Решение № 12405 от 13.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12405 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110134061 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от В. Б. А. (ищец) срещу „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД (ответник, опериращ под търговското наименование „ТЕЛЪС Интернешънъл Юръп“) искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 10281/27.04.2022 г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност сервитьор в отдел „младши специалист ИТ поддръжка“ при ответното дружество;

3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 11760,00 лева за периода 28.04.2022 г. – 28.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност младши специалист ИТ поддръжка въз основа на трудов договор от 01.04.2022 г., сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя със заплата 1900.00 лева на месец и 60.00 лева под формата на месечни ваучери за храна.

Договорът бил прекратен от работодателя с процесната заповед на основание чл. 71 КТ 1 без предизвестие. Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдение, че работодателят не е осигурил условия за работа съгласно чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1 ТД – поконкретно не е осигурил работно място, достъп до нужния софтуер; че работодателят не е провел начално фирмено обучение по чл. 13, т. 5 ТД; че работодателят не му е предоставял ваучери за храна; че работодателят не му е осигурявал здравословни и безопасни условия на труд; че е работил на друго място; че работодателят е провел формален инструктаж за спазване на вътрешния ред; че работодателят изплатил покъсно работната заплата. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна и с довода, че прекратяването по чл. 71 КТ може да бъде единствено и само при негодност на работника да изпълнява работата, като се твърди, че причина за подобна негодност не е посочена в атакуваната заповед и същата не е била доказана от работодателя. Посочва се, че за да се провери годността на служителя, работодателят е длъжен съгласно чл.

124, чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1 ТД да осигури на служителя работно място и здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се, че преценката на работодателя за негодност на служителя не може да се извърши на първия месец от наемането, след като е уговорен срок за изпитване от шест месеца. Представя доказателства.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работи по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от 01.04.2022 г. на длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“; че на 01.04.2022 г на ищеца е връчена длъжностна характеристика за позицията му; че на 01.04.2022 г ищецът е представил на ответника експертно решение № 2356/166/26.10.2020 г на ТЕЛК за общи заболявания във връзка с което било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което на ищеца са били предоставени допълнителни 6 дни платен годишен отпуск. Твърди се, че при постъпване на работа ищецът бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за работната заплата, политиките за етика и осигуряване на толерантна работна среда, както и с всички вътрешни актове на работодателя, за което ищецът се е подписал.

Сочи, че на 27.04.2022 г на ищецът е била предоставена за подпис оспорената заповед – заповед № 10281/27.04.2022 г, като той отказал да я подпише, поради което същата му била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели, след което ищецът предал служебния си пропуск, взел трудовата си книжка и напуснал сградата на работодателя.

Ответникът сочи, че на ищеца са му връчени по имейл исканите от него документи от 16.06.2022 г., а също било отговорено на подадената от ищеца до ответника жалба от 21.06.2022 г. Работодателят твърди, че уволнението е законно, тъй като трудовият договор е съдържал клауза за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, а трудовият договор бил прекратен с атакуваната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ в рамките на изпитателния срок. Твърди се, че заповедта е издадена от пълномощник на работодателя, съдържа мотиви за основанието, на което се прекратява договора и е 2 редовно съобщена на ищеца. По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е заявено, че се явяват неоснователни, поради неоснователност на обуславящия ги иск.

Твърди, че извън предмета на делото е въпроса дали работодателят е осигурил условия на работа. Сочи, че преди сключване на трудовия договор на ищеца е обяснено, че първоначално ще бъде обучаван за неопределен и неизвестен период от време с оглед политиките на компанията и преценката на прекия му ръководите, което обучение било със средна продължителност от два месеца. Твърди, че след сключване на договора ищецът е преминал през онлайн обучение “Integrity course”, като същевременно е имал работно място – бюро с персонален компютър на седмия етаж в Телъс Тауър, а след успешното преминаване на обученията и ако прекият му ръководител прецени, ищецът е следвало да бъде изпратен в офис на бул. „България“ № 69. Твърди се още, че на ищеца е изплатено възнаграждението му за м. април 2022 г.

Сочи, че оплакванията на ищеца са били предмет на проверка и от ИА „Главна инспекция по труда“. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от събраните доказателства /л.37/, че ищецът В. Б. А. е работил при ответника по трудово правоотношение като „младши ИТ специалист“ по силата на трудов договор от 01.04.2022 г., изменен с допълнително споразумение от 01.04.2022 г, съдържащ 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. В приложение на трудовия договор по делото е налична длъжностна характеристика, която е връчена на ищеца /л. 39/. С допълнително споразумение от 01.04.2022г. страните са уговорили промяна в платения годишен отпуск, който е преизчислен на общо 28 дни. Приетото допълнително споразумение се цени от съда, а релевираните оспорвания досежно неговата дата, не се споделят. Допълнителното споразумение представлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а само с достоверност на авторството щом е подписан, както е в случая /по арг. от чл. 180 ГПК/. Датата на частния документ се преценя с всички останали доказателства по делото, които в случая не дават основание на съда да приеме, че документът е антидатиран. Основание за подобен извод не следва и от задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ. Това е така, по аргумент от текста на чл. 5, т. 1, буква „в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на вписване подлежи дата на сключване на допълнителното споразумение, с което се променя длъжността и/или срокът на договора и/или работното място на лицето в друго населено място. Казано по друг начин, работодателят не е имал задължението да впише въпросното допълнително споразумение.

Освен това, задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с административен характер и изпълнението му, респ.

3 неизпълнението му не е относимо към действителността /валидността/ на трудовия договор.

Сключеният между страните по трудовото правоотношение, респ. изменен от тях трудов договор поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил задължението за уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. В този смисъл Решение № 81 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., III г. о., ГК. Неспазване на това задължение не рефлектира и върху законността на уволнението. Ако оплакването бъде разгледано през призмата на различие в основанието, на което ищецът е уволнен – поради здравословното си състояние и невъзможност да изпълнява работата, а не в рамките на уговорения в полза на работодателя срок за изпитване, то отново се явява неоснователно. Данни кога ищецът е представил на работодателя си решение на ТЕЛК не са налични по делото, нито от събрания доказателствен материал може да се изгради извод за различно от посоченото в оспорената заповед основание за уволнение.

Установява се, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед № 10281/27.04.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ /л. 9/. Заповедта е връчена на ответника на 27.04.2022г. при отказ да я получи, удостоверен с двама свидетели. Връчването е редовно и считано от тази дата тече срока за оспорване на уволнението, което е сторено в рамките на законоустановения /арг. от чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ/. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

Налично по делото е експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2020г., с което на ищеца е дадена оценка на работоспособността – 75% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години или до 01.10.2023г. Като противопоказани условия на труд са дадени работа на височини, висока запрашеност, опасност от очен травматизъм, между движещи се обекти и машини. Видно от съдържанието на допълнителното споразумение към трудовия договор, експертното решение е било известно на работодателя. Съобразно даденото становище от СТМ /л. 37/ ищецът може да изпълнява длъжността, за която е бил нает. Наличието на становище от СТМ дава основание релевираното оплакване, че работодателят не е проверил годността на служителя да извършва тази работа с оглед здравословното му състояние, да се приеме за неоснователно.

Приети са множество доказателства – служебна бележка, препис от книга за начален инструктаж /л. 79, 123-124/, които установяват, че при постъпване на работа на ищеца е проведен начален инструктаж и е запознат е с правилата за вътрешния трудов ред.

Видно е, че за месец април ищецът е получил трудово възнаграждение в размер на 1550.00 лева /л.90/.

От служебно изготвената справка /л. 157/ се установява, че предхождащо настоящото правоотношение ищецът е бил в други две, в рамките на които е заемал длъжността „оператор“ и „продавач-консултант“.

Приет е протокол от извършена от Дирекция „Инспекция по труда“ проверка, в хода на която са констатирани нарушения, различни от тези, на които ищецът се позовава.

Разпитан като свидетел е служител на ответника – Д. П. Н., чийто 4 показания съдът цени като обективно дадени и възпроизвеждащи факти, които свидетелят е възприел лично. Йерархичната зависимост на свидетеля с ответника не дава основание показанията да бъдат изключени, защото показанията на свидетеля се припокриват частично със самите доводи на ищеца, не съществува друго основание, което да буди съмнение в безпристрастността на свидетеля и по делото има писмени документи и гласни доказателства /показанията на другия свидетел/, които подкрепят в отделни части показанията му. От показанията се установява, че ищецът и свидетелят са били колеги, работили са в едно помещение. Работното място на ищеца било предвидено за офис на бул.

България, но с оглед обучението му се намирал в офис на ***, където му било осигурено работно място. Служителите работили на ротационен принцип и в някои седмици свидетелят се намирал в офиса на бул. България. Достъпът до сградата бил електронен, за което на ищецът му било предоставена карта, както и имал достъп до one login, M point central, тикетин, АД системата, до gmail. До останалите системи ищецът нямал достъп, тъй к а т о за тях достъпът се предоставял поетапно, в течение на работния процес и след обучение, тъй като една грешка в работата била от огромно значение. Установява се още, че на ищеца е провеждано обучение, включително от свидетеля, което било необходимо за работата и се свеждало до обучение чрез показване. Свидетелят не знае ищецът да е изпитван по време на работа досежно неговите трудови качества Разпитан като свидетел е друг служител на ответника – Р. В. М.