Определение № 1821 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1821 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20261100203123 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

С постановление от 16.02.2026г. на прокурор при Софийска градска прокуратура, е оставена без уважение като неоснователна молба на Е. Г. М. по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП за връщане на веществени доказателства – сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева.

Против това постановление е постъпила молба (имаща характер на жалба) от Е. Г. М., с която моли на основание чл. 111 ал. 2 от НПК съдът да постанови връщане на иззетата от нея сума в размер на 200 000 лева като твърди, че молбата се основава на новонастъпили и установени обстоятелства: изплатен й от „Палмекс 33“ ЕООД девидент за 2021г. в размер на 150 000 лева, за който бил удържан и внесен данък в размер на 7 500 лева; данни за реално разпределение на печалба от търговска дейност на дружеството (видно от Ревизионен доклад № Р-22001424000894-092-001/09.07.2025г. на НАП и Решение № 570/12.06.2025г. на ОДОП). Твърди още, че представила банков документ, удостоверяващ теглене на сумата 142 500 лева като девидент, а остатъкът от сумата 57 500 лева, представлявали лични спестявания, формирани от дългогодишен трудов и търговски стаж. Счита отказа за връщане на веществените доказателства за неоснователен поради наличието на всички предпоставки за връщането на сумата от 200 000 лева – доказан произход, липса на спор, липса на връзка с престъпление, липса на процесуална необходимост от задържането й.

С постановление от 01.04.2026г. на прокурор при Софийска градска прокуратура, е оставена без уважение като неоснователна молба на П. И. И. по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП за връщане на веществени доказателства – сумата от 1 000 000 /един милион/ лева.

Против това постановление е постъпила жалба от П. И. И., в която се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, немотивирано и 1 постановено при съществено нарушение на чл. 111 от НПК. Прокурорът не установявал нито едно от обстоятелствата по чл. 111 ал. 2 от НПК, а вместо това се позовавал на неизяснени факти и бъдещи действия, което било недопустимо. По делото нямало привлечено в качеството на обвиняем лице.

Липсвали доказателства сумата да е предмет или облага от престъпление и чл.

53 от НК бил неприложим. Прокуратурата подменяла закона с грешното твърдение, че не било установено правоимащо лице – той бил представил данъчна декларация, в която декларирал сумата като получен заем и това оборвало тезата на прокуратурата за „неясен произход“. От приложено Решение № 14 от 15.07.2025г. по дело № 4/2025г. на ОС – Перник било видно, че дружество „Интерметал – Р“ ЕООД било обявено в несъстоятелност, като НАП не била предявила вземане в производството. Ревизионното производство към него било спряно със заповед от 20.11.2025г., което означавало, че няма установени публични задължения и липсвало основание за задържане на сумата, като последното представлявало нарушение на правото на собственост по чл. 1, Протокол № 1 към ЕКПЧ. Поддържането на отказа за връщане представлявало открито отклонение от закона и недопустимо упражняване на държавна принуда без правно основание.

Прокуратурата не установявала факти, а обосновавала задържането с хипотетични и бъдещи обстоятелства, което било в пряко противоречие с НПК и съдебната практика. В правовата държава не било допустимо задържане на имущество „докато се изяснява нещо“. Настоящият случай бил показателен за недопустимо разширително тълкуване на закона от страна на прокуратурата, при което се създавали несъществуващи правни основания за ограничаване правото на собственост – подход, който противоречал както на НПК, така и на практиката на ВКС и ЕСПЧ. Задържането на сумата при липса на законови основания за това представлявало произвол, несъвместим с принципите на правовата държава и съдът бил единственият орган, който можел да прекрати това нарушение. Искането е съдът да отмени постановлението на СГП и да разпореди връщане на сумата от 1 000 000 лева.

Към жалбите са приложени материалите по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП.

Правото на обжалване в случая не е обвързано с определен преклузивен срок. Двете жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, срещу постановен отказ на прокурор по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на веществени доказателства, поради което се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Изхождайки от направените пред настоящата инстанция искания и събраните до този момент доказателствени материали, СГС намира за установено следното:

Досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП е образувано с постановление на прокурор при СГП от 12.10.2022г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК за това, че в периода от месец януари 2020г. и към момента на образуване на производството в гр. София три или повече лица участват в организирана 2 престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, създадена с цел да вършат съгласувано в страната и/или чужбина престъпления по чл. 253 и чл. 255 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел.

С Определение от 08.01.2024г. по ЧНД №96/2024г. на СГС, по реда на чл. 161, ал. 1 НПК е било разрешено извършване на претърсване в недвижим имот в с. Тополница общ. Дупница, обл. Кюстендил, обитаван от жалбоподателката Е. Г. М. (баба на втория жалбоподател П. И. И.) и изземване на вещи, относими към предмета на разследване.

Претърсването и изземването е било извършено на 15.01.2024г., при което са установени, описани и иззети като веществени доказателства по делото документи, както и 50 бр. пачки с банкноти всяка с номинал 100 лева, 20 бр. пачки съдържащи банкноти с номинал 100 лева и 50 бр. пачки, съдържащи банкноти с номинал 100 лева с банков бандерол. Относно документите Е. Г. М. е посочила, че са на дъщеря й - Р.Н. И.а, а за намерените пари – че не знае на кого са.

