Решение № 21 от 24.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

21 24.02.2020 год. гр.Хасково

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева

ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов

Мария Иванова-Георгиева при секретар Красимира

Николова прокурор Антон Стоянов като разгледа докладваното от съдията Милена Петева н.ч.д. № 80 по описа за

2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е въз основа на

Европейска заповед за арест, издадена на

04.02.2020 година от съдия към Районен съд-Прага 6 по преписка /дело/ № 16 Nt 10402/2019 и Заповед за арест от

22.10.2019 г., постановена по дело № 16 Nt 10415/2019 спрямо лицето М.Т.К., гражданин на ***, роден на ***г. година, чието предаване издаващата държава претендира. Заповедта е издадена с цел разследване на престъпление по чл.209 ал.1, ал.4 б.“d“ от Наказателния кодекс на Република Чехия.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане по чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА за вземане на мярка за неотклонение спрямо горепосоченото лице, което искане е било уважено.

Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки по ЗЕЕЗА, при които предаването би могло да се откаже.

Защитникът на поисканото за предаване лице на свой ред заявява, че той и неговият доверител не възразяват против искането за предаване, което с оглед предприетото против К. наказателно производство намират за основателно.

Задържаният М.К. дава съгласие за доброволно предаване на издаващата държава – Република Чехия, поради което производството се проведе по правилата на чл.45 от ЗЕЕЗА.

Хасковския окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и след анализ на приложимите национални и общностни норми, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

Представената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Същата е издадена във връзка с наказателно производство, по което поисканото за предаване лице - *** М.Т.К., е обвинен в извършване на престъпление, квалифицирано от съдебните власти на издаващата държава като „измама“ по чл.209 ал.1 и ал.4 б „d“ от Наказателния кодекс на Република Чехия. От издаващият орган е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване е била издадена Заповед за ареста на М.К., разрешена от съдия по дело № 16 Nt 10415/2019 - изискване по чл.37 т.3 от ЗЕЕЗА. Посочено е, че заповедта се издава във връзка с едно престъпление, на което е дадено описание, като е конкретизирано и участието на поискания за предаване в престъпната дейност. Посочени са характерът и правната квалификация на деянието- изисквания по чл.37 ал.1 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималния размер на предвиденото наказание, което е „лишаване от свобода” за срок до 8 години. Съгласно извършената в издаващата държава правна оценка на престъпната дейност, в заповедта е отбелязано, че деянието попада сред тези, за които преценка на двойна наказуемост не са налага. Независимо от това, следва да се посочи, че и това изискване на закона е изпълнено, доколкото измамата е инкриминирана и в българския Наказателен кодекс, като наказателната норма се съдържа в разпоредбата на чл.209 ал.1 от същия, а за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от една до шест години“. В този смисъл за деянието, за което против К. е предприето наказателно преследване в Република Чехия и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, а от друга страна не са налице пречки за уважаване на искането поради отсъствие на някое от формалните изисквания, на които следва да отговаря заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 и във връзка с чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по чл.41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл.39 от същия закон. Диференцирания ред, по който се провежда настоящото производство, а именно процедура при дадено съгласие за предаване, налага проверка на обстоятелствата и по чл.45 ал.1 изр.1-во от ЗЕЕЗА – налице ли е срещу исканото лице висящо наказателно производство в Република България за престъпление, различно от това, за което е издадена европейската заповед за арест и следва ли то да изтърпява наказание в Република България за престъпление, различно от описаното в заповедта. В тази връзка в хода на съдебното производство беше представена справка-извлечение от поддържаната в Прокуратурата на РБ информационна база данни, според която към настоящия момент против К. не се водят наказателни производство за престъпления, подсъдни на българския съд и същият не търпи и не следва да търпи наказания за деяния, различни от тези, за които е била издадена европейската заповед за арест.

По отношение приложението на чл.41 от ЗЕЕЗА: Тъй като в случая европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу ***гражданин, на основание чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА от издаващата държава Република Чехия бяха изискани и представени от нея гаранции, съгласно които след като лицето бъде изслушано на нейна територия, т.е. след като приключи образуваното наказателно производство, то ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Тази писмена гаранция е формулирана в писмо изх.№ PPR-43634/ MPS-2020-968691 на Районен съд-Прага, адресирано чрез Националното бюро-SIRENE до Окръжен съд-Хасково, където същото писмо е било входирано с № 2051/18.02.2020 година.

Посочената гаранция беше преценена като удовлетворяваща изискванията на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и гарантираща в достатъчна степен регламентираната в тази разпоредба защита на поискания за предаване**** гражданин.

На следващо място съдът не констатира наличие на някоя от пречките за предаване на лицето по чл.39 ЗЕЕЗА:

Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България, а съдът не разполага с данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на трета държава- член на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказание за него. Лицето не е малолетно. Не са налице законовите основания за отложено изпълнение, или изпълнение под условие, които следва да бъдат проверени предвид обстоятелството, че поисканото за предаване лице е *** гражданин. Както вече се посочи, установено е, че в Република България против същото лице няма висящи наказателни производства или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест. Идентичността на лицето, чието предаване се иска е установена по несъмнен начин.

По изложените съображения искането на съдебните власти на Република Чехия се прецени като основателно и предаването следва да се допусне.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ДОПУСКА изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 04.02.2020 година от Районен съд-Прага 6 по дело № 16 Nt 10402/2020 г. и предава лицето М.Т.К., гражданин на ***, роден на *** г. в гр.***, постоянно живущ ***, ЕГН ********** на съдебните власти на Република Чехия за осъществяване на предприетото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.209 ал.1 и ал.4 б.“d“ /измама/ по Наказателния Кодекс на Република Чехия, извършено на 20.12.2016 година в гр.Прага.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на М.Т.К., ЕГН ********** до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Република Чехия.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на ВКП и Министерство на правосъдието.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.