Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2895/2025
Вид
Определение № 49
Подписан
09.01.2026
Състав
Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.130 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.249 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.621 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.622 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.623 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. 16957/2.09.2025г от И. Д. З., чрез адв.Д.В. от ВАС, против определение от 20.08.2025г, постановено по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на Окръжен съд-Бургас, в частта, с която е отказано присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв. Възразява срещу приетото от съда, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като представената фактура не е за осъществено от адв.В. процесуално представителство, а за преглед на документи преди завеждане на делото. Не е съобразено, че процесуалният представител е участвал в производството пред Бургаски окръжен съд и пред Апелативен съд-София, което е отразено в протоколите от съдебните заседания. Излага доводи, че е нарушен принципът на съдебната истина и изискванията за събиране на доказателства по чл.130 и сл. ГПК, не е приложен принципът на справедливостта-чл.9 ГПК. Съдът неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение за цялата правна работа по делото. Представената фактура е официален документ, удостоверяващ реално направен разход, който е за услуга, свързана с делото и е била необходима за успешното му провеждане. Неправилно съдът е приел, че същата касае единствено „преглед на документи“, тъй като възнаграждението е за процесуално представителство, включващо подготовка на жалби, писмени становища, участие в съдебно производство, устни консултации, пряко свързани със защитата по конкретното дело. Не е отчетено, че представената фактура е придружена с договор за правна помощ и кореспонденция, доказваща връзката между извършената работа и конкретното дело. Релевира доводи, че съдът е изопачил доказателствата по смисъла на чл.25, ал.2 ГПК, че постановеното определение в обжалваната му част, с която е отказано присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв., е непълно и необосновано съгл. чл.236, ал.2 ГПК, че е нарушен принципът на равнопоставеност по чл.9 ГПК.

Претендира да се отмени определение № 2095/20.08.2025г, постановено по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на Окръжен съд-Бургас в обжалваната му част, с която е отказано присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв., и да се присъди претендираната сума.

Ответната страна-И. И. А., чрез адв.Т.М. от САК, е оспорил частната жалба като 1 неоснователна. Възразява срещу доводите на жалбоподателя, че съдът е „изопачил“ съдържанието на представената фактура като е приел, че касае „преглед на документи“, а не цялостно процесуално представителство. Излага доводи, че твърденията на процесуалния представител, че тази фактура обхваща подготовка на жалби, писмени становища, участие в съдебното производство“ е недоказано и противоречи на посочения предмет в самата фактура-„Преглед на документите“, което е предпроцесуална дейност /консултация/, и не се включва в „разноски по делото“ по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК. Счита за неотносими доводите на жалбоподателя за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съдът не е приложил тази разпоредба и не е намалил възнаграждението поради „прекомерност“, а не е признал претендираната сума от 1600лв. като разноски по делото. Сочи, че е неоснователно възражението, че съдът следва да събира служебно доказателства и да изисква отчет от страната, която не е изпълнила процесуалното си задължение да представи доказателства за претендираните разноски, тъй като тежестта за това е на самата страна.

Претендира да се остави без уважение частната жалба и да се присъдят разноски за настоящето производство.

Частната жалба е подадена на 2.09.2025г, а жалбоподателят е бил уведомен на 1.09.2025г. за постановеното определение, поради което жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.

По гр.д.№ 1043/2024г е депозирана молба от И. Д. З. по чл.248 ГПК за допълване на разпореждане № 2423/15.07.2024г по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на ОС-Бургас, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 2095/20.08.20245г, постановено по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на ОС-Бургас, е допълнено разпореждане № 2423/15.07.2024г, като е осъден И. И. А. да заплати на И. Д. З. деловодни разноски в размер на 50лв. и е оставена без уважение молбата в останалата й част за допълване на разпореждането.

С разпореждане № 2423/15.07.2024г, постановено по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на ОС-Бургас, е уважена молба на И. Д. З. по чл.621 и сл. ГПК за признаване изпълнението на решение по гр.д. № ZW18PO0161 на Кралски семеен съд-Лондон, като с решение № 34/13.01.2023г, постановено по в.гр.д.№ 2565/2024г по описа на САС, е отменено РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2423 от 15.07.2024г., постановено по ч.гр.д.1043 от 2024г. на ОС Бургас, с което е признато и допуснато изпълнение на територията на Р България на осн.чл.622 и чл.623 от ГПК на Заповед за уреждане на контакт с дете, издадена на 06.09.2021г. въз основа на решение от 06.09.2021г., постановени по гражданско дело ZW18P00161 от Кралския съд по семейно право, Кралство Великобритания, на основание Раздел 8ми от Закона за децата от 1989 г.. в частите относно промяна името на детето от В.

А., роден на ***г. на В. Е. З., относно възможността на И. З. да подаде молба за британски паспорт на В. Е. З. и да промени името на детето в паспорта му от В. А. на В. Е. З. без съгласието на И. А., както и относно задължаването на И. А. да плати сумата от 112 885 паунда на И. З. до три месеца след произнасяне на Апелативния съд на Англия и Уелс относно неговия иск за обжалване и ако той бъде отхвърлен и вместо това е постановено, че се отхвърля искането за издаване на съдебно разпореждане за признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България Заповед за уреждане на контакт с дете, издадена на 06.09.2021г. въз основа на решение от 06.09.2021г., постановени по гражданско дело ZW18P00161 от Кралския съд по семейно право, Кралство Великобритания на основание Раздел 8ми от Закона за децата от 1989 г.. в частите относно промяна името на детето от В. А., роден на ***г. на В. Е. З., относно възможността на И. З. да подаде молба за британски паспорт на В. Е. З. и да промени името на детето в паспорта му от В. А. на В. Е.

З. без съгласието на И. А., както и относно задължаването на И. А. да плати сумата от 112 885 паунда на И. З. до три месеца след произнасяне на Апелативния съд на Англия и Уелс 2 относно неговия иск за обжалване. Потвърдено е разпореждане № 2423 от 15.07.2024г. постановено по ч.гр.д.1043 от 2024г., на ОС Бургас в останалата му част относно родителската отговорност и контакти с дете, като местожителството на детето се определя при майката И. Д. З., забранява се контакт, директен или индиректен, между бащата И. И.

А. и детето, разрешава се на И. Д. З. да извежда детето временно извън пределите на юрисдикцията на Англия и Уелс за не повече от 28 дни, като се задължава да го върне в същата юрисдикция в края на съответния период, на бащата се забранява да упражнява какъвто и да било аспект от родителските си права по отношение на детето, освен въпроси свързани с постоянната му релокация в чужбина, бащата И. А. няма право да подава каквато и да било молба съгласно Закона за децата от 1989 относно детето без да има разрешение от същия съд, за период от три години, които започват от датата на която Апелативния съд на Англия и Уелс вземе официално решение по отношение на неговата жалба и в случай, че тя бъде отхвърлена, на И. З., се разрешава да предостави на българската полиция съдебни документи, събрани в хода на делото.

Видно от представена фактура № 31/24.03.2023г, издадена от адв.Д.В., е, че посочено, че е уговорена сумата от 1600лв. за преглед на документи относно признаване и допускане за изпълнение на територията на РБългария на съдебен акт—съдебно решение и съдебна заповед за уреждане на контакт с деца по раздел 8-ми от Закона за децата от 1989г на кралство Великобритания и съдебни такси и разноски за екзекватура пред СГС сумата от 85лв.

От представено платежно нареждане за кредитен превод от 31.03.2023г се установява, че Е. И. З. е заплатила на Д. В. В. сумата от 1685.00лв.

Видно от приложените гр.д.№ 4768/2023г по описа на СГС и ч.гр.д.1043 от 2024г. на ОС Бургас е, че адв.Д.В. е осъществявал процесуално представителство на Е. И. З. по делата в съдебните заседания, изготвил е писмени бележки.

Уговореното в представената фактура, че сумата от 1600лв. е заплатена за “преглед на документи“ относно признаване и допускане за изпълнение на територията на РБългария на съдебен акт—съдебно решение и съдебна заповед за уреждане на контакт с деца по раздел 8ми от Закона за децата от 1989г на кралство Великобритания следва да се приеме, че касае процесуалното представителство по първоинстанционното дело, тъй като за въззивното производство е представена фактура № 127/12.09.2024г за изготвяне на въззивна жалба.

Уговореното „преглед на документи“ не следва да се тълкува ограничително с оглед липсата на други доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и претендиране на същите.

С оглед изхода на спора, при съобразяване на частично отмененото от въззивната инстанция разпореждане на първоинстанционния съд, следва да се присъди сумата от 800лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на Е. И. З. за пред първата инстанция, като в останалата част жалбата следва да се остави без уважение.

В производството по чл.249 ГПК разноски не се дължат. Съгласно чл.81 във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Производството по чл.248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.08.2025г, постановено по ч.гр.д.№ 1043/2024г по описа на Окръжен съд-Бургас, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното разпореждане № 2423 от 15.07.2024г., постановено по 3 ч.гр.д.1043 от 2024г. по описа на ОС Бургас, и е отказано присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 800лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 2423 от 15.07.2024г., постановено по ч.гр.д.1043 от 2024г. по описа на ОС-Бургас, като ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д.

З. с ЕГН ********** сумата от 800лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за пред първата съдебна инстанция, като оставя без уважение жалбата в останалата й част.

В необжалваната му част определението е влязло в сила.

Определението може да се обжалва с частна жалба при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4