Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 22.01.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 625/2024
Вид
Присъда № 3
Подписан
22.01.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Данчо Йорданов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 252, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 282 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 308, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда № 3/22.01.2025 г. по н.о.х.д. № 625 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

На 03.06.2024 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 119/2023 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу В. И. В. от гр.

Добрич, ЕГН **********, за евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че В. И. В., на 20 април 2023 г., в село ***, се е заканил на Р. И. И. - П. с убийство и това заканване би могло и е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалата Р. И. И. П. заявява, че не желае да предяви граждански иск срещу подсъдимия В. И. В. и не желае да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия В. И. В.; Не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият В. И. В. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

По пренията защитникът на подсъдимия В. В. пледира за признаването 1 му за невинен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по несъмнен начин.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият В. заявява: „Нищо не съм й направил. Тя на мен ми направи, аз на нея, не“(цитат).

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Свидетелят Р. И. И. - П. живеела в дом с административен адрес в *** и към месец април 2023 г. изпълнявала длъжността „кметски наместник“ в селото, а подсъдимият В. И. В. живеел в съседен на нейния имот. От много години двамата били в лоши отношения, като между тях системно възниквали конфликти по най-различни поводи и най-вече във връзка с дейността на Р. И.

- П. като кметски наместник.

На 20.04.2023 г., около 12:00 часа, подсъдимият В. В. управлявал лекия си автомобил по ***. На същата улица била и Р. И. - П. с група работници, които събирали отрязани от дърветата клони. Когато видял свидетелят Р. И. П., подсъдимият В. спрял автомобила си, ругаейки и псувайки слязъл от него и се насочил към И. - П., с думите: „Мършо, ще те убия, смачка ми кучето!“, след което се качил в автомобила, продължавайки движението си.

В резултат на тези действия на подсъдимия В. В., на 21.04.2025 г. Р. И. П. депозирала жалба до Началника на Второ РУ при ОДМВР – Добрич, в резултат на което след извършена проверка, с постановление на Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение - Генерал Тошево от 18.05.2023 г., е било образувано и досъдебно производство.

Анализ на доказателствения материал:

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Р. И. И. - П., както и от показанията на свидетелите Д. А. С. и К.

К. К., чийто показания са безпротиворечиви, последователни и логични.

Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, относно осъщественото на 20.04.2023 г. деяние.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на пострадалата Р. И. И. - П., която еднозначно и безпротиворечиво описва установената фактическа обстановка. Така например в съдебно заседание, проведено на 24 октомври 2024 г. свидетелят Р. И. - П. дава следните показания: „…В този момент В. с колата спира пред мен и вика „мършо, ще те убия, смачка ми кучето“…“(цитат - л. 47 от делото).

От друга страна, показанията на пострадалата кореспондират с останалите гласни доказателства, обективирани посредством показанията на 2 свидетелите Д. А. С. и К. К. К.. Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства. Така например в съдебно заседание свидетелят Д. А. С. заявява: „…Така каза, чух го, каза „ще те убия мършо, защо ми уби кученцето?“(цитат - л. 52 от делото). От своя страна, както с показанията си дадени в съдебно заседание, така и с показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, свидетелят К. К. К., безпротиворечиво описва установената фактическа обстановка.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. А. М., К. Н. С. и Н. Н.

К., видно от които, същите са възприели отправените от подсъдимия В. към пострадалата ругатни и псувни. Обстоятелството, че посочените свидетели не са възприели отправеното закана с убийство обаче не изключва факта на нейното извършване, безспорно установено посредством показанията на свидетелите Р. И. И. - П., Д. А. С. и К. К. К..

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Н. Д. И. и Ц. Т. С. дотолкова, доколкото посредством показанията им се установяват единствено обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия В., отчитайки, че посочените свидетели не са очевидци на случилото се.

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са не само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимият В. И. В. не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Защитната му позиция се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието. В съдебно заседание заявява, че в действителност на посочената в обвинителния акт дата 20.04.2023 г. е провел разговор с Р. И. И. - П., като поводът е бил обстоятелството, че същата като водач на моторно превозно средство е била причинила смъртта на кучето на подсъдимия, но не е отправял закани към нея.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.

В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия В. единствено в частта, относно обстоятелството, че същият на посочената в обвинителния акт дата 20.04.2023 г. е разговарял с Р. И. - П. по повод настъпилата смърт на кученцето му, което обстоятелство не се оспорва. Съдът намира обясненията му в останалата си част за недостоверни и като израз на 3 защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Р. И. И. - П., Д. А. С. и К. К. К..

Видно от заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към момента на извършване на деянието, подсъдимият В. В. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещите лица, случилото се с прегазеното му куче представлявало стрес за освидетелствания и го подлага на сериозно изпитание. Подсъдимият В. е реагирал импулсивно, при интензивно заредена неудоволствена емоция.

Неговият начин на реагиране не е подлежал на себеконтрол, като подобно състояние може да се нарече афект, но не и физиологичен афект.

Видно от заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, отправените заплахи от страна на В. И. В. към Р.

И. - П. са предизвикали чувство на реален страх за сигурността й, усещане за зашеметеност, стеснение на вниманието, повишена интензивност, безпокойство и тревожност, достигащи екстремни параметри. Съпътстващи са и типичните вегетативни признаци на интензивното страхово преживяване. В последствие причинената й психотравмена ситуация е заседнала в съзнанието й. Тя живее в страх за живота си поради факта, че поведението на В. е крайно непредсказуемо, отчитайки дългогодишната вражда между тях.

Съгласно категоричното заключение на вещите лица обаче, в резултат на конкретното деяние, предмет на настоящото дело, Р. И. - П. не е изпитала реална заплаха за живота си. Така например, в съдебно заседание, проведено на 24.10.2024 г., на въпроса на защитата на подсъдимия: „Може ли да разграничите конкретната заплаха?“, вещото лице д-р Т. С. дава следното заключение: „Смятаме, че реална заплаха за живота си не е изпитала. Тези действия не са възбудили основателен страх у П. за осъществяване на заканата за убийство, преекспонирано е. Нямало е пряк контакт между тях.

Като цяло биха могли да възбудят основателен страх, но в конкретната ситуация не са възбудили основателен страх у пострадалата за осъществяване на заканата. Биха могли да възбудят основателен страх за живота, ако тези двама души не се познават предварително, ако са нямали конфликти помежду си. Те са имали доста конфликтни ситуации помежду си. В конкретната ситуация не са възбудили основателен страх и не биха могли да възбудят основателен страх за осъществяване на заканата, предвид техните предишни отношения. Оплакванията и емоциите са преекспонирани в конкретния случай (цитат - л. 45 от делото). В тази насока е и заключението на вещото лице Б. Г. (клиничен психолог), която в съдебно заседание заявява: „Имало е разстройство в поведението на пострадалата, но не до такава степен, че да възбудят страх за живота й. Имало е последици от сблъсъка между В. И. и Р. П., тя се е чувствала тревожна, 4 напрегната, имала е разстройство в адаптацията, но страх за живота не е имала, това се преекспонира от пострадалата (цитат - л. 45 от делото).

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените съображения, включващи обясненията на подсъдимия В. И. В. в кредитираната им част, показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Р. И. И. - П., М. А. М., К. Н.

С., Н. Д. И. и Ц. Т. С., показанията на свидетеля Д. А. С., дадени в съдебно заседание, показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели К. К. К. и Н. Н. К., както и показанията им, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, предложение 2 от НПК, са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещите лица по изготвените комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи от дати 06.08.2023 г. и 06.04.2024 г., проверени в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и компетентно изготвени, както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото.