Решение № 20 от 11.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Смолян, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20245400900017 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на З. Г., представлявана от законния си представител М. Д., чрез адв. Р.М., в която се твърди, че на 18.03.2023г., около 13,45ч., на път ІІІ-8641, на 4 км. + 500 м., водачът на лек автомобил марка и модел Ф. Л., peг. № *******, М. Д., нарушила правилата за движение по пътищата, изгубила контрол над управлението на автомобила, вследствие на което излязла вдясно, по посока на движението си и се ударила в метална еластична ограда, с което реализирала пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с пострадали лица.

Твърди се в молбата, че при инцидента били причинени телесни увреждания на З. И. Г., пътник в лек автомобил марка и модел Ф. Л., peг. № *******.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2023г. Образувано било и досъдебно производство № 55/2023г. на РУ на МВР - гр. Ч..

Ищцата твърди, че след пътния инцидент била прегледана в МБАЛ Д-р 1

Б.T. АД - С., направено й било компютърно томографско изследване на главата /нативно по спешност/ и компютърно томографско изследване на шиен отдел на гръбначния стълб. От последните били установени: данни за фрактура на тялото на в. С2, парасагитално в ляво, покрай основата на dens axis.

Предвид установеното увреждане, ищцата била прехвърлена с екип на БМП в УМБАЛ С. Г. ЕАД - П. за провеждане на допълнителни изследвания и лечение, била приета в Клиниката по Неврохирургия с оплаквания от болки във врата. Направени й били редица изследвания, между които лабораторни изследвания, лицева пулмограма, лицева рентгенография на гръдната клетка, лицеви снимки на дясна раменна става и дясна лопатка, рентгенография на гръдни прешлени - лицеви и странични снимки на торакални и лумбални прешлени, както и консултативни прегледи с детски хирург и педиатър. От тях били установени: данни за фрактура на тялото на в. С2, парасагитално в ляво, покрай основата на dens axis. След обсъждане на лекарски рапорт било взето решение шията на пострадалата да бъде имобилизирана с яка, като била проведена и медикаментозна терапия.

Твърди се, че ищцата била изписана на 22.03.2023г. с поставена окончателна диагноза: Фрактура вертебре С2. Дадени били указания да носи шийната имобилизираща яка три месеца, да се направят контролни рентгенографии на шийния отдел след 1 месец и след 6 месеца, да спазва щадящ шийната област режим, както и указания към общопрактикуващия лекар да проследява състоянието.

Твърди се, че пътният инцидент причинил на Г. внезапно и неочаквано увреждане на здравето. Вследствие на травмата в областта на шията и настъпилата фрактура на С2 прешлен на гръбначния стълб, страдала от постоянни, мъчителни болки във врата. Последните ставали по-интензивни при всеки опит за раздвижване и активна физическа дейност. По време на възстановителния процес пострадалата била принудена да носи шийна яка, като трябвало да ограничава и да бъде предпазлива в извършваните движения.

Всичко това променило нормалния й начин на живот, не можела да играе с другите деца, да тича, изпитвала затруднения при елементарни битови дейности като обличане, събличане, къпане. Това от своя страна я правело силно раздразнителна и нервна, тъй като била активна и енергична. Не 2 можела да спи на двете си страни, често се будела от болка, което пречело на съня и почивката й. Допълнителни страдания и дискомфорт през цялото денонощие й причинявали и охлузванията и натъртванията по останалата част от тялото, което допринасяло за лошото й настроение. Всичко това е довело до липса на апетит, нарушения в съня, както и до ограничение на социалните й контакти, тъй като изпитвала срам от нараняванията си.

Произшествието повлияло изключително отрицателно върху крехката детска психика на Г.. След злополучния инцидент тя станала силно тревожна и напрегната. Затворила се е в себе си и страдала от постоянна промяна в настроенията, при което плачела често и без видима причина. Станала мълчалива, умислена и тревожна. Нощем спяла неспокойно и се будела от кошмари, след което й било трудно да заспи отново, заради уплаха и стреса.

Започнала да се страхува от автомобили и ставала изнервена и напрегната при вида им, като се разплаквала силно, когато родителите й се опитвали да я качат в кола. Дълго време нямала настроение и не се усмихвала на опитите на близките й да я развеселят. Всичко това било резултат от силния психически стрес и травмата, породена по време на инцидента.

Едва на тригодишна възраст ищцата се сблъскала със злополучен и нелеп инцидент, който й причинил сериозни физически увреждания и тежка емоционална травма, която неминуемо щяла да се отрази негативно на психическото й състояние за в бъдеще.

Видно било от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, че към момента на събитието, виновният водач управлявал лек автомобил марка и модел „Ф. Л.“, peг. № *******, имал валидна задължителна застраховка

Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗК Л. И. АД, с полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г.

Според чл. 380 от Кодекса за застраховането, лицето, което желаело да получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно произшествие, да получи от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите 3 справедливо обезщетение, равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съответно на болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Твърди се в молбата, че на 15.05.2023г. ищцата отправила молбапретенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, ответника ЗК Л. И.

АД, с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, което било видно от молба вх. № 4812/15.05.2023г. Към момента, въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния на ищцата от предявяване на настоящата претенция по исков ред.

Предвид обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на 15.05.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2023г., при което й били причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие от 15.05.2023г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В срок е постъпил отговор от ответника ЗК Л. И. АД.

Ответникът поддържа, че искът е неоснователен.

На първо място, не била разкрита в пълнота фактическата обстановка 4 по възникналото на 18.03.23г. произшествие, което представлявало самокатастрофа от майката на ищцата. Липсвали важни за делото факти, като не било посочено дали в управлявания от Г. автомобил е имало обезопасителна система, от какъв вид била тя, къде евентуално била поставена в автомобила, съобразена ли била тази система с теглото и ръста на ищцата.

Превозът на деца под седемгодишна възраст в лек автомобил следвало да се извършва с помощта на системи за обезопасяване на деца. Деца на тази възраст можело да се возят в автомобил само с помощта на правилната детска седалка на предната или задната седалка на автомобила. Детските обезопасителни устройства били разделени на групи, по тегло. Предвид възрастта на пострадалата, същата се нуждаела от детско столче, група 1, за безопасно пътуване в лек автомобил. Това било столче за кола, в което детето седяло самостоятелно и било съобразено с деца на възраст от около 9 месеца до 3-4години. Такива столове обикновено се инсталирали обърнати по посока на движение, но било възможно да се ползва и модел с обратна посока на монтаж. Детето се настанявало в тях и било закопчавано с отделни колани, а седалката била закрепена в лекия автомобил с помощта на стандартни предпазни колани. Било възможно да пътува и в предпазно столче за автомобил, група 2. Това можело да бъде или пълноправен стол, или бустер, т.е. седалка без облегалка. Детето можело да седи както отпред, така и отзад, закопчано със стандартни предпазни колани.

В представения към исковата молба протокол за ПТП от 18.03.2023г., не било посочено дали в автомобила управляван от майката на ищцата, се намирало обезопасително устройство за пострадалото дете, какъв бил видът му, нито дали към момента на произшествието детето се е намирало в такова устройство. Без посочената информация можело да се твърди, че детето или не било поставено в такова обезопасително устройство, или такова устройство било използвано неправилно, изхождайки от характера на получените увреждания. Установяването на това обстоятелство било от съществено значение за изводите на съда относно основателността на предявения иск, както и за евентуалната вина на майката на пострадалата ищца и водач на автомобила, за получените травматични увреждания.

На следващо място, ответникът поддържа, че исковата молба била недоказана. Отделно от изложеното, искът бил завишен по размер.

5

От ищцата е постъпила допълнителна искова молба.

На първо място, ищцата прави пояснение и допълнение на исковата молба, като твърди, че освен описаните в исковата молба травми, получила и контузия на мозъка.

Предвид становището на ответното дружество моли да се отделят като безспорни обстоятелствата относно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗК Л. И. АД, с полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г.; извършеното деяние от водача М.Д., неговата противоправност, вината на дееца, причинно-следствената връзка между деянието и получените телесни увреждания от пострадалата Г.; механизмът на настъпване на произшествието от 18.03.2023г. по начина, по който бил описан в исковата молба.

Неоснователно било възражението на ответника, с което се оспорвал искът по основание и размер.

Ответникът не оспорвал вината на деликвента, твърденията за противоправно поведение на водача Д., както и описания в исковата молба механизъм на произшествието. Излагали се единствено твърдения, че не била описана цялата фактология около произшествието. В тази връзка възражението за неоснователност на предявения иск, било бланкетно и неоснователно.

Твърдението, че детето или не било поставено в такова обезопасително устройство, или такова устройство било използвано неправилно, не било подкрепено с доказателства.

Отделно от горното, следвало да се посочи, че обезопасителното устройство, независимо от неговия вид, нямало задържащо действие по отношение на главата и шията, в която част били именно получените от пострадалата травми, поради което използването или не на обезопасително устройство било ирелевантно в случая.

Разпечатката съдържа 41 от 172 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9680b765-dea2-4013-99a6-81812d8d09ad