Разпореждане № 69530 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 69530 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110108920 по описа за 2026 година

Производството е образувано по първоначална искова молба, подадена от А. Д. срещу „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С нея са предявени общо 5 обективно кумулативно съединени осъдителни иска с обща цена EUR 470 375,30, произтичащи от прекратено трудово правоотношение:

Иск за трудово възнаграждение за периода 01-15.10.2025 г. в размер на EUR 8 549,05;

Иск за обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на EUR 21 450,36;

Иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на EUR 53 625,90;

Иск за договорно обезщетение (компенсационен пакет) в размер на EUR 268 129,50;

Иск за допълнително договорно възнаграждение (годишен бонус) в размер на EUR 118 620,49.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е постъпил писмен отговор, в който е инкорпорирано възражение за прихващане за сумата от EUR 6 434,92. Едновременно с отговора ответникът е предявил и насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от EUR 45 401,90, представляваща остатък от общо твърдяно вземане на работодателя за неспазено предизвестие в общ размер на EUR 51 836,82.

След проверка на редовността на подадените от ответника отговор (в частта на възражението за прихващане) и насрещна искова молба, съдът констатира, че те не отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което следва да бъдат оставени без движение 1 със следните подробни указания за изясняване на делото:

За да бъде редовно едно възражение за прихващане, то следва да съдържа същата степен на индивидуализация на вземанията, каквато се изисква и за предявяването на иск. В случая ответникът изчерпателно е индивидуализирал своето активно вземане, произтичащо от чл. 220, ал. 1 от КТ в общ размер от EUR 51 836,82. Налице е обаче пълна неопределеност по отношение на пасивното вземане - това, срещу което се извършва прихващането. Ищецът А.

Д. е предявил пет отделни, самостоятелни иска за различни плащания.

Възражението за прихващане на ответника е в размер на EUR 6 434,92, което е по-малко от четири от предявените искове поотделно и значително по-малко от общата искова сума. Ответникът не е посочил срещу коя конкретна претенция на ищеца насочва своето възражение за компенсация. Доколкото всеки от петте първоначални иска почива на различно правообразуващо основание, съдът не може служебно да избере кое вземане на ищеца да бъде погасено чрез прихващането. Това внася неопределеност в предмета на спора и засяга правото на защита на първоначалния ищец. Ответникът следва изрично да посочи кое от петте претендирани от ищеца вземания желае да прихване със сумата от EUR 6 434,92.

На следващо място насрещната искова молба е самостоятелно средство за защита, за което важат всички правила за редовност на общата искова молба, включително задължението за представяне на доказателства за внесена държавна такса по чл. 128, т. 2 от ГПК. Цената на предявения насрещен иск е изрично определена от оспорващата страна на EUR 45 401,90 (представляваща горницата над предявеното възражение за прихващане до пълния размер на претенцията от EUR 51 836,82). Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК дължимата първоначална държавна такса е в размер на 4% върху цената на иска. Математическото изчисление сочи, че за разглеждането на насрещния иск ответникът дължи държавна такса в размер на точно EUR 1 816,08. Към насрещната искова молба липсват доказателства за извършено плащане, което съставлява отстранима нередовност.

С оглед изложеното за пълното изясняване на делото и избягване на вътрешно противоречие в търсената защита, ответникът следва писмено да потвърди дали твърдяното от него активно вземане по чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от EUR 51 836,82 представлява едно цялостно и неделимо вземане, от 2 което сумата от EUR 6 434,92 е предявена под формата на възражение за прихващане, а остатъкът от EUR 45 401,90 е предмет на насрещния иск. В случай че се касае за различни по основание суми, страната следва да внесе съответната яснота.

Поради изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ писмения отговор в частта му с характер на възражение за прихващане, както и насрещната искова молба, подадени от ответника „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

УКАЗВА на ответника „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности, като:

Ясно, точно и недвусмислено посочи срещу кое конкретно пасивно вземане (измежду петте обективно съединени иска на А. Д. за заплата, отпуск, предизвестие, компенсационен пакет или бонус) насочва направеното възражение за прихващане за сумата от EUR 6 434,92, съответно да посочи дали вземането за твърдяната сума по възражението за прихващане е включено в насрещната искова молба, като ако същото е част от вземането по насрещния иск, да конкретизира правния си интерес от подобно заявяване на насрещните вземания, съответно да посочи дали и как претендира същите дали изцяло или като част от вземания, като в последния случай разграничи частите

Представи по делото оригинален платежен документ за внесена по сметката на Софийски районен съд държавна такса за предявяването на насрещния иск в размер на EUR 1 816,08;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че при неотстраняване на нередовностите в указания едноседмичен срок Насрещната искова молба ще бъде върната, а производство по нея – прекратено, като направеното възражение за прихващане няма да бъде допуснато до разглеждане и съдът няма да се произнесе по него в окончателното решение.

3

Разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4