Решение № 123 от 27.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Кюстендил, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500057 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Р. П. С. с ЕГН ********** и адрес: с. С., общ.Дупница, ул. „***********, чрез пълномощника му адв.

Ю. Д. от АК – М., със служебен адрес: гр. София, 1303, ул. „******“ № 1-3, вх.

„Офиси“, ет. 1, офис 4, насочена срещу Решение № 338/13.07.2023 г. по гр. д. № 2270/2022 г. по описа на Районен съд- Дупница.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Р. П. С. срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД за несъществуване на вземане по изпълнително производство в размер на 2140.84 лв., ведно с законната лихва и разноски, и е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество 440 лв. деловодни разноски.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, и необоснованост. Възразява като необосновани срещу изводите на решаващия състав, че вземането не е погасено по давност, че давността е прекъсвана и не е изтекла.

Подчертава, че в мотивите си районният съд не е конкретизирал изпълнителните действия, които са прекъсвали давността, както и съответната дата, като уточнява, че изпращането на покана за издължаване не е действие, прекъсващо давността. Изразява несъгласие с приетата от съда дата 26.06.2015 г. като начален момент на давността.

Счита, че твърденията на ответника за прекъсване на погасителната давност са останали недоказани и неподкрепени от представените доказателства. Излага твърдение, че иззетата вследствие наложения запор през 2022 г. от ЧСИ сума /предмет на настоящото дело/ се намира по сметка на ЧСИ Х.. Иска отмяна на 1 първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения по подробно наведени съображения. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 37 ЗПП, както и на основание чл. 13, т. 2 от НЗПП.

С Определение № 1253/28.12.2023г. по гр. д. № 2270/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е отхвърлил молбата на процесуалния представител на Р. П. С. за намаляване на присъдените разноски в полза на ответника.

Депозирана е частна жалба с вх. № 508/16.01.2024 г. срещу така постановения съдебен акт от Р. П. С., чрез пълномощника му адв. Ю. Д. от АК – М., с която се излага становище за нищожност на обжалваното определение предвид липсата на мотиви, а по същество същото се приема за изцяло неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Жалбоподателят навежда съображения в подкрепа на становището си, че районният съд неправилно и в нарушение на материалния закон и приложимата НЗПП е присъдил възнаграждение в значително завишен размер.

Акцентира, че ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, респ. възнаграждението следва да се определя не на база представен списък по чл. 80 ГПК, а от съда при съобразяване на съответните законови разпоредби, като при определяне на размера следва да се взема предвид не само вида и количеството на извършената работа, но и осъществявано ли е представителство в съдебно заседание, каквото в случая не е налице, респ. счита за приложима разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от НЗПП. Иска се обезсилване, респ. отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение, присъдените на ответника разноски бъдат намалени.

В законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х., с който се навеждат доводи за нейната неоснователност, а обжалваното определение се приема за правилно. Изтъква се, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, доколкото същото следва да бъде направено най-късно в хода на устните състезания, а в случая било наведено едва с молба от 07.08.2023 г. Аргументира се, че претендираният от него размер на възнаграждението е изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 13, т. 2 от НЗПП. Иска се оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

2

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Дупница е образувано по искова молба, подадена от Р.

П. С. срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, сумата от 2140.84 лева, представляваща вземане по изпълнителен лист, издаден на 03.11.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение №2139/28.09.2011 г. по ч.гр.д.№2755/2011 г. на Районен съд – Дупница, което вземане е предмет на образуваното изпълнително дело /ИД/ №20227430400740 по описа на ЧСИ Е. Х. с рег.№743 към КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кюстендил. В условията на евентуалност, ако ЧСИ Е. Х. усвои и се разпореди с процесната сума от 2140.84 лева, е заявена и осъдителна претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД срещу ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, който да бъде осъден да заплати на ищеца принудително събраната сума от 2 140.84 лева по горното изпълнително дело, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че в производството по принудително изпълнение са предприемани действие, прекъсващи давността, с оглед на което искът е приет за неоснователен.

