Решение № 86 от 23.02.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1010/2025
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. София, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800501010 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 171 от 22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1699/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД по иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 645.89 лв. главница за застрахователно обезщетение по регресна претенция по настъпило ПТП на 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба на 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лв., направени разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Развиват се подробни съображения, че Протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не отразява пълно и ясно механизма на реализираното пътно транспортно произшествие. Също така представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК – местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя. Посочва, че произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което същият няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Посочва още, че доколкото механизма на ПТП не е възприет от полицейския служител съставил Протокола за ПТП, последният възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил. Поддържа, че договорът за застраховка „Каско“ на процесния автомобил следва да съдържа минималните 1 задължителни реквизити, предвидени в КЗ, като едни от тях са покритите застрахователни рискове, като в конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента на настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел „Общи положения“, част IX и X. Посочва още, че останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на автомобила, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, е установено следното:
При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № СВ **** СМ, управляван от Г. И.
Д., на стойност 513.81 лв., като във връзка с настъпилото ПТП са сторени и 2 разходи по репатриране на автомобила в размер на 132.08 лв. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието. Лекият автомобил е било застрахован по сключен с ЗК „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Каско“ на МПС със срок на действие, видно от застрахователна полица № 93002210019333, от 29.04.2022 г. до 28.04.2023 г., при покрит риск – клауза 1 всички рискове, съгласно глава XIV от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско ” на МПС, включващ застрахователно събитие ПТП, определено в ОУ като „внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или други подвижни и неподвижни обекти, в т.ч. животни по време на движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа, включително и в паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС, вследствие изброените по-горе събития“. След подаване на заявление от водача на лекия автомобил, ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 513.81 лв., като посочената сума е заплатена от застрахователя, и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди, заплатена е и сумата в размер на 132.08 лв., която представлява сторени разходи по репатриране на автомобила.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/, заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно доказване.
В настоящия случай между ищеца като застраховател и Г. И. Д., като застрахован е бил сключен договор за имуществена застраховка – „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 93002210019333, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в договора сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № СВ **** СМ, за периода от 29.04.2022 г. до 28.04.2023 г.
Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие.
Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1808930 от 13.06.2022 г. процесното МПС движейки се по път ПП-I-8 при 99.000 км., в участъка между с. Нови Хан и с. Вакарел, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение с размери широчина 2.8 м. и 3 дълбочина 0.10 м., в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети. Протоколът е съставен от мл. автоконтрольор в РУ-Елин Пелин, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, или както е посочено в протокола „необезопасена дупка“, с нейните характеристики, както и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. И. Д., който има непосредствени спомени за събитието и в този смисъл установяват настъпването на ПТП по описания механизъм. В този смисъл е и заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвена и приета от първоинстанционния съд, от която се установява че щетите по лекия автомобил биха могли да бъдат в причинноследствена връзка с процесното ПТП. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този описан в протокола за ПТП, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното на 13.06.2022 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 КЗ - да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. По делото са представени действащите между страните по застрахователния договор Общи условия за застраховка „Каско“ на МПС, от които се установява, че при покритие съгласно Раздел XIV клауза 1 всички рискове, се обезщетяват вреди от ПТП, а именно събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство и изразяващо се в удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение или друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност на пътното платно. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск, което води до неоснователност на възраженията на въззивника в този смисъл.
Следователно е възникнало основание за заплащане на застрахователно обезщетение. По делото е установено, а и не е спорно между страните, че застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 513.81 лв., както и 1 32.08 лв. разходи по репатриране на лекия автомобил, с оглед на което и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
Макар формалният прочит на цитираната разпоредба да сочи като лице, спрямо което застрахователят има регресно притезание, причинителя на вредата, настоящият съдебен състав приема, че застрахователят се суброгира в правата на застрахования и спрямо лицето, което носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, причинени виновно и противоправно от другиго. Горното съответства на законодателната идея платилия застрахователно обезщетение 4 застраховател да встъпи в правното положение на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите средства за защита на накърнените му субективни права. С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от Протокол за ПТП, изслушаната САТЕ и от показанията на разпитания свидетел произшествието се е осъществило по начина, описан в исковата молба, а именно, че застрахованият лек автомобил е попаднал в неозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път ПП-I-8 при 99.000 км., в участъка между с. Нови Хан и с.