Решение № 131 от 09.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. ХАСКОВО, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500097 по описа за 2026 година от ГПК.

Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – П. С. Г. е останал недоволен от

Решение № 149 от 20.10.2025 год., постановено по гр.д. № 530 / 2025 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта, с която са отхвърлени предявените от него против Г. К. Г., искове за разликата над уважения размер от 7 000 лева до предявения размер от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над уважения размер от 1 465.42 лева до предявения размер от 4 186.89 лева – мораторна лихва за периода от 03.11.2023 год. до 08.05.2025 год., поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете в предявените размери.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Г. К. Г. – не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от П. С. Г. против Г. К. Г. с искане за 1 присъждане на суми в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 4 186.89 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 03.11.2023 год. до 08.05.2025 год., търпени в резултат на престъпление по чл.129 от НК, извършено от ответника на 03.11.2023 год.

Безспорно по делото е установено, че с Определение № 166 от 09.12.2024 год., постановено по НОХД № 572 / 2024 год. по описа на Районен съд – Харманли е одобрено споразумение, съгласно което подсъдимият Г. К. Г. се е признал за виновен в това, че на 03.11.2023 год. в гр.*** причинил на П. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна горна челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост – престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Като писмено доказателство по делото е приета Епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г.“ ЕАД – гр.Пловдив, от която се установява, че на 03.11.2023 год. ищецът е постъпил по спешност в клиниката за хирургично лечение, с поставена окончателна диагноза - счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито Фрактура осси зигоматици декстра, както и това, че на 07.11.2023 год. му е била извършена операция по закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура, почистване на оперативното поле, като пациентът е въведен в анестезия, транскутанно се навлязло със страничен лост и по метода на П. се репонирали фрактурираните кости.

По искане на ищеца при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на посочените от него свидетели. От показанията на свидетеля Р.Я. се установява, че на 03.11.2023 год. с ищеца и друг техен приятел отишли до ЖП гарата в гр.***, за да обядват. Докато свидетелят чакал на опашка пред заведението, продавачът му казал, че приятелите му са се сбили и избягали през подлеза. Когато ищецът се върнал, лицето му било деформирано – дясната скула под окото била ударена и хлътнала, а окото – леко изскочило.

Оплаквал се, че го боли главата. Веднага тръгнали към Бърза помощ в града, където им обяснили, че случаят не е за тях. От там поели за гр.Хасково. През целия път ищецът се свивал, охкал, повтарял, че много го боли главата и, че умира. Два пъти повърнал. Накрая лекарите установили, че случаят е за гр.Пловдив, поради сложността на операцията, която трябва да се извърши на ищеца. Свидетелят се обадил на близки на пострадалия, който бил транспортиран до болницата в гр.Пловдив. Преди и след операцията посетил пострадалия, който бил изкривен от болка и се оплаквал. Споделил, че го е страх. Притеснявал се , че може да умре. Няколко дни преди операцията му правили изследвания, което допълнително притеснило ищеца от неизвестността за изхода на лечение. През цялото време в болницата ищецът не спал от болка, въпреки приеманите успокоителни. Бил под напрежение.

След изписването му от болницата ищецът се оплаквал, че не може да спи и не може да легне на страната, където бил ударен. Чувствал се зле психически и физически. В продължение на около един месец не излизал от къщи. Целият 2 бил подут, окото – зачервено. „Беше грозна картинка, докато се възстанови“, споделя свидетеля. Още преживявал случилото се. Не бил същия човек. От показанията на свидетелката Ю.И.– майка на ищеца се установява, че веднага след като разбрала за инцидента, заедно със съпруга си отишли до болницата, където първоначално не ги пускали, обяснявайки им, че състоянието на сина им е много зле и, че му правят изследвания. Впоследствие ги уведомили, че се налага да направят операция на сина им, за която го подготвяли 3 – 4 дни, през които ищецът бил много зле – не можел да диша, хранел се със сламка, изпитвал силни болки в областта на слепоочието, прилошавало му, не можел да говори. Все още спял само на лявата страна. Изпитвал притеснения, че може да ослепее и да не може да говори. В продължение на три – четири месеца не бил излизал от дома си, през който период продължавало лечението му. По два три пъти в седмицата ходили на прегледи в гр.Пловдив. Все още изпитвал силни болки. Чувствал се зле физически. Челюстта му била изкривена. Едва след петия месец започнал да се храни нормално. Преди това се хранел със сламка и пасирана храна. След инцидента синът й се изнервил.

Изпитвал страх от това дали случилото се няма се повтори. Все още, макар и по-рядко приел болкоуспокояващи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал.1 от НПК, фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързващата сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид нормата на чл.300 от ГПК, предвидени като предпоставки от фактическия състав и на основанието по чл.45 от ЗЗД, които по изложените по-горе доводи съдът приема за установени и обосноваващи извод за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на непозволено увреждане, за което е ангажирана наказателната отговорност на делинквента – ответник по иска, с влязла в сила присъда.

Основният, въведен с въззивната жалба довод се свежда до размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 год., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства".

Досежно вида и характера на причинените на ищеца

3 увреждания, съдът изхожда от обвързващата сила на споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в това, че умишлено е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна горна челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост.

Изхождайки от вида и характера на уврежданията причинени на ищеца в резултат на виновното поведение на ответника, за което е ангажирана наказателната му отговорност с влязла в сила присъда, а именно средна телесна повреда, по повод на които увреждания е извършена и медицинска интервенция, съдът приема, че за репариране на претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000 лева, отчитайки следните безспорно установени по делото обстоятелства, а именно: Причинена на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна горна челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост, наложило провеждане на оперативно лечение, включващо закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура, почистване на оперативното поле, въвеждане на пострадалия в анестезия, транскутанно навлизане със страничен лост и репониране на фрактурираните кости по метода на П; Срокът на проведеното лечение – в продължение на около пет месеца, една седмица от който е бил хоспитализиран в лечебно заведение, след което лечението е продължено в домашни условия. Досежно посочените обстоятелства съдът цени събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява, че възстановяването на ищеца продължава и понастоящем, както и това, че непосредствено след удара и в началния стадий на лечението, е търпял изключително силни болки. Следва да бъде отчетено и това, че в продължение на около два – три месеца ищецът е бил принуден да приема само течна и пасирана храна, което безспорно е влошило качеството му на живот. Станал затворен. Изпитвал чувство на страх и безпокойство. Срамувал се от външния си вид. Според свидетеля Я. непосредствено след инцидента, дясната скула под окото му била хлътнала, а окото – леко изскочило. В началото на оздравителния процес не е могъл да общува пълноценно с близките си, поради затрудненията, които е изпитвал при говорене. Несигурността от прогнозата за лечение. Така, в деня на инцидента, преди да бъде приет за лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г.“ ЕАД – гр.Пловдив, ищецът е бил преглеждан и в други две лечебни заведения в гр.*** и гр.***, от където му е било обяснено, че предвид сложността на операцията, следва да бъде хоспитализиран в друго – по-голямо лечебно заведение. Страхът от предстоящата операция, предшествана от прегледи и изследвания, продъжили три дни, през които а и впоследствие ищецът се е чувствал несигурен относно неблагоприятната прогноза да загуби зрението си или да не може да говори. Все в тази насока следва да бъде отчетено и това, че уврежданията на ищеца са причинени от ответника при условията на пряк умисъл и без какъвто и да е било повод за това. Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е оставено без разглеждане от страна на първоинстанционния съд, поради това, че е заявено след изтичане на срока за 4 подаване на отговор на исковата молба. От друга страна в подкрепа на същото не са представени никакви доказателства както при разглеждане на делото пред първоинстнационния съд, така и пред въззивния съд. Напротив, в хода на устните състезания, ответникът е изразил съжаление за случилото се, заявявайки, че ищецът е нямал никаква вина за случилото се.

Изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7 000 лева до предявения такъв от 20 000 лева, като такова, постановено при нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което в полза на въззивника, с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото пред първоиностнционния съд, следва да бъде присъдена допълнително сума в размер на 13 000 лева.

Отчитайки акцесорния характер на иска за заплащане на изтекли лихви за исковия период – от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД до предявяване на иска, в полза на въззивника следва да бъде присъдена допълнително и сумата в размер на 2 721.47 лева, определена като разлика между претендирания размер от 4 186.89 лева и уважения такъв от 1 465.42 лева – обстоятелство, което налага отмяна на решението и в частта, с която искът за присъждане на мораторна лихва е отхвърлен за посочената разлика.