От събраните по делото доказатества се установява, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист от 03.11.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение №2139/28.09.2011 г. по ч.гр.д.№2755/2011 г. на Районен съд – Дупница, произтича Договор за потребителски кредит CASH – 04342494, сключен на 22.07.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитодател и Р. П. С. като кредитополучател, като вземането последствие е придобито от ответника по иска – „К.И.И. БГ“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 03.11.2011 г. е образувано ИД №20127430400162/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х. с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник Р.

П. С..

На 20.03.2012 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Изпратено е запорно съобщение с изх.№9343/10.12.2014 г. до работодателя на длъжника „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, но паради прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника С. не са удържани суми въз основа на наложения запор.

Изпратено е запорно съобщение изх.№7585/13.08.2015 г. до „*Т.*********“ ЕООД, с което третото задължено лице и уведомено за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. П. С..

С молба вх.№6367/25.08.2015 г. ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително производство, като частен правоприемник на първоначалния кредитор въз основа на Договор за цесия от 3

15.05.2015 г., което е сторено с постановление на ЧСИ Х. от 25.08.2015 г.

С молба вх.№3914/19.03.2019 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжника Р. П. С., като при установяване на секвестируемо имущество да бъдат предприети действия по принудително изпълнение срещу него.

С постановление от 01.04.2019 г. ЧСИ Х. е наложила запор върху притежавано от длъжника МПС.

На 14.05.2020 г. пред ЧСИ Х. е входирана молба от „К.И.И. БГ“ ЕАД с искане да бъдат извършени справки в електрония регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.

На 19.05.2020 г. с постановление, на основание чл.507 ГПК, органът по принудително изпълнение е наложил запор върху притежавани от длъжника банкови сметки, като въз основа на наложения запор е изпратено запорно съобщение с изх.

№6570/19.05.2020 г. до „Уникредит Булбанк“ АД, запорно съобщение с изх.

№6571/19.05.2020 г. до „Юробанк България“ АД. Получен е отговор от третото задължено лице, с който се признава вземането, но е отбелязано, че дължимите суми не богат да бъдат удържани поради липсата на свободен авоар.

Въз основа на изпратено до ТД на НАП съобщение е постъпило удостоверение по чл.191 ДОПК, въз основа на което се установява, че длъжника има непогасени публични задължение. С постановление на ЧСИ Х. от 26.11.2020 г. държавата е присъединена като взискател в производството.

На 05.02.2021 г. длъжникът Р. П. С. е подал пред ЧСИ Х. молба за прекратяване на образуваното изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като с Постановление на органа по принудително изпълнение от 16.02.2021 г. образуваното изпълнително производство е прекратено поради настъпила перемция.

С молба вх.№101521/27.06.2022 г. пред ЧСИ Х. е депозирана молба по чл.426 ГПК с искане за образуване на ново изпълнително производство от „К.И.И. БГ“ ЕАД срещу длъжника Р. П. С. въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.11.2011 г., като с постановление от същата дата е образувано ИД №20227430400740/2022 г. по описа на ЧСИ Е. Х..

С цел удовлетворяване притезанието на взискателя ЧСИ Х. е извършила справки, целящи проучване имущественото състояние на длъжника.

На 06.10.2022 г. до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение.

Насрочен е опис на движими вещи на длъжника на 07.11.2022 г. Със съобщение изх.

№13173/06.10.2022 г. е наложен запор върху притежавани от длъжника банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. С писмо изх.№0890-49-063242087/11.10.2022 г. банката е уведомила органа по принудително изпълнение, че е извършила изцяло плащане по дълга и е превела сумата от 1 407.44 лева на 18.10.2022 г. и сумата от 733.40 лева на 19.10.2022 г. или общо преведената сума е в размер на 2 140.84 лева.