На 22.01.2024г. е бил извършен оглед на веществени доказателства, при който е установено, че иззетата като веществено доказателство парична сума представлява конкретно: 50 бр. пачки, всяка от която съдържа по 100 броя банкноти с номинал от 100 лева; 20 бр. пачки, всяка от които съдържа по 100 броя банкноти с номинал от 100 лева и 50 бр. пачки, всяка от която съдържа по 100 бр. банкноти с номинал от 100 лева. Връщането на тези парични средства се претендира от двамата жалбоподатели.

По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Двамата жалбоподатели нееднократно са подавали молби по чл.111 от НПК, които са били оставяни без уважение от прокуратурата и впоследствие постановленията на прокурора са били потвърдени от първоинстанционния съд.

В атакуваното постановление от 16.02.2026г. прокурорът е приел, че и към настоящия момент Е. М. не се легитимира в достатъчна степен като правоимащо лице по смисъла на чл. 111 ал. 2 от НПК, тъй като не са събрани достатъчно доказателства относно собствеността на претендираните за връщане веществени доказателства, както и дали последните не са предмет на престъпление.

В атакуваното постановление от 01.04.2026г. прокурорът е приел, че и П. И. към настоящия момент не се легитимира по безспорен начин като правоимащо лице по смисъла на чл. 111 ал. 2 от НПК, поради което молбата му за връщане на веществени доказателства не следвало да бъде уважена. Не били приобщени доказателства относно това, дали сумата по отпуснатия на „Интерметал Р“ ЕООД банков кредит в размер на 1 000 000 лева била надлежно осчетоводена, както и декларирана от търговското дружество пред съответното ТД на НАП; нямало представен документ за вземане на решение от управителния орган на „Интерметал Р“ ЕООД за предоставяне на сумата в паричен заем на П. И. и надлежно осчетоводяване на това обстоятелство;

3 неизяснен бил и въпросът дали приобщените като веществени доказателства парични средства в размер на 1 000 000 лева не са предмет на престъпление.

Настоящият съдебен състав намира двете коментирани постановления на прокурора от СГП за правилни и законосъобразни. Правилно прокурорът е приел, че представените от жалбоподателите И. и М. по досъдебното производство доказателства не установяват по категоричен начин, че те са собственици на процесните парични средства. Към настоящия момент няма новонастъпили обстоятелства, които да обосновават връщане на претендираните от тях веществени доказателства.

Доколкото делото е със значителна фактическа и правна сложност (разследва се престъпна дейност по чл. 321 от НК и евентуални вторични данъчни престъпления и пране на пари), усложнената по своя характер фактология обосновава необходимостта от задържане на претендираните парични суми. По досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия и са приобщени доказателства и доказателствени средства, но разследването все още не е приключило. На водещия разследването полицай са дадени конкретни указания от наблюдаващия прокурор за своевременно извършване на действия по разследването с оглед установяване дали иззетите по делото парични суми имат отношение към евентуално осъществено престъпление по чл. 255 от НК.

След като разследването не е приключило и претендираните вещи, иззети като веществени доказателства са свързани с предмета на разследване, правилна е преценката на прокурора, че на този етап не са налице условия за връщане на иззетите веществени доказателства. Основният принцип в чл. 111 ал. 1 от НПК е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. По изключение, съгласно чл. 111 ал. 2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Именно първото от така посочените условия, поставени от закона, за връщане на веществени доказателства по делото, не е налице на този етап от разследването - в случая не може да бъде направен категоричен извод, че връщането им преди да завърши наказателното производство няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Установяването на обективната истина по делото е с безспорен приоритет пред твърдяното от жалбоподателя И. засягане на правата му на собственик, още повече, че както беше посочено и по – горе, по досъдебното производство не е доказано категорично, че той и жалбоподателката М. са собственици на процесните парични средства, иззети като веществени доказателства. По принцип правата на собственик (който и да е той) относно ползването на вещи, приобщени като веществени доказателства по дело, са ограничени от самия закон и не могат да противоречат на категоричните и ясни цели, преследвани в наказателното производство за разкриване на обективната истина.

Поради липсата на първото условие за връщане на веществени 4 доказателства по неприключило наказателно производство е безпредметно да се обсъжда наличието на второто условие, касаещо въпроса дали веществените доказателства представляват предмет на административно нарушение.

Предвид всичко изложено, искането за връщането на веществени доказателства, иззети при извършено претърсване и изземване на 15.01.2024г., се явява изцяло неоснователно, съответно двете обжалвани постановления на СГП са обосновани и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Така мотивиран и на основание чл. 111 ал.3 изр. 3 от НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 16.02.2026г. на прокурор при Софийска градска прокуратура по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП, с което е оставена без уважение като неоснователна молба на Е. Г. М. за връщане на веществени доказателства – сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева.