Определение № 575 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 190/2024
- Вид
- Определение № 575
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500190 по описа за 2024 година
Производство по чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.
Постъпила е ч.жалба №2477/22.01.2024 г., по описа на ПОС от „Мъни плюс корп“ЕАД-гр.София,ЕИК 203037835, в качеството му на ищец по гр.д.№5346/2023г. на ПдРС, 3 гр.с., чрез адв.И. Л. от АК-София против определение № 13499/28.11.2023г., с което исковата му молба срещу В. С. С. е върната, производството по делото е прекратено и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 8957/19.12.2022г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 17854/2022г. на ПдРС, ІІ бр.с.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила. Погрешно първоинстанционният съд приел, че анексите към договора за поръчителство представляват самостоятелни договори.
От въззиваемата В. С. С. не е подаден отговор на частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи , намира следното:
Производството по гр.д.№ 5346/2023г. на ПдРС, 3 гр.с. е образувано по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД против В. С. С., с която са предявени искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 100,50 лева- главница, представляваща непогасени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане от 05.09.2019г., сключен между В. С.
С. и „А1 България” ЕАД, която сума била платена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен с „А1 България” ЕАД, както и сумата от 15,63 лева- мораторна лихва за периода 05.05.2021 г. - 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда.
С разпореждане от 04.05.2023г. исковата молба е оставена без движение със следните указания до ищеца- жалбоподател в настоящето производство: 1. Да обоснове правен интерес от предявения иск освен срещу В.С. и срещу Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ ЕООД доколкото издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена лично на представител на Фонда на 9.1.2023 г.; 2. да посочи кога е прекратен процесния договор 1
*** от 5.9.2019 г.; 3. да представи док. за платена ДТ по сметка на ПРС в размер на общо 75 лева /2 иска, за всеки отделна ДТ/. От жалбоподателя е подадена молба за уточнение от 29.05.2023г.. В същата се сочи, че 1.оттегля ИМ срещу втория длъжник –Фонда,т.к. от него не е постъпило възражение по чл.414 ГПК; 2.че в .4 и т.5 от договор *** от 5.9.2019 г. е посочена цената на договора -155,99 лв., а в т.11 – че е сключен за срок от 23 месеца, съгласно приложения погасителен план; че длъжникът е заплатил първоначална вноска 6,50лв. и първите 7бр. вноски, както и 3,20 от 8-ма вноска, след което през м.06.2021 г. преустановил плащанията като останалите неплатени вноски са в размер на 100,50 лв., поради което съгл.т.12.3 от Договор за продажба на изплащане – при неплащане в срок на 2 последователни мес.вноски, всички останали суми стават предсрочно изикуеми от датата на издаване на фактура, от която дата договорът се счита прекратен.
Следователно заповедта за изпълнение е издадена именно за неплатени месечни вноски за сумата 100,50 лв., като е налице идентичност между предмета на заповедта за изпълнение и исковата молба. Непосочването в заявлението по чл.410 от ГПК на анексите към договора за поръчителство също не дава основание да се приеме, че с исковата молба се въвежда ново основание на претенцията на жалбоподателя. Става дума за непълнота на информацията в заявлението по чл.410 от ГПК, която обаче по никакъв начин не обосновава промяна на основанието на претенцията. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ПдРС, 3 гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд – 14 възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № № 13499/28.11.2023г., с което исковата молба на „Мъни плюс корп“ЕАД-гр.София,ЕИК 203037835 срещу В. С. С. е върната, производството по делото е прекратено и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 8957/19.12.2022г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 17854/2022г. на ПдРС, ІІ бр.с.
В Р Ъ Щ А делото на на първоинстанционния съдопрозводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване. съд за продължаване на
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2