Решение № 171 от 23.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова в присъствието на прокурора Николай Росенов Каменов (РП-Пловдив) като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20205330110700 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Р. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******, чрез пълномощник адв.

С.Й.- ****, е предявил против ОД на МВР- Пловдив, с адрес: град Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от *** Й.Р.в, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 4 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано досъдебно производство, което в последствие е било прекратено и сумата в размер на 3 758, 50 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода м. март 2020 г.- м. юни 2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от образуване на ДП- 29.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 29.02.2020 г. около 09.30 ч. ищецът бил спрян за полицейска проверка в *** при управление на своя лек автомобил „Пежо“, рег. № *****.

Била му направена проба за алкохол, която била отрицателна, след което му казали, че имало оперативна информация за него за употреба на наркотици, поради което трябвало да му направят на място и такъв тест. Наложило се да изчака около два часа на пътя, за да се снабди екипът с дръг чек, като резултатът бил положителен. Това било учудващо, защото ищецът не употребявал подобни опиати и поискал да му се направи нов контролен тест, но му било отказано. Тогава се съгласил да даде кръвна проба в болницата, след което бил 1 отведен в РУ- с. *** и задържан за срок от 24 часа, след изтичането на който бил освободен.

Била издадена и ПАМ, като му било отнето свидетелството за управление на МПС, бил му взет и талона на автомобила, като се извършил и негов обиск и се иззели мобилен телефон и ключове. В жилището му било извършено претърсване, като се търсели наркотици.

Направил си и втори кръвен тест в частна лаборатория, като резултатът бил отрицателен за употреба на наркотици. Работодателят му го освободил от работа, след като разбрал, че му било отнета книжката, защото работел като шофьор на камион. Срещу него се образувало ДП № 85/ 2020 г. по описа на РУ-**** при ОД на МВР- Пловдив за престъпление по чл.

343б ал. 3 от НК. През м. март 2020 г. поискал връщане на свидетелството за управление, но наблюдаващият прокурор отказал, защото по ДП имало назначена химическа експертиза, чийто резултати се чакали. След изготвянето й обаче станало ясно, че в кръвта му не се установявало наличие на наркотични и упойващи вещества. Докато траело разследването останал без работа и доходи, наложило се да търси пари от родители и приятели, за да се издържа. Били му нанесени имуществени щети под формата на пропуснати ползи- лишил се от доходите си от трудова дейност. В селото му случаят се разчул, носели се слухове, че е наркоман, хората почнали да го избягват, приятелите му да странят от него. Било го срам да излиза дори до магазина, притеснявал се от родителите си, които не му говорели, докато не излезли официалните резултати от химическата експертиза. Имал реноме на почтен и добър човек, който помага на всички, но след задържането му авторитетът му сериозно пострадал.

До момента не бил осъждан, нямал и криминално досие или регистрация в полицията. Из професионалните му среди се разчул случаят и той трудно си намерил работа, защото колегите му се притеснявали дали нямало да им създаде проблеми, след като употребява наркотици. За всички вреди, които настъпили за него, бил отговорен ответникът, чийто служители го били задържали. Претендира обезщетение за незаконно повдигнатото обвинение, досъдебното производство по което било прекратено. Моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 000 лева- за неимуществени вреди и сумата от 3 758, 50 лева- за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира и разноски. С допълнителна молба уточнява размера на обезщетението за имуществените вреди, като посочва, че базата за изчисляването му било получаваното от него месечно трудово възнаграждение от 751, 70 лева, което не получавал за периода от пет месеца м. март- м. юни 2020 г. В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез пълномощника си поддържа иска поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Посочва се, че действията на полицейските служители били в рамките на законоустановените срокове, в изпълнение на служебните им задължения, с цел постигане на наказателно производство, при осъществяването на обективно разследване. Не било нарушено изискването на чл. 6 пар. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок, не били и доказани всички елементи от фактическия състав на деликта. По отношение на неимуществените вреди се твърди, че същите били недоказани, размерът им бил прекомерен, липсвала причинна връзка между страданията и заповедта за задържане.

Имуществените вреди също били недоказани, като се претендирали пропуснати ползи2 обезщетение за оставане без работа, без да ставало ясно дали ищецът междувременно не е започнал нова работа. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. От своя страна също претендира разноски. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.

Също представя писмена защита.

Контролиращата страна Районна прокуратура- Пловдив чрез представителя си в с.з. поддържа становището на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 85/ 2020 г. по описа на РУ-**** при ОД на МВР- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил привлечен като обвиняем, а е само свидетел, като ДП е образувано на 29.02.2020 г. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Същото е приключило с постановление на прокуратурата от 14.05.2020 г. за прекратяване на наказателното производство.

Като писмени доказателства са приети издадени спрямо ищеца АУАН и Заповед за прилагане на ПАМ, заповед за прекратяване на ТПО, удостоверение за трудови доходи и резултати от лабораторни изследвания.

Приложена с и справка от ТД на НАП- Пловдив за регистрирани трудови договори на ищеца за периода м. март 2020- м. юни 2020 г.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 26.01.2021 г.). Св. И.Р. Б.- *** на ищеца, посочва, че синът му разказал, че бил спрян от полицейски патрул в центъра на селото, като искали да му направят проба за употреба на наркотици. Чакали да им донесат полеви тест от Пловдив и го държали около един час и половина на място, което било обидно и до поставило в неудобно положение спрямо околните, които го познавали. Резултатите отчели употреба на амфетамини, ищецът веднага поискал кръвна проба от лаборатория, но бил отведен в районното, където бил задържан за едно денонощие. След това си направил тест в частна лаборатория, която отчела нулев резултат, като четири месеца се чакали резултатите от официалната лаборатория в София. През това време останал без работа, поради отнета шофьорска книжка, а до тогава бил работел само като шофьор. Затворил се в себе си, не излизал, хората в малкото село го приказвали. В дома им бил извършен и обиск, като нищо подозрително не било открито. В последствие трудно започнал работа поради кризата с пандемията.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава, когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено 3 престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а е участвал в ДП единствено като свидетел, в която връзка е дал писмени обяснения и само веднъж е разпитван. От материалите по приложеното ДП е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу него. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни- липсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение, законосъбразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да се посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия по НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в писмото на полицейския орган в случая до прокуратурата), компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.

Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако преценят, че спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като обвиняем с произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие производството бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че ищецът е бил третиран като обвиняем- той е разпитан само като свидетел, без дори името му да е посочено в постановлението за образуване, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност.

Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т.е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и въпросният субект участва в производството само като свидетел- като източник на доказателствени средства, въз основа на които, наред и с останалия доказателствен материал, да се формира крайният извод за виновността му или пък за прекратяване на производството, както е станало в настоящото ДП.

Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, защото тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът изчерпателно изброява хипотезите, в които може да се търси отговорност от правоохранителните органи и 4 приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна предпоставка е спрямо дадено лице да бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след това производството да бъде прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В исковата молба неправилно се твърди, че срещу лицето било образувано ДП- видно от материалите по приложеното ДП това обстоятелство се опровергава, като изрично и в постановлението за прекратяване е записано, че ищецът е бил само свидетел. В този смисъл доколкото специалният закон не предвижда възможност за възникване на отговорност от Държавата в такива случаи без да е повдигнато обвинение срещу лицето, исковете се явяват неоснователни.