Решение № 706 от 13.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500377 по описа за 2024 година

С Решение № 488/22.11.2023г., постановено по гр. дело № 266/2023г. Районен съд - Несебър е осъдена И. В. В. да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“ с адрес в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, представлявана от управителя М.

А., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 2 128, 30 евро, представляваща ½ част от сумата от 4 256, 62 евро, формирана от по 880, 68 евро за 2020г., 2021г. и 2022г. (претендирана частично за 2022г. от цялото задължение в размер на 1 614, 58 евро) и 1 614, 58 евро за 2023г. - дължима такса поддръжка съобразно притежаваната квота в съсобствеността в апартамент * с идентификатор *** , приети с решение на Общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксата за 2020г.), решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксите за 2021г. и 2022г.) и с решение на Общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г. (за таксата за 2023г.), сумата от 696, 64 лева, представляваща ½ част от сумата от 1 393, 28 лв. - вноска за ремонтни дейности, определена за апартамент * с идентификатор *** с решение на Общото 1 събрание на етажната собственост от 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 133, 69 евро, съобразно квотата в собствеността – лихва за забава върху главницата за 2020г., начислена за периода 02.04.2020г. – 30.03.2023г., сумата от 100, 17 евро, съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2021г., начислена за периода 01.01.2021г. – 30.03.2023г. и сумата 55, 53 евро съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2022г., начислена за периода 01.01.2022г. – 30.03.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 328, 49 лева, съобразно квотата в собствеността ½ ид. част от общо дължими разноски за производството в размер на 4 656, 97 лева, от които сумата от 2 100 лева – платено възнаграждение за адвокат, сумата от 438, 74 лева – държавна такса и сумата от 2 118, 23 лева – депозит за особен представител.

С цитираното решение, съдът е осъдил А. Р. З. да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“ с адрес в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, представлявана от управителя М. А., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 1 064, 15 евро, представляваща ¼ част от сумата от 4 256, 62 евро, формирана от по 880, 68 евро за 2020г., 2021г. и 2022г. (претендирана частично за 2022г. от цялото задължение в размер на 1 614, 58 евро) и 1 614, 58 евро за 2023г. - дължима такса поддръжка съобразно притежаваната квота в съсобствеността в апартамент * с идентификатор ***, приети с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксата за 2020г.), решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксите за 2021г. и 2022г.) и с решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г. (за таксата за 2023г.), сумата от 348, 32 лева, представляваща ¼ част от сумата от 1 393, 28 лева вноска за ремонтни дейности, определена за апартамент * с идентификатор *** с решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66, 84 евро, съобразно квотата в собствеността – лихва за забава върху главницата за 2020г., начислена за периода 02.04.2020г. – 30.03.2023г., сумата от 50, 08 евро, съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2

2021г., начислена за периода 01.01.2021г. – 30.03.2023г. и сумата 27, 76 евро съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2022г., начислена за периода 01.01.2022г. – 30.03.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 164, 24 лева, съобразно квотата в собствеността – ¼ част от общо дължими разноски за производството в размер на 4 656, 97 лева, от които сумата от 2 100 лева – платено възнаграждение за адвокат, сумата от 438, 74 лева – държавна такса и сумата от 2 118, 23 лева – депозит за особен представител.

Със същото решение, съдът е осъдил А. А. З. да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“ с адрес в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, представлявана от управителя М. А., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 1 064, 15 евро, представляваща ¼ част от сумата от 4 256, 62 евро, формирана от по 880, 68 евро за 2020г., 2021г. и 2022г. (претендирана частично за 2022г. от цялото задължение в размер на 1 614, 58 евро) и 1 614, 58 евро за 2023г. - дължима такса поддръжка съобразно притежаваната квота в съсобствеността в апартамент * с идентификатор *** , приети с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксата за 2020г.), решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксите за 2021г. и 2022г.) и с решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г. (за таксата за 2023г.), сумата от 348, 32 лева, представляваща ¼ част от сумата от 1 393, 28 лева вноска за ремонтни дейности, определена за апартамент * с идентификатор *** с решение на общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66, 84 евро, съобразно квотата в собствеността – лихва за забава върху главницата за 2020г., начислена за периода 02.04.2020г. – 30.03.2023г., сумата от 50, 08 евро, съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2021г., начислена за периода 01.01.2021г. – 30.03.2023г. и сумата 27, 76 евро съобразно квотата в собствеността - лихва за забава върху главницата за 2022г., начислена за периода 01.01.2022г. – 30.03.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 164, 24 лева, съобразно квотата в собствеността ¼ част от общо дължими разноски за производството в размер на 4 656, 97 лева, от които сумата от 2 100 лева – платено възнаграждение за адвокат, сумата от 3

