Решение № 209 от 09.04.2020, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 209 / 9.4.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесетата година в състав:

Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията докладчик

Петров адм. дело №765 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковите претенции и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

2.

Образувано е по искови претенции, заявени от С.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. И., с посочен адрес ***, да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, да му заплати сумата от 12 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 100,00лв. за работен ден от невъзможността да ползва за търговската си дейност, собствения си товарен автомобил за период от шест месеца, считано от 15.06.2015г. и сумата от 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.06.2015г. до 21.04.2016г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса, претърпени като последица от отменена с влязло в сила Решение №10981 от 19.10.2016г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016г., Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка, както и обезщетение за забавено плащане на двете парични суми в размер на законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното им изплащане.

3. От страна на ищеца се поддържа, че със Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик, на основание чл.

106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка „спиране от движение“ на товарен автомобил, марка и модел „ЗИЛ 131“, категория 2, с рег. № РА0619АК, собствен на едноличен търговец „С.Т. – Бял бор 95“ за срок от шест месеца. Сочи се, че предмет на дейност на предприятието на едноличния търговец е превоз на дърва за огрев, като от тази дейност ищеца реализира доход в размер на 100,00лв. за всеки работен ден.

Поради прилагането на посочената административна принуда, ищеца не е могъл да осъществява тази дейност в период от десет месеца, доколкото автомобила е бил върнат в негово владение на 21.04.2016г. (така в молбата конкретизация – л.

20). Твърди се също така, че като място за домуване на автомобила е бил определен охраняем паркинг, стопанисван от „Мърфи ойл“ ЕООД. Това търговско дружество е предявило претенции за заплащане на твърде високи суми и е предявило иск срещу Т.. Тези обстоятелства имали за последица спрямо Т., огромно психическо напрежение, както във връзка с воденото срещу него съдебно производство, така и с оглед многобройните обаждания от страна на собственика на търговското дружество, преди и по време на съдебното производство, като той дори отказал да върне товарния автомобил на Т., след изтичане на срока на мярката, ако той не му заплати исканите парични суми за ползване на паркинга. Това принудило Т. да му даде известна сума, за да си получи товарния автомобил.

Искът на „Мърфи ойл“ЕООД за заплащане претендираните суми бил отхвърлен с влязло в сила решение на Пещерския районен съд. В резултат на тези тревоги, продължили повече от три години, здравословното състояние на Т. се влошило. Той бил „хипертоник“ и „диабетик“ и подобни емоции били силно противопоказни за него. Загубил съня си и вследствие на това, общото му състояние се влошило, тонусът ми паднал и имало дни в които буквално не бял на себе си.

4. В представен по делото писмен отговор, ответната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, чрез процесуалния представител гл. юрк. Генади Иванов е на становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани.

Относно претендираните имуществени вреди се възразява, че в решение № 10981 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 13594 за 2016 г. на ВАС, не се съдържа информация за представен договор за извършен превоз срещу заплащане. При това положение, според ответника, имуществените вреди не са доказани, а се презюмират от някакъв предполагаем доход от 100 лв. дневно.

Възразява се също така, че представеният договор с предмет „сеч в горски насаждения, разкройване на асортименти по БДС, извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2015 г., в териториалния обхват на дейност ТП ДГС „Пещера“ е на стойност 5125,00лв., като е породил действието си на 20.04.2015 г. и е бил със срок на действие до 30.06.2015 г. Съответно, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е породила своето действие спрямо ищеца очевидно от 16.06.2015 г. От тези два безспорни факта според ответника следва, че за четирите вида дейност, която ищецът е следвало да извърши, съгласно договора, а именно сеч в горски насаждения; разкройване на асортименти по БДС; извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2015 г., в териториалния обхват на дейност ТП ДГС „Пещера“ а не само за извозването, сумата на ден възлиза не на 100, а на 88лв., като въпросната заповед е била пречка за извършване на дейността, само за последните 14 дни на договора, поради което евентуалното обезщетение е в значително по-малък размер от претендирания.

Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди се възразява, че липсва причинно-следствена връзка между тях и отменената Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г., поради което се счита, че този иск е неоснователен. Счита се, че представената „рецептурна книжка на хронично болен“, издадена на 16.12.2011 г., четири години преди издаването на Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е изцяло неотносима по спора.

Според ответника, неясна е причината, поради която исковата молба за причинени неимуществени вреди, породени от Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е подадена 4 г. след издаването ѝ.

