Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 931 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1127/2024
Вид
Решение № 931
Подписан
12.07.2024
В сила
04.02.2025
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110201127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Транс ликуидс“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504359340 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като от датата на вмененото му нарушение до връчването на обжалвания ел. фиш са изтекли повече от три години. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата чрез процесуален представител и претендира присъждане на разноски. В допълнителна молба изтъква, че към момента на установяване на нарушението нормативната уредба не е позволявала издаването на ел. фиш, а е изисквала съставянето на АУАН и издаването на НП. Мотивира присъждане на разноски в конкретния размер, в който са направени.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за 1 неоснователност на жалбата. Намира, че ел. фиш е издаден в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Счита извършването на нарушението за безспорно установено. Оспорва твърденията на жалбоподателя за изтичане на съответния давностен срок. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество e с основен предмет на дейност: автомобилни превози във вътрешно и международно съобщение и свързаните с това други дейности, незабранени със закон. Във връзка с дейността си същото притежавало ППС- влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с рег.

№ А 0982 НА, с две оси, с технически допустима максимална маса от 18 000кг. и допустима максимална маса на състав от превозни средства 40000 кг.

На 15.11.2020г. в 13,45ч. влекачът се движел по път А-5, участък км.

6+683, в община Варна, в посока нарастващ километър, в състав с ремарке, с общ брой оси на състава- 5 и обща технически допустима максимална маса 40 000кг. За посоченото ППС имало получена тол декларация за сегмента на рамката, но платената категория била по-малка от измерената , тъй като декларираната категория в тол декларацията била за ППС с 2 оси на влекач и 0 оси на ремарке.

В посочените в ел. фиш време и място пътното превозно средство било засечено от устройство №10171, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Устройството регистрирало наличието на нарушение и създало доклад по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, с отразяване: „Има тол-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената“. Контролното устройство автоматично приложило към доклада статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство.

След проверка от контролните органи било установено, че въззивното дружество е собственик на процесното пътно превозно средство, поради което на юридическото лице бил съставен процесният ЕФ, с който на основание чл.

187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП му било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

С електронния фиш била предоставена възможност на

2 санкционираното лице да се освободи от административнонаказателна отговорност, като заплати компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило компенсаторно плащане по чл. 10, ал. 2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства -от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от приложените фотоснимки, представляващи разпечатки на доказателствения запис по нарушението. От приложените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са: справки за нарушения и лични данни на нарушителя от тол системата; Протокол № 28765/21 на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.; образци на ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП ; писма и справки от „Интелигентни трафик системи“ АД и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси за пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Съгласно Закона за пътищата (чл.10б, ал.3) такса за изминато разстояние (тол такса) се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. По силата на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на 3 размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда специална санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата . Начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси се определят в наредбата по чл. 10, ал. 7, а именно- Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

В настоящия случай от приложените по делото доказателства се установява, че процесното пътно превозно средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (видно от приложената по АНП справка за собственост) и следователно за движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Предвид приложените по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и статични изображения на процесното ППС, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по път А-5, участък км.

6+683, в посока нарастващ километър. Пътят е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние тол такси, приет с Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет (публично известен и общодостъпен в интернет).

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в 4 обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Деветата алинея на цитираната норма предвижда възможност по административната преписка да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В разглеждания случай от приложените документиСтановище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктурата“, Национално тол управление и справка към него за създадена тол декларация, а също и от изисканата справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че дружеството е декларирало движение на ППС с 2 оси (без ремарке), а в действителност заснетият влекач е в състав с ремарке, с общо 5 оси. С оглед разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП , като отчете данните от изготвените статични изображения и предвид липсата на доказателства, а и на твърдения в различна насока, съдът приема за безспорно установено наличието на разминаване между подадената декларация и действителния бой оси на композицията. Броят оси на прикаченото ремарке се въвеждат ръчно посредством менюто на бордовото устройство от водача на ППС. За определянето на дължимата тол такса е необходимо данните за превозното средство да бъдат декларирани правилно, а в случая бордовото устройство на процесното ППС е предавало данни за „0“ броя оси на ремаркето, докато в действителност композицията е включвала ремарке с три оси. Това е довело до неправилно определяне на пътната такса и до заплащане на такава в по-малък размер от дължимия. Като е допуснало движението на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, въззивното дружество действително е осъществило състава на неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.102, ал.2 от ЗДвП, наличието на което правилно е констатирано от наказващия орган.