Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10292 от 21.11.2025, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1128/2025
Вид
Решение № 10292
Подписан
21.11.2025
В сила
08.05.2026
Състав
Яна Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 103, ал.1, т.3 · Закон за държавния служител
  • чл.106, ал.1, т.2 · Закон за държавния служител
  • чл.107, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.107, ал.1, т.5 · Закон за държавния служител
  • чл.107, ал.1, т.7 · Закон за държавния служител
  • чл. 108 · Закон за държавния служител
  • чл.108, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.122, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.7, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.7, ал.1, т.6 · Закон за държавния служител

РЕШЕНИЕ

№ 10292

Бургас, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20257040701128 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.124, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба от С. М. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 307, чрез пълномощник адв. П. В. – БАК, против Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.107, ал.1, т.7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. М. К., на длъжност: „главен секретар“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място], категория - ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 04.06.2025г.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Навеждат се доводи, че същата не отговаря на изискванията на АПК за индивидуален административен акт и не съдържа изискуемите реквизити. По конкретно се излагат съображения, че в заповедта само формално е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, но липсва посочване на конкретните условия, на които жалбоподателят не отговаря към момента на прекратяване на правоотношението, станали повод за приложението на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Твърди се също, че на жалбоподателя не е дадена възможност да участва в производството по издаване на заповедта и административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е допуснато нарушение на чл.35 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага съображения, че административният орган не доказва наличието на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на К., визирани в чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. Ангажира доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски като представя списък на същите.

Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, в писмено становище по делото, излага съображения за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на процесната заповед, насочена срещу акт подлежащ на оспорване и подадена в срока по чл.149 от АПК (заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.06.2025г., а жалбата е подадена пред съда на 17.06.2025г., т.е. в предвидения 14-дневен преклузивен срок).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. е назначен на длъжност държавен служител - „държавен експерт“, с ранг ІІ (втори) младши, в отдел „Поземлени отношения и комасация”, Дирекция „Поземлени отношения“ при Министерството на земеделието и храните, считано от 20.08.2008г. със № РД-15-663/19.08.2008г. на министъра на земеделието и храните (л.423 от адм.д. №730/2017г.), след което със Заповед № РД-15-792/01.09.2008 г. е преназначен на длъжност „държавен инспектор“ в отдел „Оперативен контрол”, Инспекторат при Министерството на земеделието и храните, считано от 01.09.2008 г. (л.421 от адм.д. №730/2017г.).

По силата на споразумение № РД-11-527/17.12.2008г. К. е преместен на държавна служба в ИАРА на длъжност „директор“ на дирекция „Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси“ (л.378 от адм.д.№730/2017г.), след което е преназначен на длъжност „директор“, в дирекция „Правно-административно обслужване и човешки ресурси“, с ранг І младши, длъжностно ниво от ЕКДА А5 в ИАРА-София - Заповед № ЧР-03-25/20.12.2008г. (л. 377 от адм.д.№ 730/2017г.), а със Заповед № ЧР-95/07.06.2010г. (л. 358 от адм.д.№ 730/2017г.) е преназначен на длъжност „директор“ на дирекция „Правно – административно обслужване, обществени поръчки, човешки ресурси и протокол“ с ранг І младши, длъжностно ниво от ЕКДА А5.

С последваща Заповед № ЧР-95/07.06.2010г. (л. 358 от адм.д.№ 730/2017г.), издадена в деня на последното преназначаване, служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. С Решение № 16605 от 15.12.2011г. на ВАС по адм. д. № 2574/2011г. е оставено в сила Решение № 3872 от 29.11.2010г. по адм. д. № 4642/2010г. на Административен съд-София град, с което е отменена заповед № ЧР-96/07.06.2010 г. на директора на ИАРА и С. К. е възстановен на длъжност „директор“ на дирекция „Правно – административно обслужване, обществени поръчки, човешки ресурси и протокол“ с ранг І-ви младши, считано от 27.12.2011г. – със Заповед № ЧР-260/27.12.2011г. (л.336 от адм.д.№ 730/2017г.). Жалбоподателят е изпълнявал посочената длъжност до 19.01.2012г., когато със Заповед № ЧР-21/19.01.2012г. на изпълнителния директор на ИАРА е преназначен на длъжност „главен секретар“ с ранг V-ти старши, длъжностно ниво ЕКДА А4 (л.302 от адм.д.№ 730/2017г.). Считано от 28.03.2016г. К. е повишен от V-ти ранг в ІV-ти старши ранг - Заповед № ЧР-24/28.03.2016г. (л.108 от адм.д. №730/2017г.).

