Решение № 445 от 19.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря К.А К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201352 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП констатации. Жалбоподателят, редовно уведомен представлява се от адв. К. К., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Сочи, че в случая е налице маловажен случай и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Твърди, че дружеството е дерегистрирано на ******** г. и се касае за период от 19 дни, за които не е била подадена декларацията.

Поддържа, че нарушението е първо за дружеството, не е настъпила щета за фиска, както и след дерегистрацията на дружеството не са били извършвани продажби. С тези доводи моли НП да бъде отменено или алтернативно да бъде намалено наказанието до предвидения минимален размер от 500 лева. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 140 лева.

АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт К.. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно доказано и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на 1 страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на ******** г. и дерегистрирано на ******** г., като следователно е имало задължение да подава справка декларация за всеки данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС. Свидетелката Т. П.служител в НАП извършила проверка чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС, като констатирала, че дружеството не е подало справка декларация за данъчен период - месец ю. **** г. Справката е следвало да се подаде до 14-число на месеца, следващ данъчния период, за който се подава декларацията, като в случая срокът е бил до ******** г. – първия присъствен ден след изтичане на срока. При така установеното до жалбоподателя била изпратена покана за явяване на представител за съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В указания срок представител на дружеството не се е явил и свидетелката П. съставила на ******** г. АУАН за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС в отсъствие на жалбоподателя. АУАН е бил връчен на представител на дружеството на ******** г. На ******** г. било издадено срещу жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя П. са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Съгласно чл. 125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл.

96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се 2 отнасят.

Не е спорно по делото, че „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК ********* е било регистрирано по ЗДДС на ******** г. и дерегистрирано на ******** г. Следователно за дружеството е възникнало задължение за подаване на справка –декларация за процесния данъчен период – месец ю. **** г. Не е спорно и обстоятелството, че такава справка не е била подадена до изтичане на законоустановения срок - до ********г.

От показанията на свидетелката П. се установява, че жалбоподателят не е подал в срок до ******** г. справка -декларация за данъчен период месец ю. **** г. Установява се, че дружеството е било дерегистрирано на ******** г., но независимо от настъпилата дерегистрация, жалбоподателят е следвало да подаде декларация за дните от месец юни, в които дружеството е било регистрирано – до ******** г. Следователно след като жалбоподателят не е подал справката в законоустановения срок, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. От данните по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в рамките на развилото се административнонаказателно производство.

При така установеното по делото съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.

По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) , „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.

От данните по делото съдът не установява деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на други нарушения от този вид. В действителност не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя на данъчното законодателство. Както се установи приходната администрация е констатирала извършеното нарушение и въпреки уведомяване на жалбоподателя за съставения АУАН, задължението не е било изпълнено. Т.е. нарушението не е било отстранено от жалбоподателя, същият е бездействал и не е предприел постъпки за преодоляване на неправомерното си поведение като задължено лице по ЗДДС. Отделно от това от съдържанието на НП се установява, че жалбоподателят има непогасени задължения към приходната администрация за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тази връзка съдът не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН и за отмяна на обжалваното НП. Изброените смекчаващо и отегчаващи обстоятелства обаче според съда следва да намерят отражение при отмерване на размера на наказанието, което следва да се наложи за констатираното нарушение по ЗДДС.

3

При правилно установено извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, АНО е приложил и правилната относима санкционна норма на чл. 179, ал. 1 ЗДДС и е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ към предвидения минимум, а именно 700 лева. Съдът намира, че наказание в определения размер от 700 лева се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение, като се има предвид и наличието на отегчаващи обстоятелства, посочени по-горе в изложението. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.

179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

ОСЪЖДА „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4