Решение № 1280 от 17.02.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………./17.02.2020 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през 2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНЯ

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ секретар

Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 533 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 524655 от 03.11.2018 г., постановено по гр.д. № 25569/2017 г. на СРС, 74 състав, е отхвърлен предявеният от Г.И.М. срещу ЕТ „К.В. - М.“ с ЕИК; *******положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.258 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за признаване за установено, че ЕТ „К.В. - М.“ дължи на Г.И.М. сумата от 1870лева обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с осъществено на 21.01.2011 г. от ЕТ „К.В. - М.“ трасиране на оградна линия на имот УПИ XV - 210, кв.13, село Кокаляне, с площ 718.00 кв.м., м. Кокалянско ханче, собственост на Г.И.М., съгласно дворищно-трасировъчен карнет, като е осъден Г.И.М. да заплати на ЕТ „К.В. - М.“ на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 625 разноски разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца Г.И.М. чрез пълномощник адв.С.М., с искане за отмяната му и уважаване на иска. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане в цялост на приета поделото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ и особено частта от нея, сочеща на грешка в графичното изображение на линията между имота на ищеца и този на съседа, където е трасирана оградата между двата имота по изготвения от ответника дворищно-трасировъчен план от 21.02.2011 по линия т.1-4, също и необсъждане на установеното също от СТЕ разминаване в координатите на чупката по линия 3-4 и 4-1, при което линията по т.4-1 не съвпадала с цифровата линия/ синята линия, М.ирана на скицата на л.11 от делото на СРС с оранжев цвят съгласно направеното уточнение пред въззивния съд в о.с.з. на 20.11.2019 г./ извлечена от цифровия вид на имота. В същото време сочи в жалбата, че координатите на точките се измервали със специализирана техника и указвали върху терена с колчета, на мястото на точките, които определяли съответната оградна линия, каквато услуга е възложил ищецът Г. М. на ответника, като възложеното на ответника се е състояло не само да даде координатите на четирите точки - респ. чупки на имота, но и да ги отбележи на терена. Наред с това сочи и необсъждане на частта но СТЕ сочеща, че точка 4 по плана на ответника е грешна съобразно трасирането то ГЕОКАД от м.08.2016 г.

Твърди още, че нямало спор, че изградената подпорна стена е изградена по синята линия /оцветена в оранжево на скицата на л.11/ по плана от 21.01.2011г., който е и грешния план. Наред с това изразява несъгласие с извода на съда, че за изграждането на цокъла в терена на Г.М., с установена денивелация, е било необходимо предварително снабдяване с разрешение за строеж, доколкото счита, че такова не се изисквало в случая за изграждането на телена ограда с височина до 2.20 м., тъй като не попадало в условията на чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, както и че за изграждането на ограда между съседни урегулирани имоти с плътна част до 1,2 м. не е съобразено със срокове, време на започване и време на завършване, нито се изисквало съгласие на съседа на имота по силата на чл. 48, ал. 4 на ЗУТ, не се изисквало и разрешение за строеж и за изградения цокъл т. нар. подпорната стена, тъй като е с височина до 1.20 м. Така сочи и че предписанието на СО не било да представи строителни книжа, а да премести оградата на старото й място. Възразява още, че е установено по делото, че цокълът не е изграден от ищеца на произволно място, а по линията, определена от ответника с поставянето на М.ировъчните колчета в т. 4 и т. 1, и по графичната линия, отразена като свързваща тези точки в дворищно-трасировъчния план от 21.01.2011г. представен с исковата молба / на л.11/ на мащабно отстояние от съществуващата ограда между имотите УПИ XIV - 412 и УПИ XV - 210 /, и именно тази графика сочела, че ищецът има основание да предприеме действие по изместване на вътрешната ограда между имотите - в новото й място /по синята линия от плана, оцветена на скицата на л.11 в оранжево/ по линията между точките 4-1 в посока и отстояние от съществуващата /посочена с черна линия/, съгласно дворищно-трасировъчния план от 21.01.2011r., съобразено с мащаб 1:500. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ответник ЕТ „К.В. - М.“ представляван от К.В.Ш., чрез пълномощник адв.Н.В., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци. Възразява, че по делото е доказано от приетата СТЕ, че изградената от ищеца подпорна стена към съседния имот на процесния имот - УПИ XIV-412 от кв. 13 по плана на с. Кокаляне, в.з. „Кокалянски ханчета“, не е изградена съгласно трасирането /трасировъчния план/ на ответника и не е изградена по граничната линия очертана от отразените в този план координати на гранични точки съобразно ободрения координатен регистър, а същата подпорна стена навлиза в посочения съседен имот, както и че допуснатата грешка в трасировъчния план за процесния имот, изработен от ответника, касаел единствено графичното - визуалното представяне на този план, а нямало допуснати неточности и грешки по отношение на цифровото изражение /цифровия вид/ на граничните точки на процесния парцел, дадено съгласно актуалния координатен регистър, като именно цифровото изражение на трасировъчния план отразявало единствено и вярно местоположението на граничните точки на процесния парцел, собственост на ищеца, които точки били само меродавни. Възразява, че представените по делото два трасировъчни плана с автор ответника били идентични в цифрово изражение на граничните точки на процесния парцел и съобразно одобрения координатен регистър, макар и с известна разлика в графичното им изображение, което графичното изображение на телената ограда обаче, не оказвало никакво влияние за верността на самия процесен трасировъчен план от 2011г. в цифрово изражение, като сочело и вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ. Възразява, че правилно решаващият съд е приел, че на ищеца е било необходимо според приложимите норми на ЗУТ към датата на изграждане на оградата, строително разрешение за изграждане на ограда към съседния парцел с изработването на нарочен проект, включващ становище на инженер-конструктор и останалите негови съответни части, както и изрично уведомление на собственика на съседния имот за предстоящите строително-изкопни работи на регулационната граница, каквито доказателства по делото нямало . възразява, че по делото било установено от СТЕ че процесното разрешение за строеж № 089 от 30.03.2011г., издадено от Главния архитект на Район „Панчарево“, СО, еднозначно касаело разрешение за стоеж на прогледна ограда, но без изграждане на подпорна стена, по парцелните граници на процесния имот УПИ XV-210 от кв. 13 откъм граничещите с него две улици, като това разрешение за строеж изобшо не е имало за предмет изграждането на подпорна стена и ограда откъм вътрешната регулационна граница между процесния УПИ XV-210 от кв. 13 и съседния нему УПИ ХІV-412 откв. 13, като признание в тази насока прави и сам ищеца в свое становище по делотт- че процесното разрещение за строеж се е отнасяло само за изграждане на прогледна ограда откъм съседните на парцела му две улици. Така намира, че ищецът е направил и незаконен строеж на ограда, освен че не я е изградил според координатите на точките, посочени от ответника, и ответникът не носи отговорност за вреди, защото е изпълнил договора точно, а ищецът е направил незаконен строеж. Освен това възразява, че процесните подпорна стена и прогледна ограда, както към датата на завеждането на исковата молба, така и по време на целия исков процес, са били в своята начална цялост, т.е. не са били премахнати, което е допълнителен довод за неоснователност на иска.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК, постановено е в рамките на правораздавателната дейност на съда и от законен състав, и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Съобразно твърденията и петитума на исковата молба СРС се е произнесъл по иск с правио основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.258 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за признаване за установено, че отвтеникът дължи на ищеца обезщетение за имуществени вреди във връзка с лошо изпълнение /скрити дефекти/ от осъществено на 21.01.2011 г. от ЕТ „К.В. - М.“ трасиране на оградна линия на имот

