Определение № 24094 от 28.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24094 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100512051 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от ищцата М. С. К. срещу Определение № 35262/25.08.2025 г., постановено по гр. дело № 60374/2021 г. по описа на СРС,127 състав, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК насрещната искова молба, с която е предявен осъдителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради неотстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба – в дадения от СРС срок.

Частната жалбоподателка поддържа, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е върнал исковата молба, тъй като е отстранила в дадения от съда срок констатираните нередовности на исковата молба.

Ответника по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателката доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 1 поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Исковото производство първоначално е било образувано под гр. дело № 32655/2020 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. К.. В рамките на това производство ответницата е подала насрещен осъдителен иск срещу първоначалния ищец „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С определение № 35262/25.08.2025 г., постановено по гр. д. № 60374/2021 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав първоинстанционният съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба, тъй като е приел, че в дадения срок по чл. 129, ал. 2 ГПК ищцата не е отстранила констатираните от съда нередовности на исковата молба. От друга страна е приел, че поддържаните от ищцата твърдения по същество представляват възражения срещу основателността на предявения осъдителен иск, който е бил предмет на гр. дело №32655/2020 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, поради което спорът относно дължимост на топлинната енергия за обекта на ищцата е разрешен с влязло в сила решение № 20049565/21.07.2022 г., с което е било признато за установено, че ищцата дължи на ответното дружество сумата, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за процесния имот.

Всеки иск, с който се претендира от съда да предостави защита на накърнено материално право – арг. чл. 2 ГПК, се индивидуализира чрез страните, правопораждащите предявеното спорно материално право юридически факти /основанието на иска/, както вида и обема на търсената съдебна защита /петитума на иска/. В случай че предметът на иска е индивидуализиран, възниква процесуалната легитимация на страните, като съдът е длъжен да разгледа предявената молба за защита на предявените материални права. За обосноваване на пасивната процесуална легитимация на ответника е ирелевантно обстоятелството дали той е титуляр на твърдяното в исковата молба правно задължение, в конкретния случай – дали той е носител на твърдяната обезпечително-гаранционната отговорност. Това е въпрос по съществото на спора, който ще бъде разрешен с крайния съдебен акт.

За да бъде редовно предявен един иск съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 2

ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които той се основава, както и посочване в какво се състои искането. Това означава, че в исковата молба ищецът трябва да изложи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на предявеното от него право, както и да формулира петитум, т.е. ясно да посочи какво е искането му към съда. Тогава, когато предявеният иск има за предмет вземане за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, какъвто е процесния случай, за да се приеме, че са изложени всички обстоятелства, на които се основава искът и че е формулиран надлежен петитум, ищцата следва да посочи какво поведение на ответника е причинило претендираните вреди, в какво се изразяват те, какъв е размерът на обезщетението, което се претендира за тяхното репариране, както и да заяви какво е искането й към съда.

От съдържанието на насрещната искова молба е видно, че в нея не са били изложени правопораждащите предявеното вземане за обезщетение факти, тъй като не са били направени никакви твърдения за това какво конкретно поведение е причинило неимуществени вреди на ищцата, нито пък е конкретизирано в какво се изразяват тези вреди. Тези нередовности е следвало да бъдат констатирани от първоинстанционния съд при изпълнение на задълженията му по чл. 129, ал. 2 ГПК, и да бъдат дадени съответни указания на ищцата как да ги отстрани и да й бъде определен срок, в който да стори това. Първоначалният състав на СРС, разглеждащ делото, обаче не е изпълнил това свое процесуално задължение, тъй като с постановено по делото разпореждане № 20027508/29.01.2021 г. са дадени указания на ищцата по насрещния иск единствено да представи доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00 лв. След изпълнение на така дадените указания от ищцата, с разпореждане № 20105131/26.04.2021 г. съдът е приел, че е сезиран с редовна искова молба, поради което е изпратил препис от насрещната искова молба на ответника за отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 131 ГПК.

С определение № 20198732/15.10.2021 г., постановено по гр. дело № 32655/2020 г. по описа на СРС, 127 състав е било отделено производството по предявения от М. С. К. против „Топлофикация София“ ЕАД насрещен иск в самостоятелно производство, в резултат на което е било образувано гражданско дело № 60374/2021 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав. В рамките 3 на така образуваното гражданско дело е било постановено разпореждане № 30291/10.11.2021 г., с което съдът е констатирал част от нередовностите на насрещната искова молба, като е дал указания на ищцата да посочи кое е увреденото лице от твърдяното противоправно деяние – ищеца или нейната майка, както и да конкретизира действията на ответното дружество, които намира за противоправни и са накърнили правната му сфера с посочване на период, в който са извършени. Други нередовности на насрещната искова молба в частта, касаеща обстоятелствената част на предявения иск, не са констатирани от районния съд и той не е дал конкретни указания на ищцата за тяхното отстраняване. С разпореждане № 66777/22.07.2022 г., което е последният постановен от съда акт по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищцата да представи по делото „протокол от 15.03.2010 г.“, а ако не разполага с него – да формулира надлежно искане същият да бъде изискан с препис от гр. дело № 32655/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, ако поддържа, че в соченото производство се намира такъв документ.

Настоящият състав намира, че ищцата е обосновала пасивната процесуална легитимация на ответното търговско дружество, респ. своя правен интерес от предявяване на деликтния иск за заплащане на обезщетение за причиняване на неимуществени вреди с наведените от нея фактически твърдения, че той носи обезпечително-гаранционна отговорност за виновното противоправно поведение на негови служители. С исковата молба и молби уточнения от 15.06.2022 г. и от 13.07.2022 г. ищцата е уточнила конкретните факти, обуславящи твърдяното противоправно поведение на служители при „Топлофикация София” ЕАД, поради което е очертала в достатъчна степен правопораждащите предявеното материално право юридически факти, за които са й дадени съответни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд, както и вида и обема на търсената съдебна защита /петитума на иска - заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1200,00 лв. /. С това трябва да се приеме, че указанията за отстраняване на нередовността на исковата молба, които районният съд е дал с постановените от него съдебни актове, са изпълнени от ищцата по насрещния иск, поради което и спрямо нея не могат да бъдат приложени неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, изразяващи се във връщане на исковата молба. Същевременно релевираните в исковата молба и в молбите-уточнения обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от 4 ищцата по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, което обуславя основателността, а не редовността и допустимостта на предявения иск срещу ответното дружество. В този смисъл непредставянето на всички писмени доказателства, за обстоятелствата на които се основава искът още с исковата молба, не е основание за оставяне на същата без движение, тъй като попълването на делото с тях може да бъде извършено и в хода на процеса.

От друга страна ищцата не е уточнила в какво се състоят претърпените от нея неимуществени вреди, за чието репариране се претендира обезщетение в размер на 1200,00 лв. от правния субект, носещ обезпечително-гаранционна отговорност за причинени неимуществени вреди от противоправно поведение на лицата, на които е възложил определена работа. На ищцата не са давани указания от първоинстанционния съд да стори това, поради което няма основание ищцата да бъде санкционирана за това с неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, които винаги изискват преди това съдът да е изпълнил точно процесуалното си задължение по чл. 129, ал. 2 ГПК да констатира точно и пълно всички нередовности на исковата молба и да даде указания на страната какви действия следва да предприеме, за да ги отстрани, което в случая не е извършено.

С оглед на изложеното следва да се заключи, че съдебния акт на СРС за връщане на насрещната искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен от въззивния съд и делото върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск, които включват извършване от първоинстанционния съд на нова пълна проверка за това дали подадената искова молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и даване на конкретни и пълни указания на ищцата по предявения иск за това какви действия следва да предприеме, за да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.

Водим от горното Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №358262 от 25.08.2025 г., постановено по гр. дело № 60374/2021 г. по описа на СРС, 127-ти състав, с което на основание чл.

129, ал. 3 ГПК е върната насрещната искова молба, с която от М. С. К. е 5 предявен осъдителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

ВРЪЩ А делото на Софийски районен съд, ГО, 127-ти състав за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения в процеса от М. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД осъдителен иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6