Решение № 3439 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110153912 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. П. П. да заплати на „Т С“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 2596.04 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. 125, вх. Б, ет. 1, сумата от 400.50 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 19.11.2020г., сумата от 31.52 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 16.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е собственик на 44/48 ид. ч. от процесния имот, поради което същият е отговорен за част от общия размер на задълженията за имота, съответна на притежаваните от него идеални части, която част се равнява на претендираните суми. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от 1 датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените искове се оспорват с твърдение, че в имота няма „действащи“ радиатори, а се ползва единствено топла вода, както и с довод, че ответникът не е единствен собственик на жилището. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответника писмо от Столична община, район „Красна поляна“, съгласно което П. П. Г.ев и П. Л. П.а имат сключен договор от 05.09.1972г. във връзка с процесния имот- апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. 125, вх. Б, ет. 1, Нотариален акт от 27.12.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот № 153, том II, рег. № 4063, дело № 334/2007г., в който е индивидуализиран и соченият от общината договор от 05.09.1972г. като такъв за покупко- продажба на държавен недвижим имот съгласно НПДЖФ, както и от удостоверението за наследници на П. П. Г.ев, съдържащо данни за датата на смъртта и наследниците му по закон, както и същите данни по отношение на починалите след него и преди сключване на договора от 27.12.2007г. негови наследници, се установява, че към датата на тази сделка ответникът по силата на наследяването на своя баща и съобразно броя на наследниците на последния- общо седем души- съответно съпруга и деца, е бил собственик на 1/14 идеална част от процесното жилище (1/7 от собствената на баща му ½ идеална част, за която следва да се приеме, че последният е притежавал с оглед липсата на данни за различни квоти в съсобствеността между него и преживялата го съпруга). Така, след сделката от 27.12.2007г., по силата на която част от останалите собственици са му прехвърлили общо 10/12 идеални части, Х. П. П. е станал собственик общо на 158/168 (или 19/21) идеални части от целия имот. Действително, с коментирания нотариален акт в полза 2 на един от праводателите- П. Л. П.а, е учредено вещно право на ползване върху прехвърлените идеални части от жилището, но доколкото същата е починала преди процеса, с което ограниченото вещно право е погасено по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС, и при липсата на данни за извършени след 27.12.2007г. и преди или в хода на исковия период разпоредителни сделки със собствените на Х. П. идеални части, следва да се приеме, че през този период съобразно дефинитвината разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същият е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия и като такъв е легитимиран да отговаря за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано съгласно изричните констаттации на вещото лице- топлотехник от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лицепомагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало два радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, а потребяваната в имота за същия период топлинна енергия е отчитана в края на всеки годишен отоплителен сезон въз основа на показанията на един брой водомер за топла вода в имота, за което са съставяни протоколи за главен отчет, подписани за потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция са преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2832.04 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от заключението на съдебнотехническата експертиза.

Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и 3 стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 10.2017г. до 04.2019г., именно в претендирания от ищеца общ размер от 31.52 лева.

С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.

Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД . Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т С“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.

Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96817dac-78e8-4dd5-b7cf-86282688e7f6