Решение № 1361 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100503800 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20073058 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 22712 по описа за 2018 г. на СРС, 55 състав, са отхвърлени като недоказани, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц. М. Б., ЕГН **********, искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 609, 24 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 53, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., и сумата 29, 09 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 30.01.2018 г. до окончателното плащане, както и по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 89, 79 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 15.01.2018 г. и 5, 18 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6497/18 г. на СРС, 55 състав. Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно. Твърди се, че по делото е доказано, че ответницата е собственик 1 на топлоснабдения имот. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият – Ц. М. Б., ЕГН ********** оспорва подадената въззивна жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД, ЕИК *******, не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. М. Б., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6497/2018 г. по описа на СРС, 55 състав. По заповедното производство длъжникът е депозирал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, след което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 414, ал. 2 ГПК за предявяване на установителен иск. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставената за имота топлоенергия, като собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да заплати потребения консуматив.

Ответницата оспорва исковата претенция с твърдение, че не живее в имота и никога не е достъпвала същия, тъй като след закупуването му и при опит да влезе във владение на жилището, установила, че апартаментът се обитава от друго лице, което също твърдяло да е собственик на обекта.

Уточнява, че спорът относно собствеността е бил отнесен за разглеждане пред съд и е било образувано гр. д. № 14858/2000 г. на СРС, 48 състав.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По делото е представен нотариален акт № 117, том IV, рег. № 9664, 2 дело № 751/01.12.2000 г., видно от който процесното жилище е било продадено на ответника Ц. М. Б.. Видно от приложено Решение № 141575/14.06.2019г. на СРС, 48 състав, по гр. д.№ 14858/2000г., съдът е приел, че Ц. М. Б. не е придобила собствеността по отношение на процесното жилище, тъй като праводателите не са били собственици на имота. Със същото решение и по предявен насрещен иск е било признато за установено по отношение на Ц. М. Б., че собственици на имота са други лица. Приложено е Определение от 02.06.2021г. на СГС, III – Б въззивен състав, постановено по в. гр. д.№ 3396/2020 г., образувано по жалба срещу решението на СРС, с което обжалваното решение е било обезсилено и производството по делото прекратено, тъй като същото е било спряно по съгласие на страните и в срока по чл.184, ал.1 ГПК (отм.) никоя от страните по спора не е поискала възобновяването му. Като последица от прекратяване на делото, решението на СРС е било обезсилено.

Доколкото по делото липсват доказателства за промяна правото на собственост върху процесния имот, съдът приема, че през исковия период Ц.

М. Б. е собственик на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

По отношение установяване доставката на топлинна енергия и извършването на услугата дялово разпределение са представени изисканите писмени доказателства от третото лице, от които може да се направи извод, че процесния имот е топлоснабден. Същевременно при липса на специални знания от страна на съда липсва възможност същият да установи обстоятелството дали на ответника е доставяна топлинна енергия през процесния период и в какъв размер. Въпросът касае не само размера на претенцията, в който случай приложение би могла да намери нормата на чл.

162 ГПК, а основанието за възникване на същата. В тази връзка следва да се отбележи, че пасивното процесуално поведение на ответника не е равнозначно на признаване наличието на определени факти, включени във фактическия състав на иска. Ответникът не е признал нито едно от обстоятелствата, предмет на доказване, като липсва отделяне на такива обстоятелства и в доклада по делото по смисъла на чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо не може да бъде направен извод, че юридическите факти, включени във фактическите състави на вземанията, са безспорни между страните.

Процесуалният закон не въвежда по-нисък стандарт за доказване на обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска при липса на изрично оспорване от страна на ответника – същите следва да бъдат доказани пълно и главно. С оглед изложеното, съдът намира за недоказана реалната доставка на топлинна енергия в имота на ответника и извършването на 3 услугата дялово разпределение, поради което и предявените главни искове се явяват изцяло неоснователни.

С оглед неоснователността на предявените главни искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за установяване на вземания за мораторни лихви.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, макар и при различни мотиви, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба на ищеца – оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия се следват разноски, като такива са претендирани за адвокатско възнаграждение в размер 500 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г. обаче единствено е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но липсват доказателства за неговото заплащане, като нито в договора, нито в друг документ е удостоверено уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено от страната в брой (в който случай договорът би имал характер на разписка за платената сума) или по банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20073058 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 22712 по описа за 2018 г. на СРС, 55 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД, ЕИК ******* на страната на въззивника „Топлофикация София” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4