Решение № 14538 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14538 гр. С, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149498 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано по искова молба от „Е Б Б“ ЕАД с ЕИК ******, с адрес гр. П, ул. „Х Г. Д“ № 37, срещу С. П. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЛП“ № 2, ет.

3, ап. 7, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 1251,28 евро (2447,29 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. П, бул. „6 С“ № 157, бл. 1, вх. А, ет. 8, ап. 79, ИТН № 1962272 за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 150,54 евро (294,44 лева) за периода от 02.08.2023 г. до 01.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 77190/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание 34, ал. 1 от ОУ ответницата е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по 34, ал. 1 от ОУ, клиентите следва да заплатят и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за 1 сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД.

Поддържа, че начислената на ответницата топлинна енергия е доставена и разпределена в съответствие със ЗЕ и нормативните изисквания, като предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на топлинната енергия претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата..

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:

На ответницата е редовно връчен препис от исковата молба, като са й указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е поискала делото да се гледа в нейно отсъствие, като не изпраща представител в съдебното заседание, за което е редовно призована. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от ответницата и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно общо 177,87 евро /347,89 лева/ за исковото производство /за държавна такса в размер на 147,89 лева и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение/ и 53,60 евро /104,83 лв/ за заповедното производство /54,83 лева – д.т. и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че С.

П. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЛП“ № 2, ет. 3, ап. 7, дължи на „Е Б Б“ ЕАД с ЕИК ******, с адрес гр. П, ул. „Х Г. Д“ № 37, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1251,28 евро (2447,29 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. П, бул. „6 С“ № 157, бл.

1, вх. А, ет. 8, ап. 79, ИТН № 1962272 за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД 150,54 евро (294,44 лева) – обезщетение за забава за периода от 02.08.2023 г. до 01.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 77190/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЛП“ № 2, ет. 3, ап. 7, да заплати на „Е Б Б“ ЕАД с ЕИК ******, с адрес гр. П, ул. „Х Г.

Д“ № 37 сумата 177,87 евро /347,89 лева/ за исковото производство и 53,60 евро /104,83 лв/ за заповедното производство по ч. гр. д. № 77190/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3