Решение № 6187 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6187 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110146345 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответниците му дължат при условията на РАЗДЕЛНОСТ всяка от тях следните суми: 75,34 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с абонатен номер ****, по договорни отношения между страните през периода от месец 05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв, представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжниците (ответници в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 18.03.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответниците С. Д. Х. и С. Д. Г. оспорват предявените искове видно от изявленията им в представения на 02.11.2023г. общ отговор на исковата молба. Твърдят , че не дължат никакви суми във връзка с доставката на топлинна енергия в процесния имот 1 през процесния период.

В хода на съдебното производство ответницата С. Д. Г. поддържа оспорването на исковете. Посочва че , имота е продаден от двете ответници на други лица на 26.06.2019г. и всички дължими суми за доставката на топлинна енергия към тозо момент са били платени от тях. Отбелязва , че в процесния гараж няма нито работещ радиатор , нито топла вода , а и процесния период касае летни месеци , през които няма парно, за да бъде начислявана цена на доставена топлоенергия.

При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. ответницата С. Д. Г. пледирала за отхвърляне на исковете. е

Ответницата С. Д. Х. не се е явила в откритите заседания, включително в заседането на 19.03.2025г.

Подпомагащата страна – Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК б.с.) не изразява становище по исковете и не изпраща представител по делото, но представя писмени доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването на исковете , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото не се спори , а и е доказано чрез представения нотариален акт № 41 от 26.06.2019г. , том 2 , рег. № 5409, дело 71/2019г. на нотариус Л.Л. , че ответниците са били съсобственици на процесния имот през част от процесиня период – от 01.05.2019г. до 26.06.2019г. , като на 26.06.2019г. са прехвърлили правото на собственост върху имота на трети лица – Теодора Максимова Василева и Иван Христов Василев чрез договор за продажба , като са останали държатели на имота до 15.09.2019г. , когато са предали наа купувачите фактическата власт върху имота видно от представения Приемо-прадевателен прокол от 15.09.2019г. , т.е. през периода 27-30.06.2019г. ответниците са ползвали имота.

Ответниците твърдят , че в процесния имот през месеците май и юни 2019г. не е потребена топлинна енергия нито за отопление , нито за топла вода, поради което не дължат никакви допълнителни суми освен тези , които са били начислени от ищеца към датата на 2 продажбата на имота – 26.06.2019г. и които са платени от ответниците. Това възражение на ответниците е основателно.

Според приетото в заседанието на 19.03.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза , неоспорено от страните , вещото лице е установил според проверените документи за отчети , съставени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение – Т.С.”ЕООД , че през процесния период от 01.05.2019г. до 30.06.2019г. в процесния гараж не е отчетено потребление на топлинна енергия нито за отопление , нито за битово горещо водоснабдяване , съответно не са начислявани суми за потребление на топлинна енергия и за такса мощност.

Ищцовото дружество не представя доказателства за причините , поради които за процесния гараж са начислени суми за потребена топлинна енергия и е издадена общата фактура № 1005466582/31.07.2019г. (за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.) , които се претендират с предявения главен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.

За да възникнат за ответниците задължения за плащане на цената на топлинна енергия , следва да е доставена и потребена такава топлоенергия. В конкретния случай по делото е доказано, , че в процесния гараж през летните месеци – май и юни 2019г. не е потребена топлинна енергия нито за отопление, нито за топла вода, което означава , че за ответниците не са възникнали задължения за плащане на цената на топлинна енергия.

Предвид изложеното доколкото през процесния период в процесния имот не е осъществена доставка на топлинна енергия , не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземания, поради което предявените от него субективно съединени главни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главните искове.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са предявени съответни искания , а и не са представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с настоящото исково производство , както и във връзка със заповедното дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против С. Д. Х., ЕГН: ********** , 3 гр.София, ж.к. **** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че отетницата дължи на ищеца сумите : 75,34 лв (седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с абонатен номер ****, по договорни отношения между страните през периода от месец 05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв (осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против С. Д. Г., ЕГН: ********** , гр.София, ж.к. **** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че отетницата дължи на ищеца сумите : 75,34 лв (седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с абонатен номер ****, по договорни отношения между страните през периода от месец 05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв (осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Т.С. ”ЕООД ,гр.

София,ул. ***

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4