Решение № 105 от 21.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

С. М. Цолова

ГА. Т. Канакиева при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от ГА. Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600190 по описа за 2022 година С присъда № 13 от 04.07.2022 год. постановена по НОХД №516/2020 год. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Р. Е. , със снета по делото самоличност, британски гражданин, не работи, неженен, неосъждан, ЛНЧ ...., за ВИНОВЕН в това, че в периода от 02 октомври 2017 год. до 30 ноември 2019 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ в големи размери – 3 774.62 лв., като не е подал съответните данъчни декларации, изискуеми по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси, приета с Решение № 48/29.09.2016 год. на Общински съвет - Сливен, в нито един от случаите на получени дарения от чужбина във валута с обща левова равностойност 114 382.43 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл. 255, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като МУ НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт.

Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д. Р. Е. да заплати по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата в размер на 237.90 лева, представляващи разноски за съдебно-икономическа експертиза, направени в 1 досъдебното производство.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д. Р. Е.Х. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Сливен сумата в размер на 1 726.77 лева, представляващи направени по делото разноски пред първата съдебна инстанция.

Недоволен от така постановената присъда е останал зашитникът на подсъдимия Х. - адв. Н. от АК - Варна. С жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна, като не се излагат съображения в подкрепа на наведените доводи. С жалбата не се правят доказателствени искания. Не е представено и писмено допълнение към същата.

По делото е назначена за преводач от български език на английски език С. Светославова Б., тъй като подсъдимият не е български гражданин и не владее български език.

Подсъдимият и неговият защитник се явяват лично в съдебно заседание. Нямат искане за отвод на съдебния състав и за събиране на доказателства.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че въззивната жалба е неоснователна, поради което на осн. чл.338 от НПК моли за потвърждаване на атакуваната присъда като оБ.на, законосъобразна и справедлива. Поддържа изложената от решаващия съд фактическа обстановка. Споделя и правните изводи на първата инстанция, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 255, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК. Счита, че съдът правилно е приложил привилегированата разпоредба на чл.255, ал.4 от НК, тъй като определените задължения и лихвите са били заплатени от подсъдимия. Намира наложеното наказание глоба в размер на 1000лв. за правилно определено и справедливо. Сочи, че не са налице доказателства, които да опровергават правилността на фактическите констатации и оБ.ността на правните изводи. Твърди, че липсват законови предпоставки за оправдаване на подсъдимия. Навежда довод, че съдът подробно и мотивирано е посочил, кои доказателства кредитира и защо, в това число защо е приел заключението на вещото лице Манолов, по отношение на сумите приети за 2 дарение. Излага съображения, че присъдата не страда от пороци, които съставляват съществени процесуални нарушения. Моли съда да потвърди присъдата на Сливенския окръжен съд.

Защитата на подсъдимия Д. Х. - адв.Н. заявява, че окръжният съд е допуснал един съществен пропуск, тъй като е смесил очевидно доказаното и потвърдено от Д. Х., че част от дейността му в кв. „Н.“, в гр.Сливен, е била подпомагана с дарения на различни лица, а останалите суми не са извършвани с дарения, а с негови средства, на майка, баща и т.н.. Сочи, че неправилно съдът е приел заключението по отношение на таблица 2. Твърди, че тази част, която е извършвана с дарения, е в размер на 51 481 лв. съгласно таблица 3 в допълнителното заключение. Твърди, че експертизата е съставена в няколко варианта, като моли съда да прецени, коя е събраната сума от дарения.

Оспорва мотивите на съда, че вещото лице категорично е приело, че сумите в таблица 2 представляват дарения. Сочи, че няма експертиза, която категорично да доказва това дарения ли са или не са дарения. Намира, че въпросът - дали сумите са дарения или не, е правен въпрос, по който съдът следва да се произнесе, а не вещо лице, което е икономист . Навежда довод, че преводите, които са посочени и приети от съда като дарения в таблица 2, не всички са дарения. Твърди, че обвинението на прокуратурата за размера на недължими данъци над 3000 лв. не е доказано по несъмнен начин . Изразява съгласие, че действително има недекларирани и неплатени данъци, но те са в размер под 3000 лв., а именно тези, които са посочени в таблица 3. Сочи, че голяма част от парите са на Д. Х., на майка му и на баща му. Твърди, че обвинението не сочи конкретния дарител , като този порок съдът е опитал да поправи и коригира, като в мотивите изброява едно по едно даренията .

