Решение № 1546 от 12.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20231100900372 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.232, ал.2 и 86 ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода м.09.2021 г. – м.12.2022 г. в размер на 48000 лв. по договор за наем от 01.06.2021 г. на „колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м. и технологичното му оборудване“, както и на обезщетение в размер на 3948,49 лв. за забавеното плащане на същата наемна цена за периода 01.09.2021 г. – 20.02.2023 г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба, както и разноските по делото.

Твърденията на ищеца са, че между страните е сключен на 01.06.2021 г. договор за наем на недвижим имот с производствено предназначение „колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м.“, както и технологичното му оборудване“, находящ се в гр. Костинброд, с идентификатор ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника ползването на имота за срок до 31.12.2022 г., срещу задължение на ответника да заплаща месечна наемна цена, чиито размер е изменяна с два анекса от 30.08.2021 г. и 30.12.2021 г., като считано от 01.09.2021 г. е в размер на 3000 лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като платил само наемната цена за месеците юни, юли и август 2021 г, след което преустановил плащанията, като наемната цена до края на срока на договора е останала неплатена и след покана.

Ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва твърденията за сключването на договора за наем, ползването на наетия имот и размера на наемната цена, но твърди да я е заплатил изцяло в брой срещу издадени от наемодателя разписки, които твърди да не може да представи, тъй като му 1 били насилствено отнети от ищеца, който самоволно го лишил от достъп до наетите помещения, в които се намирали фирмените документи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на наем договор с твърдяното съдържание, изпълнението на задълженията си да предаде имота на наемателя, които обстоятелства не се оспорват и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на наемната цена в уговорените срокове и по начина, по който твърди.

От приетия като доказателство договор за наем от 01.06.2021 г., приложение № 1 към него и два броя анекси от 30.08.2021 г. и 30.12.2021 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави за временно възмездно ползване в периода 01.06.2021 г. – 31.12.2022 г. сграда в гр. Костинброд на територията на Птицекомбинат Костинброд,с предназначение за колбасарски цех, заедно с технологичното оборудване в нея, срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена от 2500 лв. за периода от юни до септември 2021 г., в размер на 4500 лв. за периода от септември до декември 2021 г. и в размер на 7500 лв. за останалия срок на договора, които цени са без включен ДДС. С двата анекса първоначално уговорената наемна месечна за периода от м.септември 2021 г. до края на срока на наемния договор е намалена на 3000 лв. „крайна наемна цена“, която уговорка съдът приема да включва и дължимия ДДС. Уговорено е, че дължимата цена се заплаща до 10-о число на текущия месец, за който се отнася.

Ответникът с отговора признава, че е ползвал наетия имот по предназначение и следователно признава, че ищецът е изпълнил задълженията си да му предаде фактическата власт, съобразно уговореното, поради което и за ответника е възникнало задължение да заплаща уговорената месечна цена от 3000 лв.

Ответникът, който носи тежестта и въпреки дадените му указания не е направил допустими доказателствени искания за доказване на твърденията си, че е изпълнявал паричните си задължения по договора за наем и в частност, че е заплащал наема в брой срещу разписки, каквито не са представени, нито са представени доказателства, установяващи, че такива разписки са съставяни, но са отнети от ищеца, поради което и съдът приема, че ответникът не е погасил задълженията си заплащане на наемната цена по договора с ищеца, респективно предявеният главен иск за осъждането му е изцяло основателен.

Ответникът е изпаднал и в забава на плащането, тъй като не е платил на съответните дати – 10-о число на месеца, поради което и дължи обезщетение 2 за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка непогасена месечна цена, считано от първия падеж на непогасена наемна цена 10.09.2021 г. Размерът на обезщетението, изчислен от съда по формулата:

(основен лихвен процент+10):100 х брой дни забава, при съобразяване на данните на БНБ за основания лихвен процент и броя дни забава надвишава всяко от посочените в справката обезщетения за отделните месечни плащания и общия им размер, поради което и с оглед диспозитивното начало предявените акцесорни искове за законна лихва следва да се уважат както са предявени и за периода до 20.02.2023 г.

Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва да се присъдят направените разноски в размер на 6877,94 лв., от които 2077,94 лв. за дължимата държавна такса и 4800 лв. за адвокатско възнаграждение, като възражението на ответника за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като същото отговаря на минималния размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

Р. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.**** да заплати на Д. К ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:гр.Костинброд, Птицекомбинат на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД наемна цена за периода м.09.2021 г. – м.12.2022 г. в размер на 48000 лв. по договор за наем от 01.06.2021 г. на „колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м. и технологичното му оборудване“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2023 г. , обезщетение в размер на 3948,49 лв. за забавеното плащане на същата наемна цена за периода 01.09.2021 г. – 20.02.2023 г. з , както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 6877,94 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3