Решение № 95 от 23.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000013 по описа за 2023 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по 1. въззивна жалба вх.№5573/24.10.2022г. на Я. Х. Д., ЕГН **********, Добрич, чрез адв.Н. Д. от ШАК и адв.П-С. от САК както и 2.въззивна жалба вх.

№5718/28.10.2022г., подадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК 200299615, София, чрез адв.Вл.П. от САК, двете срещу решение №90/03.10.2022г., постановено по т.дело №198/2021г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

С първата жалба ищцата Я. Хр.Д. обжалва решението в отхвърлителната част, за разликата над 60 000 лева до претендирани 130 000 лева, ведно със законната лихва до датата на изплащане на задължението. Излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като съдът е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Определил е занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, без оглед конкретните обстоятелства за търпени от ищеца морални вреди техният интензитет, продължителност и остатъчни последици, без оглед комплексния им характер /психологически, физически и социален/.

Въззивникът твърди, че съдът не се е съобразил с посочените в ППВС 1

4/1968г. обективни критерии за определяне справедливия паричен еквивалент на вредите; не е отчел интензитета на търпените болки и страдания съгласно икономическата конюнктура към момента както и характера на вредите, които имат и ще имат негативни последици за пострадалото лице занапред.

Въз основа на това съдът е определил несъответен на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението. Претендира се присъждане на допълнително обезщетение над присъдените 60 000 лева до 130 000 лева /от общо претендирани 150 000 лева/, ведно със законна лихва за забавено плащане до изпълнение на задължението. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

С втората въззивна жалба ответното застрахователно дружество обжалва решението в уважената част, за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева като твърди, че с платежно нареждане от 26.10.22г. е изплатило на ищцата сумата 40 000 лева, които съответстват на понесените от нея неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при несъобразяване с процесуалните и материални норми досежно размера на вредите. Излага, че съдът е отчел при определяне на обезщетението и непретендирани от ищцата вреди – оперативен белег на ляво бедро, хипертрофия на мускулатура на лява предмишница и ограничаване движенията на лявата ръка; взел е предвид психиатрично и психологическо състояние на ищцата след ПТП при липса на доказване на такива вреди /извън страх от пътуване/, проведено лечение и взети конкретни медицински мерки без оглед събраните доказателства.

Твърди, че съдът не е изградил изводите си въз основа пълен и конкретен анализ на доказателствата, не е съобразил обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП /посочена е разлика от 3 години, съотв. в размера на МРЗ от 150 лева/. Определеният от съда размер на обезвреда от 60 000 лева не съответства на принципа на справедливост. Претендира се частична отмяна на решението за горницата над размера от 40 000 лева ведно с изменение на решението в частта за разноските. Претендират се такива и за въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Я. Д., чрез адв.Д., за неоснователност на оплакванията. Оспорват се твърденията за произнасяне на съда по нерелевирани с исковата молба вреди, съответно за 2 несправедлив размер на определеното обезщетение. Твърди се, че съдът точно и вярно е описал получените травматични увреждания като е съобразил причинените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, страх, тревожност и напрежение. За да определи обезщетението съдът е обсъдил конкретните проявени в действителността вреди и проведеното от ищцата лечение. Твърди се, че пострадалата не е бездействала и е проявила желание за възстановяване. Претендира се отхвърляне на възраженията в жалбата като неоснователни ведно с присъждане разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните депозират писмени становища, с които поддържат жалбите си на изложените основания.

За да се произнесе по жалбите въззивният съд установи, че производството е образувано по искова молба на Я. Х. Д., ЕГН **********, чрез адв.Н.Д. срещу ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, с която е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.409 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на 09.08.2019г. В исковата молба се излага , че на 09.08.2019г. в района на кръстовището на пътища №9002 и №9701 гр.Ген.Тошево – гр.Балчик, на 2.6 км. след с.Петлешково към с.Малин, гр.Добрич, между л.а.„Опел Вектра“, ДК№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Р М Р и л.а.„Тойота Рав 4“, ДК№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от водач а А Т К, настъпило ПТП, като в резултат на неправомерното движение на водача на „Опел Вектра“ , несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни средства да спират при наличието на знак Б2 /Стоп!/, водачът Р М навлиза в кръстовището от второстепенен път, не спира на знак Б2 /Стоп!/ и навлиза в кръстовище с главния път, по който се движи „Тойота Рав 4“, управляван от А К. Твърди се, че в резултат на на реализираното ПТП с а причинени множество телесни увреждания на ищцата Я. Х. Д., пътничка в л.а. „Опел Вектра“, изразяващи се в множество счупвания на таза, счупване на долния край на лява лъчева кост, счупване на трето и четвърто ребра в дясно, контузио торацис, натъртвания и охлузвания по цялото тяло. В резултат на това ищцата по спешност е приета в МБАЛ -Добрич, където поради тежките наранявания е извършена операция за закрито наместване фрактурата на таза, без вътрешна фиксация; счупването на ръката е стабилизирано чрез гипсова имобилизация. Лечението на ищцата продължило от 09.08.2019г. до 3

14.08.2019г., след което в домашни условия при постелен режим. Твърди се, че ищцата не е възстановена към настоящия момент като нейното лечение и рехабилитация продължават. Твърди се, че освен претърпените страдания, при настъпване на произшествието, ищцата губи своето слухово апаратче, което създава допълнително напрежение и страдание в първите дни до снабдяването с нов слухов апарат. В този период комуникацията с нея била изключително затруднена. Отделно от това, ищцата получила пневмония, резултат от фрактурите на ребрата , съотв. е създадена опасност за белия ѝ дроб като изпитва физическа болка при всяка глътка въздух. За да овладеят пневмонията лекарите са предприели комплексно и сложно лечение. Ищцата е изписана на носилка и с линейка е транспортирана до дома си, където по предварителни указания на лекарите е било оборудвано специализирано ортопедично легло с декубитален матрак. За дълъг период от време ищцата, поради препоръчания постелен режим, е обгрижвана с чужда помощ. Я. е с поставен катетър, чиято смяна се налага няколко дни след поставянето му заради настъпило усложнение и инфекция. Ищцата изживява огромен ужас и срам от това, че е поставена в пълна зависимост от чужда грижа.

Абсолютната невъзможност за самообслужване продължава месеци вкл. с използване на памперси и хранене с лъжичка. В този период ищцата получила образувание на крака, чието оперативно премахване са налага впоследствие.

Заради травмите на дясната ръка Я. получава тремор като се твърди, че с тази ръка и понастоящем не може да държи стабилно дори малки предмети като чаши и чинии. След няколко месеца постелен режим и контролна рентгенография,Я. започва да се придвижва с проходилка, а след месец - с две патерици. Налага се посещение на рехабилитатор. Макар да започва да се обслужва сама, дъщеря ѝ заедно със семейството се местят да живеят при нея, защото Я. не може да преодолее породилия се у нея генерален страх за живота и здравето й. И към настоящия момент ищцата продължава да е тревожно –дистимна, изпитва нежелание да остава сама, има кошмарни сънища от типа „флашбек“ във връзка с катастрофата, които водят до упорито безсъние. Твърди, че изпада в психогенни кризи, придружени с треперене и изтръпване на крайниците и продължава да е силно раздразнителна. Твърди се, че към датата на настъпване на събитието е налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, предоставящо покритие по чл.493 4 от КЗ. Твърди се отправена до последното на 24.06.2021г. застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която не е налице произнасяне в срок.

Ищцата сочи, че въпреки представянето на необходимия набор от доказателства по смисъла на чл.496 ал.3 от КЗ, на 15.07.2021г. получила искане за представяне на допълнителни документи, което тълкува като отказ за изплащане на обезщетение. Сочи, че липсата на банкова сметка не препятства застрахователя да разгледа претенцията и да определи застрахователно обезщетение. Съгласно решение №167/30.01.2020г. по дело №2273/2018г. по описа на ВКС, ТО ищецът претендира както законна лихва върху заявените суми в исковата претенция съгл.чл.429 от КЗ от датата на уведомяване на ответника за претенциите до окончателното заплащане на главниците, така и законна лихва върху главниците и лихвите по чл.429 от КЗ съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от постановения отказ до окончателното изплащане на тези суми. Сочи, че лихвите за забава, за които застрахованият е отговорен към увреденото лице са част от застрахователното обезщетение по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ. Претендира се справедлив размер на обезщетение от 150 000 лева.

В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя, в което признава наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите , подаването на претенция от ищцата по чл.380 от КЗ и свързаните с това обстоятелства. Оспорва се механизма на настъпване на вредите, тъй като не се установява начина на настъпване на ПТП, къде е стояла ищцата и скоростта на движение на двата автомобила.

Оспорва се противоправността на деянието на водач а Р М Р. Според ответника, доколкото неговата отговорност е акцесорна спрямо тази на извършителя на деликта, тя не би се породила ако делинквентът не може да бъде привлечен като отговорен съгласно чл.45 от ЗЗД, какъвто е настоящия случай. Оспорва се вината на същия водач. Оспорва се вида и характера на настъпилите от ПТП-то вреди за ищеца и размера на претендираното обезщетение като съответно на чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес са вследствие неспазване от страна на ищцата на лекарски предписания както и налични заболявания. Твърди се,че с поведението си ищцата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е използвала обезобасителен колан. С това свое безотговорно 5 поведение ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, поради което е съпричинила в изключителна степен вредите. На следващо място, при условията на евентуалност се твърди, че ищцата сама се е поставила в риск като е предприела пътуване в автомобил, управляван от водач,който е бил под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества към момента на настъпване на ПТП. Претендира отхвърляне на иска.

Съдът, съобразно правомощията си като въззивна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, съобразно приетите доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка на жалбите съдът констатира, че същите са подадени в срок, от надлежна страна в процеса , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. В жалбите страните не правят нови доказателствени искания.