Служебното правоотношение на К. на длъжност „главен секретар“ е прекратено със Заповед № ЧР-83/13.03.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА (л.6 от адм.д.№730/2017г.). Заповедта е издадена на основание чл.107, ал.1, т.5 и т.7, във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл - „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1, т.3 от ЗДСл“ и „неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението“. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. е отменена с Решение № 2000 от 24.11.2017г. по адм.д. №730/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, в изпълнение на което със Заповед № 7/29.01.2018г. (л.269 от адм.д.№ 2182/2022г.) на изпълнителния директор на ИАРА жалбоподателят е възстановен на длъжността „главен секретар“, считано от 01.02.2018г.

Със Заповед № ЧР-6/23.02.2021г. г. на изпълнителния директор на ИАРА К. е повишен в ІІІ-ти старши ранг на заеманата от него длъжност „главен секретар“ (л.131 от адм.д.№ 2182/2022г.).

Впоследствие, поради съкращаване на длъжността и на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение на К. на длъжност „главен секретар“ в ИАРА-[населено място] отново е прекратено – със Заповед № ЧР - 39/24.02.2022г. (л.94 от адм.д.№ 2182/2022г.). Тази заповед също е оспорена пред съда и съответно е отменена с Решение № 638 от 12.05.2022г., постановено по адм.д. № 388/2022г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с Решение № 10884/29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6508/2022 г. по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на така постановеното решение и на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл К. отново е възстановен на длъжност, а именно „главен секретар“, ръководно ниво 3а, ранг ІІІ-ти старши в ИАРА, считано от 12.12.2022г. - Заповед № ЧР-326/12.12.2022г. на изпълнителния директор на ИАРА (л.6 от адм.д.№ 2182/2022г.).

След така проведеното възстановяване, още на същата дата, по отношение на К. отново е издадена заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл - Заповед № ЧР - 327/12.12.2022г. Тази заповед е оспорена пред Административен съд-Бургас, който с Решение № 214/01.03.2023г., постановено по адм.д.№ 2182/2022г. и е отменена. Решението е оставено в сила с Решение № 11763/29.11.2023г., постановено по адм.д.№ 5126/2023г. по описа на Върховен административен съд.

От данните по делото, в частност от Решение № 10388/17.12.2024г., постановено по адм.д.№ 1763/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с Решение № 5529/28.05.2025г., постановено по адм.д.№ 3137/2025г. по описа на Върховен административен съд, се установява, че след влизане в сила на Решение № 214/01.03.2023г. по описа на АС-Бургас, К. е възстановен на длъжност в ИАРА. Съгласно изложените в цитираните съдебни решения фактически данни по силата на Заповед № ЧР-64/26.04.2024г. на изпълнителния директор на ИАРА жалбоподателят е заемал (след възстановяването си) длъжност „главен секретар“, съответстваща на ръководно ниво 3А от КДА, ІІІ-ти старши ранг, с място на изпълнение на работата – ръководство, [населено място]. Отново видно от посочените решения, служебното правоотношение на К. на описаната длъжност е прекратено със Заповед № ЧР-221/26.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Последната заповед именно е била предмет на Решение № 10388/17.12.2024г. и е отменена с него.

След влизане в сила на Решение № 10388/17.12.2024г., със Заповед № ЧР-150/04.06.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА К. отново е възстановен на длъжност в ИАРА, а именно: „главен секретар“, ръководно ниво 3А, ІІІ-ти старши ранг (л.5). На същата дата, на която жалбоподателят е възстановен на работа – 04.06.2025г., отново е прекратено служебното му правоотношение – със Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА, като е вписано, че служителят е назначен при неспазване на условията по чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, като нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Именно тази заповед е предмет на настоящото съдебно производство.

Горните обстоятелства се установяват от доказателствата представени по делото и от доказателства, съдържащи се в приложените към настоящото дело преписки по приключили адм.д.№ 730/2017г. и адм.д.№ 2182/2022г. по описа на Административен съд-Бургас. В приобщени към настоящото производство административни дела се съдържат данни от кадровото досие на жалбоподателя.

От представена диплома за висше образование серия К № 000550 с рег.№ 000686, издадена от ВВОВУ „В. Левски“ (л.20 от адм.д.№730/2017г.) и удостоверение към същата (л.21 от адм.д.№730/2017г.) се установява, че С. К. е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност „граничен профил“ и гражданска специалност „двигатели с вътрешно горене“ с квалификация „машинен инженер“.

В длъжностна характеристика, връчена на К. на 16.03.2012г. (л.15 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на икономическите, инженерните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката.

В длъжностна характеристика от 04.11.2013г. (л.196 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на правните, икономическите, хуманитарните и социалните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език; предимства – богат практически опит в администрацията, включително в работата с документи, способност да ги адаптира и прилага в практиката, владеене на втори западен език, допълнителна магистратура. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 26.08.2014г..

В длъжностна характеристика от 26.08.2014г. (л.11 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на икономическите, инженерните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 26.08.2014г.