УПИ XV - 210, кв.13, собственост на

Г.И.М., и съсдения УПИ ХІV-412, установен дефекта по –късно, въз основа на предписание от СО-район Панчарево от 08.08.2016 г. като вредата се изразява в разходи по изграждане първо, а след това и по демонтаж на изградената вертикална бетонова подпорна стена, преместване на телената оградна мрежа и възстановителен насип, също и изнасяне и извозване на строителния отпадък, тъй като изградената от ищеца ограда по трасирането, направено от ответника към съседния УПИ ХІV-412, се оказала на неточното място, навътре в съседния имот.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото писмени доказателства, становищата на страните, СТЕ, въз основа на преценка на които е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за изработка за извършване на трасировка на УПИ XV, като собствен на ищеца имот, такова е било извършено от ответника, и работата е била приета без възражения от страна на възложителя.

Спорът е относно проявени по-късно, след приемане на работата, дефект-лошо изпълнение, изразяващо се в трасиране на разделителната линия между имота на ищеца и съседния УПИ ХІV-412 така, че изградената по това трасиране ограда попадала в съседния имот. По спорния въпрос е приел първоинстанциононият съд, че разрешението за строеж, представено по делото от 30.03.2011 г. не е имало за предмет изграждането на подпорна стена, ограда или какъвто и е да строителен обект откъм вътрешната граница между УПИ XV и УПИ XIV, а се е отнасял само до оградата от към двете улици от другите страни на имота на ищеца, при което е направен извод, че ищецът не е имало санкция на компетентния административен орган за изграждане на вътрешна ограда към съседен имот, и така от действията на ответника ЕТ „К.В. - М.“ не са произлезли в причинна обусловеност вреди за ищеца с оглед принципа, че никой не може да извлича права от собственото си недобросъвестно поведение, и е отхвърлил иска.

Изложените в обжалваното решение фактически и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми с обжалваното решение.

В допълнение и по изложените оплаквания с въззивната жалба, и доводите по отговора на въззивната жалба, с които пред въззивния съд е очертан предмета на въззивна проверка относно фактите, свързани с наличие/липса на лошо изпълнение и приложимия материален закон по необходимост от разрешение за строеж, и наличието на претърпяна вреда от ищеца от изграждане и разрушаване на изградената ограда и нейното преместване, и при преценка на същия събран доказателствен материал като този пред първоинстанционния съд, въззивният съд намира следното: