Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 640 от 18.10.2019, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 69/2019
Вид
Решение № 640
Подписан
18.10.2019
В сила
06.11.2019
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.132 · Семеен кодекс
  • чл.134 · Семеен кодекс
  • чл. 136 · Семеен кодекс
  • чл. 140 · Семеен кодекс
  • чл.149 · Семеен кодекс

№ 640 / 18.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Град М.,. 18.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М.,. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,. в открито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Татяна Иванова,. при участието на прокурора М. М.,. като разгледа докладваното от съдия Михайлова г.дело № 69 по описа за 2019 година и за да се произнесе,. взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.С.Г. xxx,. действащ чрез пълномощника си адв.З.М.,.xxx против З.Й.,. гражданин на Р Т. с посочено правно основание чл.127,. ал.2. от СК и чл.132,. ал.1.. т.2. от СК.

Ищцата поддържа,. че живеела с ответника на семейни начала за периода от средата на 2015г. до началото на м.10.2016г.,. когато напуснал дома й в г. и си заминал за Т.. От съвместното съжителство твърди,. че имат родено дете Д. З.Й.,. родено на xxxг.,. което ответникът припознал.

Поддържа,. че ответникът не присъствал на раждането на детето,. появил се в България през м.12.2016г. и от разговора с него ищцата разбрала,. че същият няма намерение да се развежда,. имал сключен брак в Т.,. не проявява никакъв интерес от роденото дете и неговото отглеждане,. след което заминал и повече не се обадил.

От м.12.2016г. ответникът не се обаждал,. не давал средства за издръжка на сина си. След известно време ищцата твърди,. че се запознала с лицето А. И. Н. от г.,. с когото заживяли на семейни начала и от 30.01.2018г. се преместили да живеят в г.. А. И. се грижел за Д. като за собствено дете,. отглеждал го и го издържал,. детето се обръща към него с „татко”. Ищцата заявява,. че е в отпуск по майчинство,. заради отглеждане на второто си дете И. А. Н. и няма никакви други доходи освен обезщетението,. което получава като майчинство,. но същото е крайно недостатъчно,. за да издържа децата и домакинството.

Ответникът по никакъв начин не участва в отглеждането и издръжката на детето Д.,. без всякаква основателна причина трайно не полага грижи за сина си,. не се интересува и не се обажда. Не знае дали ответника е в България,. къде живее,. както и адреса му в Р Т..

Във връзка с всичко гореизложено,. моли съда да постанови решение,. с което определи местоживеенето на детето Д. З.Й. при майката – Д.С.Г. на адрес: xxx; да бъдат предоставени упражняването на родителските права на детето Д. З.Й. на майката – Д.С.Г.; да бъде определен подходящ режим на лични отношения на детето Д. З.Й. с неговия баща З.Й.,. като бъде постановено да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца в рамките от 09ч. до 18ч. в присъствието на майката; да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето Д. З.Й. в размер на 150 лева,. считано от датата на подаване на исковата молба,. както и за минало време,. една година назад от предявяване на иска,. ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до настъпване на причини,. имащи значение за нейното изменение или прекратяване и ответника да бъде лишен от родителски права относно малолетното дете Д. З.Й. поради това,. че без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Моли за присъждане на разноските по делото. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.

В срока по чл.131..ал.1 от ГПК,. ответникът З.Й.,. чрез назначения особен представител по чл.48,. ал.2. ГПК,. адв.Ч.,. представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявените искове.

Оспорва исковете по основание,. а този за издръжка и по размер. Поддържа,. че не са ангажирани доказателства,. установяващи твърденията в исковата молба,. както и за доходите и имущественото състояние на ответника. Предявения иск за лишаване от родителски права поддържа,. че е неоснователен и недоказан,. а поискания режим на лични контакти крайно недостатъчен с оглед интереса на малолетното дете,. поради което следва да бъде определен „стандартния” режим на лични отношения,. като бащата да може да взема детето през лятото един месец,. когато майката не е в платен отпуск.

В съдебното заседание участва и прокурор от РП М.,. М.

М.,. който поддържа,. че искът по чл.132,. ал.1.. т.2. от СК е допустим,. а по същество и основателен,. тъй като ответника в продължение на почти три години не дава издръжка на детето и не полага грижи за него,. а наличието на тези обстоятелства,. именно трайно неполагане на грижи за детето и неплащане на издръжка,. са основание за уважаване на исковата претенция за лишаване на бащата от родителски плава. Заявява,. че е налице едно виновно бездействие на ответника,. който без основателна причина не полага грижи за сина си и не заплаща издръжка.

Дирекция „Социално подпомагане” в писмено становище поддържа,. че решението следва да бъде съобразено с интереса на детето.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Родителят,. който се иска да бъде лишен от родителски права не е изслушан,. тъй като не е намерен да участва по делото,. поради което същият се представлява от особен представител.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,. становищата и доводите на страните и съобразно чл.235 ГПК,. съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответника живеели на семейни начала от средата на 2015 год. до началото на м. 10.2016 год.,. когато прекратили съвместното си съжителство,. ответникът се изнесъл от дома на ищцата в г. С. ж. ,.. б. 7. в. ,.. е. 3. а. 3. и си заминал за Т.. От съвместното им съжителство е родено детето Д.

З.Й.,. роден на xxx год.,. с ЕГН xxxxxxxxxx,. което ответника е припознал по законовия ред.

