Решение № 656 от 10.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Перник, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720101075 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Т. С. С. ЕГН ********** гр.******, ул. ******* бл.* * ап.** че дължи на дружеството сумата 682.20 лв. , общо задължение представляваща 1/ 2 част от общия дълг в размер 1364.40лв. стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес – от която : главница 582.66 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., вкл. законна лихва за забава на месечните плащания 99.55лв.за периода от 08.07.2021г. до 14.09.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -05.12.2023г., по ч.гр.дело № 05647/ 2023г. ПРС до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени:

- копие от извлечение от сметка

- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

-копие от Нотариален акт за учредяване запазване право на ползване в полза на трето лице срещу задължение за издръжка и гледане № 8 том 1 рег.№ 1156 дело № 7 от 2015г. – видно от който : на 15.04.2015г.ответницата Т. С. С. е приобретател на процесното жилище като законен представител на малолетното дете М.В.Р. ЕГН ********** в кач. на приобретател трето лице, и съгласно който правото на ползване на имота ще става съвместно – прехвърлителката М.К.М. заедно с ответницата и дъщеря й / внучка на прехвърлителката/ М.В.Р.

Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен отговор, но се явява лично в о.з. и изразява становище- че няма възможност да плаща, има запор от ЧСИ Бадев и голям процент удръжки от пенсията, която е от ТЕЛК

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 13213 / 07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5647/2023 г. по описа на РС Перник.

Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.

Във възражението длъжника изрично сочи, че е с ЕР на ТЕЛК, майка на 3 деца, получава социална инвалидна пенсия от ТЕЛК

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от Нотариален акт посочен по-горе, се установява, че правото на ползване се осъществява поравно между бабата, майката/ ответницата / и внучката приобретател трето лицекоято към процесния период е непълнолетна и ответницата е законен 2 представител.Към настоящия момент е на 19 години

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.

Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез 3 сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято полза е учредено правото

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият е ПРИОБРЕТАТЕЛ на топлоснабдения имот през процесния период, НАРЕД с ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ, двамата по 1/ 2 като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.

Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.

В тази връзка ответникът следва да отговаря за претендираният 1/ 2 размер на задълженията за имота.

По размера на сумите не се спори, поради което съдът приема същите за безспорни.

Дори да се приеме, че имотът не е бил реално обитаван от ответницата, то тя дължи суми за отопление сградна инсталация.

В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок 4 след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.

В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в отговора.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за основателни и доказани в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.

415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в заповедното производство: ищцовото дружество претендира разноски 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

По разноските в исковото производство: общо 127.29лв. 100лв.юк.възнаграждение и 27.29лв. държавна такса , които се дължат.

Съдът присъжда размер юк-възнаграждение в размер на 100лв., а не както е поискано 200лв., тъй като делото е решено в едно заседание, а ответницата е със социална пенсия от ТЕЛК, т.е. едно хуманно процесуално поведение цели запазване на социалното равновесие

При този изход на спора разноски на ответника не се дължат, а такива не са и направени.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. С. ЕГН ********** гр.******, ул.

******* бл.* * ап.**,че дължи на Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: