Решение № 3967 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3967 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20241100502248 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 19338/24.11.2023год. по гр.д.№ 8386/2023год. по описа на СРС,72 състав , е признато за установено , по предявените от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, ЕИК 131218471, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.

Димитров“ № 52А, ет. 6, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183541, седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ул. „*********, дължи сумата от 2237.76 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга с автокран по фактура № 0000001026/18.06.21 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащането й, и сумата от 298.99 лв. лихва за забава за периода от 03.07.2021 г. до 26.10.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 57834/2022год. на СРС като на основание чл.78,ал.1 от ГПК „Тарктур „ЕООД е осъден да заплати разноски в заповедното производство в размер на 50 лв. и сумата от 501.50 лв. разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183541,ответник по делото , чрез процесуален представител адв. С. Д., в която изрично е посочено, че се обжалва посоченото по-горе решение изцяло. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди се, че ответникът по предявените искове е оспорил своевременно истинността на представените от ищеца фактури , заявка ,пътен лист,работна карта,ценоразпис, но съдът не е открил производство по чл. 193-194 от ГПК . Сочи се , че обжалваното решение е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на представените доказателства,а тези представени от ищеца били оспорени като неверни, и че не са предявявани на представител на ответника ,като не са подписани от представител на дружеството. В тази връзка се оспорва и настъпването на изискуемостта на 1 претендираното от ищеца възнаграждение,както и точното изпълнение на ищеца в количествени и качествено отношение като съдът бил допуснал процесуално нарушение ,тъй като не му разпределил доказателствена тежест ,а така също не бил изследвал и направеното възражение. Направено е искане за цялостна отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените разноски във въззивното производство . Направено е искане за откриване на производство по оспорване на истинността на процесните фактури и други частни писмени доказателства .

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ ЕИК : 131218471 ,представлявано от изпълнителния директор , в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Посочено е, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, като твърденията ,че решението е незаконосъобразно било бланкетно , и с въззивната жалба не били посочени никакви конкретни нарушения.Излага ,че формулираните в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение на съда са неоснователни .Счита ,че съдът правилно е кредитирал заключението на ССчЕ ,съгласно което процесната фактура била осчетоводена от ответника и по нея дружеството използвало данъчен кредит.Счита,че в тази връзка е неоснователно неговото възражение за недоказаност на иска ,тъй като документите не били подписани от представител на ответника като задължението за заплащане на възнаграждението на възложителя по чл.266,ал.1 от ЗЗД станало изискуемо от момента на приемане на извършената работа,което било осъществено с осчетоводяването на процесната фактура. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените пред въззивния съд разноски .

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258, ал.1 ГПК валиден съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Първоинстанционният съд е сезиран от ДП“Радиоактивни отпадъци“ срещу „Тарктур „ ЕООД с положителни установителни искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 266 от ЗЗД за сумата от 2237.76 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга с автокран по фактура № 0000001026/18.06.21 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащането й , с иск с правно основание чл.

415 вр. чл. 422 от ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 298.99 лв. лихва за забава за периода от 03.07.2021 г. до 26.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 57834/2022 г. на СРС.

В исковата молба ищецът е твърдял че е предоставил на ответника на 16.06.2021год. механизация - автокран „Либхер“ ЛТМ 1130 – 5.1 , оборудване и човешки ресурс за извършване на товаро-разтоварни и монтажни дейности , относно обект „Изграждане на нов Център за управление на аварии на територията на гр. Козлодуй“ като били съставени пътен лист и работна карта, заверени от представител на ответника .На 18.06.2021 г. за извършената услуга издал фактура № 0000001026/18.06.2021 г. за сумата от 2237.76 лв.

2 възнаграждение за извършената услуга, с падеж същата дата, като към 26.10.2022год. задължението по фактурата не било платено.

В писмения отговор ответника е оспорил наличието на валидно облигационно правоотношение като е твърдял ,че ищеца не е доставял стоки,материали и услуги .Оспорил е представените фактура,заявка ,пътен лист ,работна карта,ценоразпис и споразумение ,тъй като не били верни по съдържание,не носели подпис на представител на ответника ,самата фактура не му била предявявана и като такива не го обвързвали.Навел е възражения и за неизпълнение на задължението в количествено и качествено отношение като упражнява право на отбив от цената.

Във връзка с въведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения ,с оглед разпределението на доказателствената тежест и неоткриването от първоинстанционния съд на производство по чл. 193-194 от ГПК, следва да бъде отбелязано ,че в доклада на съда по чл.146 от ГПК същият е приел ,че е сезиран с положителни установителни искове,предявени по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл.79 вр. чл.226,ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД като е указал на ищеца ,че следва да докаже валидно сключен договор за услуга / изработка/, точно изпълнение н качеството му на изпълнител по същия ,престиране на услугата и приемане на работата от възложителя.На ответната страна съдът е указал ,че следва да докаже фактите ,на които основава твърденията си ,включително ,че надлежно е упражнил правото си по чл.265 от ЗЗД да иска намаляване на цената – да установи ,че е уведомил възложителя за недостатъците на предоставената услуга в посочения срок ,както и с какъв размер следва да се намали възнаграждението.На ответника е указано да посочи дали оспорва авторството на конкретен документ и за кой подпис твърди,че не е положен от лицето ,посочено като негов автор ,като същия в изпълнение на указанията е твърдял ,че всички представени от ищеца документи не носят подписа на представител на „Тарктур"ЕООД и са неверни по съдържание .

При така наведените възражения от страна на ответната страна ,които сочат не на оспорване на авторството на представените от ищеца документи ,а на липса на представителна власт на лицето,подписало същите от името и за сметка на „Тарктур“ЕООД ,по смисъла на чл.301 от ТЗ ,не са налице основанията за откриване на производството по чл.193 от ГПК .

Предвид горното не е налице хипотезата по чл. 266, ал.3 от ГПК, поради което въззивният съд не е открил производство по оспорване на истинността на процесните фактури, представени от ищеца с исковата молба.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства : писмо с изх. № К 031/10.06.2021 г. от ответника до ищеца за съдействие относно осигуряване на механизация, оборудване и човешки ресурси за извършване на товаро-разтоварни и монтажни дейности, предвидени за 15.06.2021 г., със 100-тонен автокран; пътен лист, издаден на 16.06.2021 г., от който се установява ,че автокран „Либхер“ с рег. № *********, с водач Е.В.З., е насочен по маршрут към ЦУА Козлодуй, като е изминал 22 км. и е престоял 12 ч. , заверен от Х.С.. ,както и работна карта за месец юни 2021 г , подписана за „Тарктур“ ЕООД от Х.С. , съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение ,което разкрива елементи на ненаименован договор ,с характер на договор за изработка ,тъй като е предоставен на ответника автокран за извършване на дейности по обект „Изграждане на нов Център за управление на аварии на територията на гр. Козлодуй“.Предвид осъществяването на доставката на

16.06.2021год. е издадена и процесната фактура

№

0000001026/18.06.2021год., която е подписана от представител на ответника ,в качеството на получател ,а съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ ,което е неоспорено от страните , е осчетоводена при ищеца и ответника, като последният е ползвал данъчен кредит по нея.Фактурата ,която е безспорно приета с осчетоводяването й от страна на 3 ответника ,има значението и на приемо-предавателен протокол ,тъй като е изготвена и изпратена след събитието ,включва всички компоненти от поръчката, по която е престиран резултат.Същата носи подпис на представител на ответника , по аргумент от чл. 301 от ТЗ осчетоводяването й обосновава конклудентно приемане на изпълнението без възражения, поради липса на противопоставяне веднага след узнаването .

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, т. е. за сключването му не е необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадане на двете насрещни волеизявления - предложение и приемане. Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок,а поръчващият е длъжен да приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци;

Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, т. е. да реализира правата си да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението или да развали договора.

По делото липсват каквито и да било доказателства за обективирани в този срок възражения за конкретни недостатъци от страна на ответника /възложител,а изложените възражения в отговора на исковата му молба са също общи, не съдържат отправени изявления, от които да е видна волята на възложителя за упражняване на някое от правомощията по чл. 265 от ЗЗД, включително за намаляване на възнаграждението,като освен това следва да се считат и за преклудирани ,предвид ,че не се твърди за скрити недостатъци,които да не са били да бъдат забелязани при приемането на работата.