438, 74 лева – държавна такса и сумата от 2 118, 23 лева – депозит за особен представител.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.

А. З., А. Р. З. и от И. В. В. чрез назначените особени представители - адв.

Веселяна Петрова и адв. Мариана Трифонова.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост.

Твърди се, че съдът постановил съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ищцовата страна успяла по несъмнен начин да докаже твърденията си за дължимост на претендираните суми от ответниците. Развиват се съображения относно разпределената от съда доказателствена тежест. Посочва се, че насрещната страна представила по делото единствено писмени доказателства, в подкрепа на твърденията за собственост. Твърди се, че следвало да бъдат представени доказателства, касаещи изискуемостта на вземанията за годишни такси за поддръжка и не ставало ясно въз основа на какво ценообразуване са определени размерите на таксите. Посочва се, че районният съд не се е произнесъл по всички направени от ответната страна възражения, включително за допустимост на предявения осъдителен иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

Развиват се подробни съображения във връзка с присъдените по делото разноски. Посочва се, че съдът не е съобразил правната и фактическа сложност по делото, както и съответните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се атакувания съдебен акт на районния съд да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение на въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивниците чрез техните особени представители поддържат своята жалба и считат, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него се 4 постанови нови решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“ с адрес в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, представлявана от управителя М. А., чрез адв.

Лазар Кондов - САК, с който същата се оспорва изцяло.

В писмения отговор се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Посочва се, че размерът на такса за поддръжка бил гласуван и приет от ОС на ЕС, като решенията са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Посочва се, че не е налице оспорване съдържанието на протоколите, на основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, нито законността на решенията в съответствие с чл. 40 от ЗУЕС. В писмения отговор на жалбата се посочва, че правилно районният съд е приел, че след влизане в сила на решенията на ОС на ЕС, проведени на 17.06.2016г.,15.06.2020г. и 25.11.2022г. относно определения размер на таксите за поддръжка и срок за заплащането им, се явяват задължителни за всички собственици. Развиват се и съображения във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира се решението на районния съд да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Етажната собственост на сграда в комплекс Шато Сий Уинд чрез своя процесуален представител - адвокат Кондов оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства 5 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три субективно съединени иска от Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато Сий Уинд с административен адрес – к.к. Свети Влас, Община Несебър, м. Юрта под пътя, представлявано от Управителя М. А. против съсобствениците на недвижим имот, представляващ апартамент * с идентификатор ***, разположен на пети жилищен етаж в сграда, представляваща Шато Сий Уинд, а именно – А. А. З. и А. Р. З. – двамата притежаващи ½ ид.ч. при условията на съпружеска имуществена общност и И. В. В. – притежаваща ½ ид.ч. от съсобствеността на апартамента.

В исковата молба се твърди, че по силата на влезли в сила решения на общото събрание е определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик на имот в процесната ЕС. Посочено е, че съгласно решение по т. 6, взето от ОС на Етажната собственост на 17.06.2016г. са определени индивидуалните такси на собственици и обитатели, конкретизирани в приложение към решение № 6, което е неразделна част от протокола, въз основа на което за собствения на ответника имот на ответниците годишната такса възлиза на сума в размер на 880, 68 евро.

В исковата молба се посочва, че на последващо ОС на ЕС на 15.06.2020г. са били потвърдени решенията на общото събрание от 17.06.2016г., а на ОС на ЕС, проведено на 18.03.2022г. е променен размера на таксата за поддръжка, като за имота на ответника е определена годишна такса в размер на 1 614, 58 евро. Сочи се, че на същата дата е взето решение за извършване на СМР и са приети разходите и дължимите суми от собствениците, като понастоящем изпълнението на решението е спряно.