Решение № 694 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210101021 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „НИКОС ГАЛАКСИЯ“ ЕООД, EИК 101639009, със седалище и адрес на управление на дейността гр.

Петрич, ул.“Капитан Никола Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б., чрез адвокат И. С., против „Д. С ТСАОУСИС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 205047454, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Благоевград, ул.“Крушево“ №3, представлявано от управителя Н. С. Т..

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество „НИКОС-ГАЛАКСИЯ“ ЕООД гр.Петрич е собственик на обект - бензиностанция находяща се в гр.Сандански, местност „Хано“, като ответното дружество на 27.07.2025г. е заредило в товарен автомобил с ДКН ******** горИ., дизел, количество 801.510 литра, единична цена 2.49 лева на обща стойност 1995.76 лева (1020.42 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007322 от 27.07.2025г; на 21.08.2025г. е заредило в същия товарен автомобил с ДКН ******** дизелово горИ., количество 593.00 литра, единична цена 2.45 лева, на обща стойност 1873.05 лева (957.68 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007614 от 21.08.2025г. и на 14.09.2025г. е заредило в същия товарен автомобил С ДКН ******** дизелово горИ., количество 505.150 литра, единична цена 2.47 лева, на обща стойност 1247.72 лева ( 637.95 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007919 от 14.09.2025г. Твърди се, че задължението по описаните търговски продажби на дизелово горИ. ответното дружество е следвало за заплати по банков път. Твърди се, е не е бил уговорен срок за плащане, следователно съгласно чл.303а от ТЗ, то е следвало да се извърши в 14 - дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, което до настоящият момент не е направило, като ответното дружество дължи на дружеството ищец общо сумата от 2626.05 евро.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: - сумата 1020,42 евро -по данъчна фактура № 7000007322 от 27.07.2025г. за доставено дизелово горИ., ведно със законната лихва от предявяването на настоящият иск до окончателното й изплащане; сумата 957,68 евро - по данъчна фактура № 7000007614 от 21.08.2025г. за доставено дизелово горИ., ведно със законната лихва от предявяването на настоящият иск до окончателното й изплащане;- сумата от 637,95 евро - по данъчна фактура № 7000007919 от 14.09.2025г., за доставено дизелово горИ., ведно със законната лихва от предявяването на настоящият иск до окончателното й изплащане;

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски по 1 настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С разпореждане с рег. № 2515/28.04.2026г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответното дружество с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като видно от материалите по делото в указания на ответното дружество едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор, с който не се оспорват съществувалите търговски отношения между страните. Заявява се, че причината за неплащане на задължението не е била отказ за изпълнение или недобросъвестно поведение от тяхна страна, а финансови затруднения. Твърди се, че на 15.06.2026г. са заплатени претендираните задължения по процесните фактури. Заявява се, че се водят преговори за доброволно уреждане на спора.

Не се оспорва от ответника, че между страните са съществували търговски отношения и че са извършени описаните в исковата молба доставки на дизелово горИ., за които са издадени следните фактури: Фактура № 7000007322 от 27.07.2025 г. на стойност 1995,76 лв.; Фактура № 7000007614 от 21.08.2025 г. на стойност 1873,05 лв.; Фактура № 7000007919 от 14.09.2025 г. на стойност 1247,72 лв. Твърди се, че причината за неплащането на задълженията в срок не е била отказ за изпълнение или недобросъвестно поведение от страната, а временни финансови затруднения, породени от неизпълнение на задължения към дружеството на ответника от страна на негови контрагенти. Навежда се, че поради неплащане на дължими суми към ответното дружество бил принуден да предприеме съдебни действия в Република Гърция за защита и събиране на вземанията си, като по образуваното съдебно производство в Република Гърция е постановено решение в негова полза, вследствие на което били събрани дължимите суми. Твърди се, че след получаването на тези средства и веднага след възможността за разпореждане с тях, на 15.06.2026 г. изплатил задължението си към „НИКОС - ГАЛАКСИЯ“ ЕООД по процесните фактури. Навежда се, че между страните се водят преговори за доброволно уреждане на спора.

С Определение рег. № 1075/14.07.2026г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител не се представлява. В писмена молба се поддържа от пълномощника на ищеца, че изложеното в отговора, че задължението е платено не отговаря на истината. Твърди се, че на 18.06.2026г. е извършено плащане единствено на сумата от 637,95 евро по фактура от 14.09.2025г., като задължението по останалите две данъчни фактури не е платено.

Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумите по останалите две данъчни фактури претендирани с исковата молба.

Претендират се сторените по делото разноски, като се представя и списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява.

По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.

След съвкупен анализ на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва от ответника, че между страните са съществували търговски отношения и че са извършени описаните в исковата молба доставки на дизелово горИ., за които са издадени следните фактури: Фактура № 7000007322 от 27.07.2025 г. на стойност 1995,76 лв./1020,42 евро; Фактура № 7000007614 от 21.08.2025 г. на стойност 1873,05 лв. /957,68 евро; Фактура № 7000007919 от 14.09.2025 г. на стойност 1247,72 лв./637,95 евро. Горните обстоятелства са приети за ненуждаещи се от доказване. От представените и приети като доказателства фактури се установява, че ответното дружество на 27.07.2025г. на бензиностанция находяща 2 се в гр.Сандански, местност „Хано“, собственост на ищцовото дружество е заредило в товарен автомобил с ДКН ******** горИ., дизел, количество 801.510 литра, единична цена 2.49 лева на обща стойност 1995.76 лева (1020.42 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007322 от 27.07.2025г.; на 21.08.2025г. е заредило в същия товарен автомобил с ДКН ******** дизелово горИ., количество 593.00 литра, единична цена 2.45 лева, на обща стойност 1873.05 лева (957.68 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007614 от 21.08.2025г. и на 14.09.2025г. е заредило в същия товарен автомобил С ДКН ******** дизелово горИ., количество 505.150 литра, единична цена 2.47 лева, на обща стойност 1247.72 лева ( 637.95 евро), за което е издадена данъчна фактура № 7000007919 от 14.09.2025г.

Видно от представеното от ищеца платежно нареждане от 18.06.2026г., ответника е заплатил сумата от 1247,72 лева с основание по фактура № 7000007919 от 14.09.2025г.

На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл.

318, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че са налице сключени три неформални договори за покупко-продажба на стоки, по който ответникът като купувач не е заплатил цената.

Съдът намира, че в случая се касае до търговска продажба по аргумент на чл. 287 вр. с чл.

286, ал. 1 от ТЗ, доколкото и двете страни по правоотношението са търговци.

Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже наличието на твърдените неформални договори за продажба, по силата на които той има качеството на продавач на стоката, визирана в исковата молба, а ответникът притежава качеството на неин купувач; че е изпълнил задълженията си и е доставил процесните стоки на купувача, както и че ответникът ги е приел, изискуемост (настъпил падеж) на вземането на продавача, касаещо цената на стоките. Ответникът следва да докаже, че е платил задължението.

Разгледани по същество, първите два от предявените искове се явяват основателни, а третия неоснователен, поради следното:

Търговската продажба /доставка/ представлява двустранен договор, който поражда субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характерът на извършеното от ищеца действие - доставяне на стока на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с посочена по вид, количество и цена вещ, сочи за възникване на продажбени правоотношения между страните. Правният режим е уреден в чл. 318 от ТЗ, във връзка с чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съществените задължения на страните са следните - продавачът е длъжен да предаде /достави/ стоките на купувача, в съответствие с уговореното, а последният - да получи стоката, и да плати нейната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаването /доставянето/ на стоката, или на документите, които му дават правото да я получи, освен ако е уговорено друго.

На база събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване дружеството-ищец е доказало правнорелевантните факти, от които произтича вземането му. Събраните по делото доказателства сочат на наличие на договорни правоотношения между страните по делото, основани на неформални договори за търговска продажба, по силата на които ответникът е закупил от ищцовото дружество дизелово горИ., подробно описано по количество и стойност в издадените данъчни фактури.

Фактурите са издадени от ищцовото дружество и подписани от негов представител. В две от процесните фактури се съдържа и подпис на ответника. С оглед обстоятелството, че ответника в подадения отговор не оспорва сключените правоотношения, получаването на стоките следва еднозначния извод за сключването на процесните неформални договори за покупко-продажба.

Договорът за продажба е консенсуален, законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и същият се счита за сключен с факта на постигнатото 3 съгласие между страните. Тъй като се касае за неформална сделка, писмената форма има само доказателствено значение, а не представлява условие за нейната действителност. От правно значение е фактът на сключването на договора и неговото съдържание, който може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Ирелевантно за преценката за наличие на търговска сделка е наличието или липсата на издадена и подписана фактура, тъй като сама по себе си тя не е основание за плащане- цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и купувачът дължи цена при предадена стока. В случаите, когато страните са оформили продажбата, чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му.