са възложени и осъществените от гражданския ищец и частен обвинител Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Подсъдимият И.Л. е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОДМВР С. направените по делото разноски по досъдебното производство в размер на 1128.73 лв. и по сметка на ИРС направените от съда разноски в размер на 1480.48 лв., ведно с 5.00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист; както и да заплати по сметка на РС И. държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 540.00 лв.

В срока по чл.

319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба срещу присъдата от гражданския ищец и частен обвинител М.Р., чрез повереника адв. Е.Б. от САК. В жалбата се твърди, че справедливо за извършеното от подсъдимия наказание е лишаване от свобода, изпълнението на което да не бъде отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което присъдата в частта относно наложеното наказание е неправилна, необоснована и несправедлива. Счита се, че при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди болки и страдания, претърпени от пострадалия Р., не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което присъдата се обжалва и в гражданскоправната ѝ част. Твърди се, че тъй като с едно проникване на хладно оръжие на пострадалия са причинени две самостоятелни средни телесни повреди, като за причиненото разстройство на здравето временно опасно за живота съдът не е допуснал поисканото от прокурора изменение на обвинението и това едновременно води до невъзможност частният обвинител да се ползва от недопуснатото обвинение и до последици при репарирането на неимуществените вреди по предявения граждански иск. Иска се изменение на първоинстанционната присъда, като размерът на наложеното на подсъдимия наказание бъде увеличен и да бъде уважен в цялост предявеният граждански иск.

В допълнение към въззивната жалба се сочи, че в мотивите към присъдата съдът не е взел предвид, че подсъдимият Л. по никакъв начин не е оказал помощ на пострадалия Р.; както и че не е взето предвид от съда, при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение, че животът на пострадалия е бил поставен в реален риск и че вследствие нараняването са извършени две оперативни интервенции, всяка от които е била съпроводена с дълъг оперативен период.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. Б. и гражданския ищец и частен обвинител М.Р., на изложените в нея основания.

В срока по чл.

319, ал. 1 от НПК постановената първоинстанционна присъда е обжалвана и от защитника на подсъдимия Л. – адв. Д.В. от САК, с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се, че по време на разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения, с които ограничил правото на защита – съдът е бил предубеден и поради това е извършил превратно тълкуване на много от доказателствените източници и е приел за доказан един невъзможен механизъм на причиняване на телесното увреждане.

В допълнение към въззивната жалба, от защитника адв. П.М. се изтъква, че анализът на доказателствата от съда съдържа противоречия, а обвинението не е доказано по несъмнен начин. В подкрепа на това са сочи, че в мотивите съдът е приел, че никое от присъстващите лица, освен подсъдимия, не е имало възможност да извърши посоченото деяние, което само по себе си установява, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Твърди се, че показанията на свидетелите са противоречиви и променяни във времето, като никой от тях, освен пострадалия, не заявява авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Неустановяването на оръжието на престъплението според защитника е от съществено значение за авторството на деянието.

Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно в случай, че въззивният съд също достигне до извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Л., се иска намаляване размера на присъденото обезщетение и размера на присъдените на гражданския ищец и частен обвинител разноски, поради тяхната прекомерност.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. М. с изложените в нея доводи. Счита се, че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието. Алтернативно в случай, че съдът счете подсъдимия за виновен в извършването му се иска намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а така също и на размера на присъденото обезщетение поради прекомерност.

Подсъдимият И.Л. се присъединява към становището за защитника си, а в последната си дума пред съда изразява съжалението си от случилото се.

Представителят на СОП – прокурор И. заема становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия. Поддържа се в съдебни прения, че присъдата е постановена в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на обжалвания съдебен акт и определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо.

С. ОКРЪЖЕН

СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия И.К.Л. с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 08.01.2016 г. около 01.30 часа в гр. И., обл. Софийска, е причинил на М.С.Р. *** телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, извършено посредством оръжие с остър връх и режещ ръб – нож, което осъществява състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия М.Р. граждански иск в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Пострадалият М.Р. е конституиран в процеса като граждански ищец и частен обвинител.

При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Л. и пострадалият М.Р. ***. Двамата се познавали от около 7 – 8 години, тренирали заедно във фитнес зала в града и били приятели както помежду си, така и с останалите посетители в залата.

