Решение № 141 от 16.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Ямбол, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100544 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от М. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Я., ул.

„*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице което й е син П. Й. Й., ЕГН ********** от гр. Я., ул.

„*** .

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно:

Молителката твърде, че ответника й е син, като на 13.02.2026 г. същия започнал да я бие и да къса тениската й. Също така я удрял в главата, лицето и гърба. Твърди се, че това насилие не се случвало за първи път, като положението било такова от около две години.

Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилага писмени доказателства, включително и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея 1 доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице което е възходящ на молителката, нейн син и същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че ответника не е осъждан за престъпление от общ характер, като беше изисканата справка от психиатрично отделение към МБАЛ“Св. Пантелеймон“ АД, като не беше представена информация дали ответника се води на психиатричен отчет.

От представената справка от САС и ЕИСС на 16.02.2026 г. се установило, че по ЗЗДН било образувано друго дело между страните № *** г., като от извършената служебна справка се установява, че е приключила с решение с което на ответника спрямо молителката са приложени мерки по ЗЗДН със срок от 12 месеца, считано от 11.04.2024 г.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 4 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е възходящ на молителката, като нейн син.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация.

Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че на 13.02.2026 г. ответника извършил действия, като започнал да бие молителката, да късал тениската, като я удрял в главата, лицето и гърба. Тези негови действия не се случвали за първи път, а както твърди молителката от две години, за които обстоятелства са налице доказателства от посоченото по- горе дело по ЗЗДН.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, 2 предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице М.

Д. Н., като по отношение на ответника П. Й. Й. следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.2 ЗЗДН- отстранява на извършителя от съвместно обитаваното жилище с молителката , за срок от 18 месеца, по т.3 ЗЗДН- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на разстояние по малко от 100 м., за срок от 18 месеца и по т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, за срок от 18 месеца.

Видът, условията и срока на продължителност на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен е проявена агресия от страна на ответника, която е с изключителен интезитет и насочена към жизнени важни органи за организма на молителката и съчетана с продължителен период от време, от около две години. Съдът счита,че определения срок на двете по горе мерки по ЗЗДН който е максималния такъв, ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита № № 12, считано от 13.02.2026 г.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

РЕШИ:

Налага мерки за защита на М. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** , срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на – П. Й. Й., ЕГН ********** от гр.

Я., ул. „***, КАТО:

Задължава – П. Й. Й., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Я., ул.

„*** .

Отстранява П. Й. Й., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище с М. Д. Н. с ЕГН **********, находящо се в от гр. Я., ул. „*** , за срок от 18 месеца.

3

Забранява на – П. Й. Й., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.

Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** , на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.

Забранява на – П. Й. Й., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** да осъществява контакт с пострадалото лице М. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита № *** г. по гр. дело № 544/2026 г. по описа на ЯРС, считано от 05.09.2024 г.

Осъжда П. Й. Й., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на

Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди ответника П. Й. Й., ЕГН ********** за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗД, в случай на неизпълнение на заповедта по чл.21, ал.4 ЗЗДН, а именно, че при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 полицейските органи следят за изпълнение на заповедта, като в случаите на неизпълнение на заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица.

Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от постановяването му, а именно от 17.03.2026 г.- деня в който съдът е уведомил страните, че ще обяви решението си.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4