Решение № 585 от 08.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Благоевград, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20261210100315 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б***, чрез адв. М. В. М., против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

С***, представлявано от Н*** -управител.

Твърди се, че между Д. И. К., с ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С***, в качеството си на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 945862 на 16.10.2023 година, по силата на който последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 /хиляда лева/, равняващи се на EUR 511, 29 /петстотин и единадесет евро и двадесети девет евроцента/, при уговорен годишният лихвен процент на заема - 44.50 % и годишният процент на разходите - 56.75 %, с 23 седмични вноски, посочени в погасителен план към договора. Навежда се, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора, тъй като съгласно договора се дължи „неустойка” по смисъла на чл. 11 от Договора в случай, че ищецът не предостави в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция или предоставеното обезпечение не отговаря на конкретни условия, посочени в договора. Излага се, че ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика, като по този начин създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя.

Навежда се, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Излага се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите, визирани в Общите условия към договора, същият дължи „неустойка“ от договора на кредитора, която в настоящия случай е в размер на BGN 582, 65 /петстотин осемдесет и два 1 лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи 297, 90 евро, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита, като по този начин вноската по кредита става значително по-голяма. Излага се, че „неизпълнението“ на задължението от ищеца да посочи поръчител, отговарящ на конкретни условия вдига лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. В заключение се навежда, че посоченият лихвен процент в договора от 44.50 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва и не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такъв.

На следващо място се твърди, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Навежда се, че уговорената неустойка в чл. 11 от Договора е нищожна по изложените в исковата молба твърдения.

С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на EUR 50 /петдесет евро/ от Д. И. К., с ЕГН: ********** на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, във връзка с Договор за потребителски кредит № 945862 на 16.10.2023 година. Посочена е банкова сметка по която да бъде заплатено претендираното вземане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва от ответника, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 945862/16.10.2023г. Излагат се твърдения, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, както и са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Навежда се, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Излага се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, като в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Оспорват се като неверни твърденията на ищцата, че неустойката представлява „добавък към договорната лихва“. Посочва се, че лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. По отношение на действителността на лихвата по договора, се посочва, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Излага се, че в процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план, като лихвата е ясно и изрично посочена в договора и за потребителя не се създава никакво съмнение каква е конкретната стойност на цената, която се задължава да плати по кредита. По отношение твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, се излагат твърдения, че същите са неправилни и необосновани, като се излагат съображения в тази насока. Излага се, че при 2 така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

С оглед на горното, се навежда, че не е налице заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл, тъй като ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните.

Като неоснователни се оспорват и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. По отношение на оспорената неустойка се твърди, че същата е действителна. Навежда се, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Излага се, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Сочи се, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Навежда се, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия, като друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. На следващо място се твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Оспорват се всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, като неоснователни. Твърди се, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това се посочва, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Навежда се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер, поради което е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.

С оглед на горното, се навежда, че е изключена възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На следващо място се твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 3

ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. На самостоятелно основание се твърди, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Излага се, че наличието на множество договори за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца, като се излагат съображения в тази насока. По отношение на осъдителния иск не се оспорва, а се прави признание получаването на процесната сума от 50 евро над чистата стойност на кредита, като се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното: