Решение № 263999 от 17.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II “А“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 12603 по описа на Софийски градски съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Ц.В., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20178410401788, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 22.07.2020г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че след извършена справка по изпълнително дело № 20178410401788 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, е установена съществена разлика в данните на взискателя, посочени в изпълнителния лист от 12.12.2016г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело и данните, отразени в молбата за образуване на самото производство с вх.№ *********/24.02.2017г. В подкрепа на изложеното сочи, че в изпълнителния лист от 12.12.2016г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, издаден по гр.дело № 12029/2015г. по описа на съда, кредиторът е посочен като Застрахователно дружество „Дженелали застраховане“ АД, индивидуализиран с ЕИК 8*****, а в депозираната молба за образуване на изпълнителното дело дружеството е посочено като „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *****. Поддържа се, че доколкото юридическо лице с данни на кредитора по изпълнителния лист не съществува в правния мир, то представеният изпълнителен лист е нищожен и не може да породи правните последици, за които е бил издаден от съда. На следващо място се поддържа, че представеният по делото втори изпълнителен лист от 04.01.2019г. по описа на Районен съд Елин Пелин, издаден по ч.гр.дело № 806/2014г. също е недействителен, доколкото е издаден в полза на застрахователно дружество „Виктория“ ЕАД, което дружество към момента на издаването на изпълнителния лист не съществува, поради преобразуването му чрез вливане в Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД. По изложените съображения се моли актът на съдебния изпълнител, с който е отказано прекратяване на делото, да бъде отменен като незаконосъобразен.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнението „Дженерали застраховане“ АД е депозирал писмени възражения, с които депозираната жалба се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

По делото са представени мотиви на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, депозирани по реда чл.

436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От представените от съдебния изпълнител материали по изп. д. № 20178410401788 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят Н.Ц.В. има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Изпълнително дело № 20178410401788 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, е образувано с разпореждане на ЧСИ от 27.02.2017г. въз основа на молба от застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД срещу Н.Ц. Й., за принудително събиране на парично вземане, както следва: за сумата от 961,00 лева, представляващи разноски по гр.дело № 806/2014г. по описа на Районен съд Елин Пелин, както и сумата от 381,00 лева, представляваща разноски по гр.дело № 12029/2015г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, за които е издаден на 12.12.2016 г. изпълнителен лист по гр. дело № 12029/2015 г. по описа на СГС, ГО, 57 състав.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 045456/08.03.2017 г. е връчена на жалбоподателя на 10.03.2017г. чрез работодател „Доби 7“ ЕООД.

С молба вх.№

032363 от 16.04.2019г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, взискателят е поискал на основание чл.456 ГПК присъединяване по изпълнителното дело на „Дженерали застраховане“ АД за събиране и на вземания по изпълнителен лист от 04.01.2019г. по ч.гр.дело № 806/2014г. по описа на РС – Елин Пелин.

С постановление от 18.04.2019г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ и на основание чл.456 ГПК е постановено присъединяване като взискател по изп.дело № 20178410401788 на „Дженерали застраховане“ АД по отношение на длъжника Н.Ц. Й., за посочените в изпълнителен лист от 04.01.2019г. по ч.гр.дело № 806/2014г. по описа на РС – Елин Пелин суми, както следва: 9 055,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2014г. до окончателното плащане на задължението.

Длъжникът Н.Ц.

Й. е подала на 20.07.2020 г. молба по изпълнителното дело, с която е направено искане за прекратяване на производството поради нередовности на изпълнителния лист, въз основа на който същото е образувано, обуславящи недопустимост на производството.

С постановление от 22.07.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по делото, доколкото липсват предвидените в чл.433, ал.1 ГПК предпоставки, при наличието на които изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Действително, според нормата на чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1). длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2). взискателят е поискал това писмено; 3). изпълнителният лист бъде обезсилен; 4). с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5). посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6). не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7). бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440; 8). взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че изходът по спора не е обусловен от липсата или наличието на основание за прекратяване на изпълнението по смисъла на чл.

433, ал.1 от ГПК, а от липсата на абсолютна процесуална предпоставка, като условие за съществуване на процеса. При липса на такава, всяко дело подлежи на прекратяване, независимо от вида му –гражданско, търговско или изпълнително.

Както исковият процес предпоставя право на иск, така и изпълнителният процес предпоставя правото за принудително изпълнение, за да бъде допустим. Правото на принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ, на което отговаря задължението на съдебния изпълнител да приложи този способ.

Правото на принудително изпълнение не принадлежи всекиму и не може да бъде упражнено спрямо всекиго. То принадлежи на лицето, което изпълнителното основание сочи като кредитор и може да бъде насочено само срещу лицето, което същото основание сочи като длъжник. За да възникне и за да съществува правото на принудително изпълнение предпоставя: притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е доброволно удовлетворено, т.нар. изпълняемо право; предвиден от закона документ, който доказва съществуването на неудовлетвореното притезание, т.нар. изпълнително основание. Допълнително като условие за допустимост на изпълнителния процес се прибавя изпълнителният лист, тъй като без него правото на принудително изпълнение не може да бъде упражнено.

Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки и за наличността й се следи служебно.

Юридическото лице се индивидуализира чрез наименованието му и ЕИК, като последният е уникален номер, чрез който юридическото лице се определя еднозначно. По делото са събрани категорични данни, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178410401788 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, е издаден в полза на юридическо лице с наименование „Дженелали застраховане“ АД, индивидуализирано с ЕИК 8*****, а изпълнителното производство е образувано по молба на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *****, респективно изпълнителното основание и изпълнителния лист са издадени в полза на кредитор/взискател, различен от този, по чиято инициатива е образувано изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист определя от една страна, страните по изпълнението – взискателя и длъжника, а от друга, предмета на изпълнението – изпълняемото право. В конкретния случай представеното пред ЧСИ изпълнително основание – издаденият изпълнителен лист от Софийски районен съд, ГО, 57 състав, издаден въз основа на влязло в сила решение от 04.10.2016 г. по гр.д. № 12029/2015 г. по описа на СРС, посочва като кредитор „Дженелали застраховане“ АД, с ЕИК 8*****. При констатирано несъответствие между посочения в изпълнителния лист титуляр на паричното вземане и лицето, депозирало молба за образуване на изпълнително производство за принудителното му събиране, съдебният изпълнител не разполага с друга възможност, относно хода на изпълнителното производство, освен прекратяването му, тъй като посочените в изпълнителния лист лица са именно тези, имащи качествата на взискател и длъжник в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител няма други правомощия, доколкото взискателят е посочен с индивидуализиращите го белези в изпълнителния лист, издаден от съда. В случай, че е налице твърдяното от „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК ***** несъответствие/ фактическа грешка в наименованието и ЕИК на юридическото лице, което несъответствие е било налице още в хода на исковото съдебно производство между страните, последният разполага с друг ред на защита на претендираните от него права и законни интереси, а именно производството по поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, при успешното провеждане на което ще има възможност за издаване на нов изпълнителен лист с действителните индивидуализиращи го белези и съответно успешно провеждане на изпълнителното производство за събиране на присъдените му суми. Съдебният изпълнител е ограничен от посочените в изпълнителния лист страни и не може да поправя волята на съда.

На следващо място следва да бъде посочено, че доводите на жалбоподателя, че представеният по делото втори изпълнителен лист от 04.01.2019г. по описа на Районен съд Елин Пелин, издаден по ч.гр.дело № 806/2014г. е недействителен, доколкото е издаден в полза на застрахователно дружество „Виктория“ ЕАД, което дружество към момента на издаването на изпълнителния лист не съществува, са неоснователни. В тази връзка трябва да се има предвид, че поради преобразуването чрез вливане на застрахователно дружество „Виктория“