Решение № 3309 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100503750 по описа за 2026 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. Ч. срещу Решение № 3988/01.03.2026 г. по гр.д. № 43023/2025 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковите й претенции с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК за месечна издръжка на непълнолетното дете В. Ю. Д., родено на **** г., за разликата над присъдените 350 евро до размера от 620,20 евро. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част, включително за неправилно възлагане в нейна тежест с доклада по делото на задължението за установяване на доходите на баща Ю. Д.. Желае се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго такова, с което претенциите на майката за издръжка (за минало и бъдеще време) на дъщерята на страните В. да бъде уважена до размера от 620,20 евро.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ю. Д. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно 1 обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 3988/01.03.2026 г. по гр.д. № 43023/2025 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето на страните В. Ю. Д., родено на **** г., е предоставено на майката Д.

Б. Ч., при която е определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на бащата Ю. Д. с подрастващата (бащата може да се вижда и да се грижи за детето в периода от 20 юли до 10 август всяка година), бащата е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря В., действащ лично и със съгласието на своята майка Д. Б. Ч., месечна издръжка в размер на 350 евро, считано от 08.08.2024 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като претенцията за издръжка е отхвърлена за разликата над присъдения размер от 350 евро (684,54 лева) до пълния претендиран размер от 2 000 лева. Със съдебното решение е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето В. за срок до навършване на пълнолетие, без ограничения на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност, до държави от Европейския съюз, Република Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия и съгласието за подаване на заявление за издаване и получаване на паспорт на детето В.. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и Ю. Д. е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 504 евро, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

Възраженията във въззивната жалба относно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест в частта за претенциите за издръжка са неоснователни.

Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото и при разпределяне на доказателствената тежест се е съобразил с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, поради това възлагане в тежест на родителя, който упражнява непосредствената грижа за детето да установи в производството по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 и чл.149 СК възможностите на другия родител да предоставя издръжка в претендирания размер е правилно и законосъобразно.

Останалите доводи в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, наМ. наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 2

СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които първоинстанционният съд се е съобразил.

Не е спорно в производството и се доказва от приобщеното като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична община – район „Люлин“ на 23.03.2010 г. въз основа на акт за раждане № 0284/23.03.2010 г. на същата районна администрация, че страните са родители на родената на **** г. В. Ю. Д..

Не се спори и се установява от приобщеното по делото влязло в законна сила на 22.05.2025 г. Решение № 799/10.02.2025 г. по гр.д. № 13671/2024 г. по описа на Софийски градски съд и изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване, че страните нямат сключен граждански брак, наМ.т се във фактическа раздяла и от втората половина на 2024 г. непосредствените грижи за непълнолетната В. се полагат от майката.

Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

В настоящия случай детето е на шестнадесетгодишна възраст, посещава общинско детско заведение, където работи с ресурсен учител. Не се доказва актуалните образователни нужди на детето да са свързани с постоянни или извънредни разходи, доколкото ресурсното образователно подпомагане в страната е държавно гарантирана услуга, насочена към деца със специални образователни потребности, които се обучават в масови детски градини и училища, част е от системата на приобщаващото образование и се финансира чрез държавния бюджет (чл.283, ал.4 от Закон за предучилищното и училищното образование).

Въз основа на проведените социални проучвания, чиито констатации са закрепени в изготвени на основание чл.21, т.15 във вр.с чл.15, ал.6 ЗЗДет социални доклади, се установяват нужди на В., свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд. Видно от приобщените по делото писмени доказателства доказаното при детето плоскостъпие се коригира по медицински показания с ортопедични обувки и кинезитерапия без данни за конкретен месечен разход във връзка с тях. Въз основа на социалните доклади по делото се констатира, че детето се отглежда от майката в жилище, собственост на последната и нуждите му са адекватно задоволени.

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални 3 нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни ежемесечни разходи за лечение, отсъствието на твърдения и доказателства за други алиментни задължения, трудовата му ангажираност в Чешка република (доколкото доказателства в подкрепа на твърдението за прекратяване на трудовото правоотношение не са ангажирани), което в съвкупност налага извод, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и присъдената от първоинстанционния съд сума за издръжката на дъщеря си В.. В тази връзка съдът отчита минималния размер на работната заплата в страната по обичайно местоживеене на бащата по официални данни на Евростат (публична информация, публикувана на електронна страница https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-eurostat-news/w/ddn-20260130-2).

Определеният от съда размер на издръжката на девойката е съобразен с установения доход на майката, обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи за В. и разписаният от съда режим на лични отношения на бащата с подрастващата, но и с отсъствието на категорични данни за размера на получавания от бащата месечен доход. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че в едногодишния период предхождащ подаването на исковата молба не е доказано бащата да е предоставял издръжка в натура и пари и е съобразил размера на дължимата такава на детето с доказаните нужди на В. и установените възможности на бащата да покрива нейните потребности.

Поради изложеното първоинстанционното решение е правилно в частта, в която претенциите за издръжка на детето В. са отхвърлени за разликата над сумата от 350 евро до претендирания от майката размер от 620,20 евро, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил ангажираните относими към спора доказателства, а представените такива пред въззивната инстанция не накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на решението в обжалваната част.

При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна, но последният не е претендирал присъждане на такива и не е представил доказателства да е сторил разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3988/01.03.2026 г. по гр.д. № 43023/2025 г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната част.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5