Сочи се съдебна практика според която, за да подлежат на обезщетяване, неимуществените вреди във всички случаи трябва да са действително настъпили и да са установени с конкретни доказателства по делото (Решение № 5810/24.04.2012 г. по адм.д. № 14792/2011г на ВАС), а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. В този смисъл се счита, че в настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока.

Моли се, исковите претенции за обезщетяване на причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени. Иска се адвокатското възнаграждение претендирано като разноски, да бъде намалено до минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Иска се също така, в зависимост от изхода на спора да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за ответника.

5. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в случая исковите претенции са доказани и основателни, поради което следва да бъдат уважени.

II. За фактите :

6. Със

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.

Пазарджик(л.13), на основание на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е разпоредено прилагане на принудителна мярка „спиране от движение“ за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РА0619АК и отнемане на свидетелство за регистрация сер. Х, № 232654 на товарен автомобил „ЗИЛ 131“, от категория 2, с рег. № РА0619АК, собственост на едноличен търговец „С.Т. – Бял бор 95“, като е определено място за домуване на МПС, охраняем паркинг „Мърфи ойл“ ЕООД, гр. Пазарджик. Постановено е, че разходите във връзка с домуването на превозното средство са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

7.

Въпросната заповед е била обжалвана, като с окончателно Решение №10981 от 19.10.2016г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016г.(л.8), тя е била изцяло отменена.

8. С оглед твърденията в исковата молба, по делото се представиха:

- Договор №

62 от 20.04.2015г. за възлагаме на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина, сключен между ТП ДГС „Пещера“, ЕИК 2016195800118, със седалище и адрес на управление гр.Пещера, ***, като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление с.Розово, ***, представляван от С.Т.Т., като изпълнител. По силата на това съглашение, едноличния търговец се е задължил да извърши услугата „сеч в горски насаждения, разкройване на асортименти но БДС, извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2915г., в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС „Пещера“. Корелативно, възложителят се е задължил да заплати за услугата на изпълнителя общо сумата от 5125,00лв.

Уговореният срок за сеч дървесина е от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., както следва: до 30.04.2015г., 30% от маркираната дървесина в размер на 50 пл.м.куб.; до

31.05.2015г, 60% от маркираната дървесина в размер на 100 пл.м.куб.; до 30.06.2015г., 10% от маркираната дървесина в размер на 16. пл.м.куб. Уговореният срок за извоз на дървесината е съответно от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., а крайният срок на действие на договора е установен до 30.07.2015г.

Според чл.

2.2 от Договора, уговорената цена се плаща след приключване на дейностите по сечта и извоза, на отделните партиди и представяне на предавателно-приемателните протоколи за тях, а според т. 2.3. от Договора, плащането на цената се извършва по банков път - по сметка на изпълнителя.

- Договори за възлагаме на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина, сключен между ТП ДГС „Пещера“ , като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, като изпълнител : № 16 от 07.05.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.; № 28 от 14.07.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.;

- Договор за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между ТП ДГС „Пещера“, като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, като изпълнител № 9 от

14.05.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.;

- Данъчни фактури издадени от ЕТ„С.Т. - бял бор95“ в периода 22.01.2014г. до 20.12.2014г., с получатели различни правни субекти, включително Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, ТП ДГС Пещера. Предмет на доставките по тези фактури са „дърва за огрев“, „ ІІ кл. бор“, „сеч и извоз….“, „услуга добив…“, „трупи 15-17см.“, „дърва за огрев бук“, „иглолистна обла дървесина“ - Месечни извлечения за отчетната 2014г. от аналитична оборотна ведомост, относно синтетична сметка 411 „Клиенти“, водена от ЕТ „С.Т. - бял бор95“, по дебита на които са отразени плащания по прежде описаните фактури.

9. Представи се Решение № 711 от 20.12.2017г., постановено по гр. дело № 183 по описа на Районен съд Пещера за 2017г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на „Мърфи Ойл“ ЕООД, да се приеме за установено, че С.Т.Т. дължи сумата от 3000,00лв., по фактура №

********** от 30.11.2016г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2016г. окончателното й изплащане, както и сторените в производството разноски от 560,00лв., за което вземане е издадена Заповед №424 от 12.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1270/16г.

Според посоченото в съобразителната част на съдебното решение, въпросната сума от 3000,00лв. е заявена от дружеството, като дължимо от Т. плащане за престой на процесния товарен автомобил в периода от 16.06.2015г. до 16.12.2015г., тоест за 6 месеца на наказателен паркинг и в периода от 16.12.2015г. до 21.04.2016г., тоест за 4 месеца на свободен паркинг.