На 06.01.2016 г., по време на тренировката в залата подсъдимият Л. поканил пострадалия М.Р. на празненство по случай имения му ден (И.ден), което щяло да се състои на 07.01.2016г. в дома му. Пострадалият приел поканата.

На 07.01.2016 г. около 21.00 часа пострадалият Р. и братовчед му – свидетелят А. В.– тръгнали към дома на подсъдимия. Двамата срещнали на входа С. П., приятел на пострадалия, който ги подканил да влязат и им обяснил, че тържеството е на втория етаж. Двамата влезли и ориентирайки се по шума достигнали до помещение, представляващо комбинирани кухня и трапезария, разделени от портална врата.

Вратата била отворена, а масите с напитки и храни били разположени една до друга и в двете помещения.

В помещението вече празнували около 15-20 гости на именика И.Л.. Било шумно, чувала се музика. Подсъдимият И.Л. обслужвал гостите си с храни и питиета, вдигали се наздравици. Около полунощ гостите започнали да се разотиват, а приятелката на подсъдимия – свидетелката Р. В.се извинила на гостите и легнала да спи в съседната стая в къщата, откъдето чувала шума от купона, но не и разговорите между гостите и домакина.

Пострадалият М.Р. излизал на два пъти в коридора на къщата и там провел разговори по телефона с приятелката си и майка си – свидетелката Г. Р.. На последната пострадалият казал, че ще остане още известно време на тържеството за имения ден на подсъдимия и ще се прибере по-късно.

След разотиването на част от гостите на празника останали домакинът И.Л., пострадалият М.Р. и свидетелите Г. С., П. К., Ч. П., В. Д., Х. З. и А. Д..

Всички те се събрали в дъното на масата, разположена от страната на кухнята - към прозорците. Масата била поставена в ъгъла на стаята, перпендикулярно на късата стена (до прозореца), от която страна никой не седял и успоредно на по-дългата стена (на която в частта срещу масата имало плътна стена), на разстояние от приблизително метър от стената. В ъгъла между стената и масата седял свидетелят П. К., до него седял пострадалият М.Р., от дясната страна на пострадалия се намирал свидетелят Г. С., а до него и в края на масата било мястото на подсъдимия И.Л.. Последният ставал често, тъй като се грижел за гостите си. От отсрещната страна на масата, към вътрешността на стаята, местата били заети съответно от свидетеля Ч. П. (който седял срещу свидетеля П. К.), до него седял свидетелят Х. З. (който често отсъствал от мястото си), от дясната му страна се намирал свидетелят В. Д. (чието място се падало едновременно срещу свидетеля Г.

С. и пострадалия Р.) и след това в края на масата седял свидетелят А. Д. (който също често ставал от мястото си, а в някакъв момент излязъл и от къщата).

Всички били употребили алкохол, като най-повлиян от него бил свидетелят Г. С.. Той подхванал разговор за починал наскоро общ приятел на компанията и по темата започнал спор между него и свидетеля П. К.. Повлиян от алкохола, свидетелят С. направил непремерени и емоционални изказвания, които подразнили пострадалия Р. и той му направил забележка. Тъй като свидетелят С. не преустановил изказванията си по темата, пострадалият Р. му казал, че е започнал да прекалява и го ударил с длан зад врата. Свидетелят С., който бил в силно алкохолно опиянение, не реагирал на удара. Тогава пострадалият го ударил повторно в областта на главата, а свидетелят станал прав. И двата удара не били нанесени с голяма сила и поради това от тях не останали видими следи по свидетеля С..

Усещайки назряващия помежду им конфликт, свидетелят П. К. също се изправил, като се намирал зад гърба на пострадалия Р.. Последният бил доста по-висок от него и поради това свидетелят К. не можел да възприеме нищо от случващото се пред пострадалия, но го хванал през кръста, а след това преместил ръцете си и по-нагоре през гърдите му (под мишниците), в опит на ограничи движенията му и да предотврати евентуално сбиване между Г. С. и М.Р.. Поради описаната по-горе липса на реакция от страна на пияния С. до сбиване между него и пострадалия не се стигнало.