Навежда довод, че прокуратурата не представя и не е събрала никакви договори за дарения или други доказателства за произхода на средствата в таблица 2, като се позовава на косвени доказателства - че Д. Х. нямал трудови постъпления или фирми, поради което тези суми били от дарения. В тази част намира решението на окръжен съд за неправилно. Оспорва, че сумите от 02.08.2017 г. , 14.08.2017 г., 26.10. ,19.03. - 2040 лв., 11.07. , 30.07.2018 г., 02.08. е 734 лв., 13.08.2018 г., 29.08., 30.08.2018 г., 25.09. , 15.10.2018 г., 18.10., 22.10., 29.10., 26.11., 28.11., 29.11., 17.12.2018 г. , 19.12., 28.12., 07.01.2019 г. , 10.01.2019 г., 16.01. , 28.01., 11.02.2019 г. , 16.07.2019 г., 25.07.2019 г. , 29.07.2019 г., 02.08.2019 г., 05.09.2019 г. са дарения, като твърди, че вещото 3 лице неправилно ги е посочило като такива. Заявява, че част от сумите по таблица 2 може да се приеме, че са дарения, но същите не са посочени в таблица 3, за които изразява съгласие, че са дарения. Заявява, че преводите от 11.09.2019 г., където изрично пише: „Подарък или дарение“ , от 10.09.2019 г., където пише: „Подарък“ , от 09.09.2019 г., където пише: „Подарък“ са дарения, както и всички преводи от таблица 3. Твърди, че даренията са посочени и са доказани в таблица 3, а в таблица 2 не са дарения, като даренията са п од размера необходим за наказателна отговорност, поради което Д. Х. не е наказателно отговорен. Твърди, че прокуратурата неправилно е приела, че всички постъпления по банковата сметката на Х. са дарение, без да изложи никакви основания, а всъщност част от сумите са изпратени по договор за поръчка, който той е трябвало да изпълни за трето лице. Твърди, че доказателствената тежест не е на подсъдимия, а прокуратурата не доказва, че те са дарения. Моли съда да не приеме посочените суми като дарения, а само тази сума в таблица 3 в размер на 51 481 лв., дължимият данък дарение 1698 лв. и законната лихва - 540 лв.. Алтернативно сочи, че дори да се добавят част от сумите в таблица 2, няколко суми на които пише „дарение“ или „подарък“, отново сумата не надхвърля 3000 лв., а е около 2100 - 2200 лв. със законните лихви. Оспорва твърдението на обвинението, че подс. Х. е посочвал във видеата си банкова сметка PayPal или каквото и да е било друго.

Не оспорва, че Х. е правил видеа и благодарение на тези видеа е получавал и подкрепа, която той не отрича, но т я не е в размера сочен в таблица 2.

Твърди, че прокуратурата не е събрала доказателства за някаква трудова дейност на Д. Х. и доходи от други дейности , които е извършвал, но това не означава, че той няма доходи и, че всички суми са дарения. Оспорва доказателствената стойност на декларацията от Х., че очаква някакви дарения, тъй като това е едно бъдещо неочаквано събитие, не е посочил конкретни суми, тъй като не е знаел какво конкретно ще постъпва. Навежда довод, че обвинението не доказва по никакъв начин, че Д. Х. е данъчно задължено лице, не доказва какъв статут има той в България. Твърди, че Д. Х. не е осъзнавал, не е знаел, че дължи данък върху тези 57 000 лв. по таблица 2, изобщо, че дължи данък дарение върху някакви постъпили суми. Според защитата той не се е считал, че е данъчно задължен за тези суми , никъде не е декларирал, че разбира и знае, че като получи дарение трябва да дължи на Община Сливен тази сума, поради което оспорва наличието на умисъл.

4

Излага съображения, че подс. Х. е извършил огромна общественополезна дейност, която моли да бъде отчетена и да бъде освободен от наказателна отговорност. Твърди, че подсъдимият е вложил в сичките си пари и цялата си дейност в най - отпадналата, отхвърлена общност, а именно ромската общност и това е било неговото желание, това е била и неговата мисия.

Счита, че неправилно окръжният съд е приел, че именно защото неговата мисия е това, той е осъзнавал общественоопасните последици и нарочно е укривал данъци от дарение, като се е посветил изобщо на тази дейност за това население. Моли съда да уважи жалбата, тъй като сумата, която е дължима за даренията, не представлява престъпление.

В личната си защита подс. Х. заявява, че е правил хиляди видеа, но не е слагал никакви банкови данни на нито едно видео и никакво доказателство не е представено от прокуратурата за това тяхно твърдение. Твърди, че не е доказано, че сумите са облагаеми с данък, тъй като повечето от тези банкови преводи са преведени от неговата банкова сметка, на друга негова банкова сметка и това са личните му пари, личните му спестявания. Имало още една банкова сметка, по която майка м у превеждала пари от нейната лична банкова сметка, но понеже написала на нея „бългериан шеър“ , от там е дошло предположението, че е получавал някакви дарения. Това били семейни пари.

Сочи, че в таблици 2 и 3 са включени и преводите от някакви лица до тази банкова сметка, но не е направено никакво разследване, каква е причината за превода на тази пари. Твърди, че си е продал МПС и личните мебели в Англия, някои хора са му дължали пари. С ъгласява се, че няко и от сумите са били дарения, но не са били доказани. Не отрича, че е получавал дарения, но две три са спорни в таблица 3, като повечето в таблица 3 са данъчно облагаеми. Изразява съгласие с изложената защита от своя адвокат.

В последната си дума подс. Х. заявява, че е в Блъграия да работи по християнската работа с неговите лични спестявания и с помощна на семейството му. Сочи, че е изградил 71 дома, 250 къщи довършил и е помагал на много стари хора пенсионери да си купуват печки и дърва, хранил децата, за което използвал лични средства и средства на своето семейство, поради което се счита за невинен. Не е знаел, че трябва да плаща данъци, но вече е платил същите. Твърди, че е регистрирал фондация, и когато получавал тези дарения, имал намерението да регистрира тази фондация. Моли да му бъде предоставен писмен превод от съдебния акт, след неговото изготвяне.

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е подадена съгласно чл.318 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по 5 настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата събрани, както на досъдебното, така и по реда на съдебното следствие, провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба, така и в изложените устни съображения в съдебно заседание пред апелативния съд и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, намира оплакванията на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни.