Решение № 100 от 18.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Радоп-2000” ЕООД, с която обжалва решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от РАДОП-2000 ЕООД срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България 2“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 18 689.40 лева и 25 000 лева, представляващи част от дължимото възнаграждение за изпълнени работи - СМР, възложени по договор с ответника „Нивел“ ООД, сключен на 21.03.2018 година, и удържани от ответника „Нивел“ ООД, както следва: първата сума - като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и втората сума - като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“ ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева - съдебни разноски, сторени в производството.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по него доказателства. Твърди и не оспорва извода на съда, че иска е неоснователен, предвид липсата на активна материална легитимация, но в тази връзка твърди, че съдът никъде в мотивите си не коментира, че с допълнителна искова молба в процеса встъпва правоприемника на фирма „Бормио“ ЕООД – „Радоп ингженеринг“ ООД. Оспорва и изводите на съда по отношение на крайния срок за изпълнение на възложените СМР, като твърди, че възприетата дата от първоинстанционния съд е тази по отношение на първия етап, а не крайния срок за изпълнение на всички работи. Твърди, че съдът не коментира и установения факт, че през м.юни 2018 г. ответниците са започнали разговори с фирма „Етем“ АД, основния доставчик, без да уведомят ищеца. Твърди, че доставката се извършвали от възложителя и главния изпълнител, а той е приел само да извърши монтажа. Оспорва и твърди, че липсва яснота относно размера на неустойката, както и твърди, че факта, че първия ответник е праеал с акт 15 сграда по-късно, разкрива 1 забавата на същия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира разноски и за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „Монтеканал България 2“ ЕООД оспорва същата.

Твърди, че същата е неоснователна, а релевираните пороци не биха мвогли да се отразят на изхода на делото. Моли съда да приема за правилно и законосъобразно отказа на първоинстанционния съд за встъпване в процеса на „Радоп инженеринг“ ООД, като всички права са прехвърлени от „Радоп-2000“ЕООД, поради което същият е загубил процесуалноправната си легитимация. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно, претендира разноски.

Ответникът „Нивел“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърдиу, че противно на изложеното в жалбата съдът се е произнесъл по молбата за встъпване. Развива доводи за допустимостта и основателността на встъпването във висящ процес.Твърди, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски в настоящето производство.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „Радоп-2000“ ЕООД срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България 2“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 18 689.40 лева и 25 000 лева, представляващи част от дължимото възнаграждение за изпълнени работи СМР, възложени по договор с ответника „Нивел“ ООД, сключен на 21.03.2018 година, и удържани от ответника „Нивел“ ООД, както следва: първата сума - като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и втората сума - като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“ ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева съдебни разноски, сторени в производството.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между ищеца „Радоп – 2000“ ЕООД и първия отметник „Нивел“ ООД е сключен договор за изработка от 21.03.2018 г., чието съдържанието не се оспорва да е това по представени препис от документа, приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото.

Видно от същия, „Нивел“ ООД и „Радоп – 2000“ ЕООД са постигнали съгласие ищецът да изработи, достави и монтира срещу възнаграждение алуминиеви конструкции (врати, прозорци и плъзгащи се позиции) за обект многофамилна жилищна сграда с подземен гараж - етап 1 и етап 2 - в количества и срокове съгласно Приложение 1, неразделна част от договора. Срокът по договора е определен съгласно линеен график - Приложение 3, като крайният срок за приключване на работата е посочен в чл. 6. Страните са се съгласили срокът да се счита спазен, ако преди тази дата е съставен двустранен констативен протокол за количеството и качеството на изработеното. Уговореното възнаграждение е по цени по оферта и количествено-стойностна сметка и по реално извършената работа (която при 2 несъответствия е договореното по Приложение 1 се остойностява по единични цени за съответното СМР). Изискуемостта на вземанията за възнаграждение настъпва съгласно по чл. 15, ал. 1 след изтичане на 10 работни дни от подписване на приемо-предавателен протокол, акт за извършени СМР и издадена фактура.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от договора, че страните са постигнали съгласие възложителя да удържи гаранция за точно изпълнение на задълженията на ищеца - качествено и в срок - в размер от 5% от стойността на всяка издадена фактура по чл. 15, ал. 1, както и в случай на неизпълнение и възникване право на неустойка за възложителя по чл. 35 от договора. Уговорено е и връщане на гаранцията при условията на ал. 3 и ал. 4 от договора. Видно от разпоредбата на чл. 35 , изпълнителят дължи неустойка за вреди от забавено изпълнение в размер на 0.1% за ден забава и не повече от 10 % от стойността на забавеното изпълнение.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.03.2018 г. е сключен и рамков договор с продължително изпълнение и еднотипни доставки между ищеца и „Етем България“ ЕАД, по силата на който „Радоп-2000“ ЕООД е следвало да закупува от произвежданите от „Етем България“ ЕАД стандартни и др. алуминиеви профили, PVC профили и др., специфицирани по фактури и платими в 7-дневен срок от издаването им. По делото не са ангажирани доказателства за връзка на така посочения договор, с този, от които са възникнали задълженията на ищеца да изработи и монтира процесните прозорци.

Не се спори, а се установява и от констативен протокол от 11.12.2018 г., съставен и подписан в присъствието на представители на възложителя и изпълнителя по договора от 21.03.2018 г., че са приети изпълнените по обекта СМР, като са направени забележки по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Обективирано е и постигнато съгласие за възникнало вземане за неустойка по чл. 35 от рамковото споразумение и нейния размер от 25 000 лева, като изрично е отразено, че неустойката е за вреди от забавено изпълнение. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са подписали 6 приемо-предавателни протокола в периода 11.06.2018 г. - 26.11.2018 г., в които са отразени количествата и стойността на изпълнената и приета работа по тях, въз основа на които са издадени процесиите 6 фактури, последната от които на 11.12.2018 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че от стойността на изработеното ответникът е удържал общо гаранция в размер на 18 689.55 лв. на основание чл. 15 от рамковото споразумение и неустойка от 25 000 лв. по чл. 35 от договора, като останалото дължимо възнаграждение за изпълнените работи, начислено по протоколите и фактурите е заплатено на изпълнителя.

Не се спори, а се установява и от тристранно споразумение от 29.01.2019 г., че от датата на сключване „Радоп-2000“ ЕООД е заместен за напред в своя дълг/ задължения по рамковото споразумение от трето, неучастващо в настоящото производство дружество.

Видно от изразената от страните воля, е налице заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, при изричното съгласие на кредитора. В споразумението ясно са описани и останалите неизпълнени (разплатени или незаплатени) СМР, за които ищецът се е задължил на 21.03.2018 г. и от отговорността за изпълнението от които по силата на споразумението се е освободил. Видно от разпоредбите на същото тристранно споразумение, същото съдържа и елементи на договор за цесия, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника „Нивел“ ООД, при условията на чл. 2 и чл. 3, своето вземане за възнаграждение за изпълнени СМР в размер на 18 689.40 лв., удържани като гаранция за точно изпълнение.

Доколкото в споразумението участва и кредиторът, прехвърлянето му е противопоставимо и като титуляр на това вземане след 29.01.2019 г. се лигитимира само „Бормио“ ЕООД (с настоящо наименование „Радоп инженеринг“ ООД), а не и ищецът в производството.

Не се спори, а се установява и от констативен протокол на (л. 39), неоспорен от 3 страните, че страните са постигнали съгласие относно съществуването на вземане за неустойка по договора в размер на 25 000 лв., чието основание е чл. 35 от споразумението от 21.03.2018 г. Не се спори, а се установява и от двустранно подписани протокол № 6 и сметка № 22- 6 към него, че страните са описали количеството извършена и приета работа в периода 15.09.2018 г. - 26.11.2018 г., като същата е остойностена и е отразено приспадането на сумата от 25 000 лв. за неустойка за забава, по отношение на размера на която страните също са се съгласили. Посочените доказателства установяват и извършване и приемане на СМР след крайния срок - 30.06.2018 година.

В показанията си свидетеля Я.,твърди, че възложените работи са извършени след края на месец юни, като при изготвяне на констативния протокол през м. 12.2018 г. са останали възложени, но неизпълнени СМР.

В показанията си свидетелят Ц. прави общи изводи, без конкретика във вида на извършените дейности и тяхното приключване, а и не противоречат и на заявеното от св. Я..

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „Радоп-2000“ ЕООД срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България 2“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 18 689.40 лева и 25 000 лева, представляващи част от дължимото възнаграждение за изпълнени работи - СМР, възложени по договор с ответника „Нивел“ ООД, сключен на 21.03.2018 година, и удържани от ответника „Нивел“ ООД, както следва: първата сума - като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и втората сума - като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“ ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева - съдебни разноски, сторени в производството.