Решение № 610 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201120 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. К. В. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 434а-18/13.02.2026 г., издадено от началника на 02 РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което на основание чл. 218б от НК, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, като се установи, че след образуване на съдебното производство и преди приключване на делото същият е починал.

Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява в последното съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (върху НП е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 26.03.2026 г., а жалбата е подадена на 27.03.2026).

Съдът съобрази факта, че фазата до която е достигнало настоящия процес, предполага произнасяне с решение/вкл. в случаите по чл. 34, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН/ . Следва да се отбележи, че в съдебното производство по ЗАНН районният съд на практика действа като въззивна инстанция по отношение на издаденото наказателно постановление. Законодателят императивно посочва как следва да процедира въззивния съд в тези случаи, независимо че обективно липсва субекта към който е насочена претенцията на АНО за извършено нарушение. Така нормата на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, която се прилага по аналогия, се явява специална спрямо общата норма на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК/ когато това основание възникне преди постановяването на присъда от първоинстанционен съд и съответния орган следва да прекрати делото/. Правомощията на въззивния съд обаче в подобна ситуация са изрично визирани от законодателя и следва да се проведе въззивното производство В този смисъл е и Решение № 26 от 9.01.2020 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4015/2019 г. От изложеното следва, че настоящият състав следва да се произнесе с решение, с което да отмени постановеният от АНО правораздавателен акт и да прекрати 1 административнонаказателното производство.

Съдът след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:

Жалбоподателят В. бил хоспитализиран в болница „Сърце и мозък“ в гр. Бургас, като бил изписан на 22.12.2025 г. Преди изписването му, лицето *****- санитар в болницата, била поставила собствения си мобилен телефон марка „Самсунг“ на шкафчето до пациентското легло на В.. Последният започнал да прибира багажа си за изписване, като поставил в чантата си и мобилния телефон на Исмаил. Санитарката установила липсата на телефона и сигнализирала органите на МВР. Местонахождението на телефона било установено, като на 06.01.2026 г. служител на РУ-Камено посетил адреса на В., който му заявил, че по невнимание е прибрал телефона с останалия багаж и го предал доброволно.

На 30.01.2026 г. бил поставен отказ от страна на БРП да се образува досъдебно производство, като прокурорът счел, че са налице предпоставките по чл. 218б, ал. 1, вр. чл.

194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което изпратил материалите на 02 РУ-Бургас.

Въз основа на отказа, на жалбоподателя било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 218б от НК, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.

На 16.05.2026 г. жалбоподателят В. починал.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Обстоятелствата около настъпилата смърт на подсъдимия във фазата на съдебното произодство не дават възможност на съда да осъществи контролно-отменителните си правомощия в своя пълен обем. Всеки конкретен административнонаказателен процес има смисъл, когато могат да се постигнат целите и задачите, които законодателят поставя пред него. В този смисъл при липса на годен субект, който би могъл да понесе отговорност, е ирелевантна преценката от съда, дали АНО правилно е наложил наказание. По нормативни причини съдът е длъжен да отмени постановлението и да прекрати административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК, която в случая се явява приложима, е императивна и е задължителна за районния съд, който действа като втора инстанция, доколкото при липсата на субект, годен да понесе отговорност, всякакви въпроси относно детайлите на самата отговорност са излишни.

Така мотивиран, Районен съд- Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434а-18/13.02.2026 г., издадено от началника на 02 РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което на основание чл. 218б от НК, на Д. К. В. с ЕГН:

********** е наложено наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1120/2026 г. по описа на РС-Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2