Установи се,. че ищцата знаела,. че ответникът е женен в Т. и има четири,. родени от брака си деца,. но смятала,. че той ще се разведе и ще остане в България да се грижи за нея и общото им дете. Когато била бременна в осмия месец З.Й. подписал нотариално заверена декларация за припознаване на детето и заминал за Т..

Ответникът не присъствал на раждането на сина си. Появил се в България през м. 12.2016 год. и отишъл на адреса в г. София. Видял ищцата и сина им за няколко часа вечерта. Носел Удостоверение за гражданско състояние,. издадено от Т.,. която заедно с акта за раждане на Д. да му послужат пред българското посолство. При разговора си с него ищцата разбрала,. че той не само не възнамерява да се разведе,. но и че не проявява никакъв интерес да отглежда общото им дете,. което му било необходимо само за да получи по-лесно виза за България. Не желаел да си грижи нито за нея,. нито за сина им. Заминал и ищцата повече не го видяла или чула.

От м. 12.2016 год. ответникът не се е обаждал да пита за детето си,. не е изпращал или давал никакви средства за неговата издръжка.

Единствената среща със сина му била в началото на м.12.2016г. за няколко часа. След раздялата им ищцата останала сама да се грижи за детето. След време се запознала с А. И. Н. от г. М. и заживели на семейни начала. А. Н. започнал да се грижи за Д. като за собствено дете. Отглеждал го и го издържал. На 30.01.2018 год. ищцата,. сина й Д. Й. и А. Н. се преместили да живеят в г. М.,. на адрес,. б. „. 1.. в. ,.,.А”,. е. 1.. а. 2. и се регистрирали на този адрес като настоящ адрес. От съвместното им съжителство на ищцата с А. И. Н. е родено детето И. А. Н.,. роден на xxx год.,. с ЕГН xxxxxxxxxx.

Оттогава те живеят в М.. Първородният й син Д. счита А. за свой баща и му казва ,.,.татко”. Между тях двамата съществува обич и привързаност като между истински баща и син. Д. не познава биологичния си баща и никога не го е виждал или чувал. Ищцата е в отпуск по майчинство,. заради второто си дете и няма никакви доходи,. освен обезщетението,. което получава,. но то е много ниско и тя не може да издържа себе си и децата си с него.

Ответникът не е плащал никаква издръжка за детето Д. З.Й.,. роден на xxx год.,. с ЕГН xxxxxxxxxx след раздялата им. Без всякаква основателна причина З.Й. не само трайно не полага грижа за детето,. но и не му дава никаква издръжка,. въпреки,. че е имал добри финансови възможности. Не се интересува от детето и не се обажда на ищцата.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания на майката на ищцата В. Г. С..

От нейните обяснения се установи,. че по време на бременността на ищцата ответникът я е оставил в България на грижите на нейната майка и е заминал за Германия,. където се е намирала жена му и децата му. Също така ответникът не е присъствал на раждането на детето Д.,. не е изпратил пари и не се е обадил,. като от раждането на детето и досега не е полагал никакви грижи за сина си - не се е обаждал по телефона,. не го е посещавал,. не е пращал средства за издръжката му. Единствената среща с детето е веднъж през м.декември 2016 год.,. за няколко часа,. но не е проявил никакъв интерес към него,. а поискал пари за да замине за Германия.

Свидетелката поддържа,. че за детето Д. се грижи единствено неговата майка,. а от навършване на 1 година за него се грижи мъжа,. с който ищцата живее на семейни начала и от когото има друго дете и когото Д. нарича „тати“,. а именно А. Н.. Поддържа,. че Д. не познава биологичния си баща,. тъй като не е оставил никакви телефони или адреси за контакт.

Свидетелката заявява в показанията си,. че бащата на Д. се е дезинтересирал от сина си. След раздялата на родителите майката започнала работа,. като свидетелката /баба на детето/ гледала и се грижела за детето.

Посочва,. че Д. никога не се е срещал с баща си.

Съдът кредитира тези показания на свидетелката,. тъй като същите кореспондират с другите доказателства по делото и същата предава своите лични впечатления,. още повече след раждането на детето основно тя е полагала грижи за него и е помагала на майката в отглеждането.

При така установеното от фактическа страна,. съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.132,. ал.1.. т.2. от СК,. съдът намира следното:

За основателността на този иск ищцата следва да докаже,. че ответника трайно не е полагал грижи за детето си,. като при доказване на това обстоятелство,. в тежест на ответника е да докаже,. че е налице основателна причина за трайното неполагане на грижи,. както и че заплаща издръжка за детето си.

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето,. която се прилага само при доказана нужда от това,. в случая при кумулативното наличие на факти,. сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му. Тази мярка се налага,. когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето,. към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му,. сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения.

Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг,. но и предоставяне възможност на родителя,. който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето,. да решава сам съществените въпроси,. свързани с неговото физическо и нравствено развитие,. с образованието му,. личните му и имуществени интереси,. както и пътуване в чужбина (напр. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по г. д. № 1125/2010 г.,. IV г. отд. на ВКС). Следва да се приеме,. че производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на детето.

В настоящия случай съдът намира,. че по делото се установи,. че са налице и двете кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл.132,. ал.1.. т.2. от СК,. а именно – ответника – бащата на детето без основателна причина трайно не полага грижи за детето продължителен период от време,. вече три години,. нито дава издръжка за него. Освен това ответника като родител на детето е имал право и морално задължение да се вижда и общува с него. Въпреки това той е показал пълно дезинтересиране и липса на загриженост за живота,. здравето и ежедневието на своето дете. Ответникът не е присъствал на раждането на сина си,. а след това го е виждал само един път в рамките на няколко часа.