Решение № 20 от 21.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. ХАСКОВО, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20255600200894 по описа за 2025 година Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура Хасково, към което е приложена молба на съдебните власти на Република Азербайджан за екстрадиране на лицето М. Д. С. /M. C. S./, гражданин на ****. В писменото искане и в хода на проведеното съдебно производство се твърди от прокурора, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция e приложено решение № 000903 от 17.05.2021 г. по дело № 202990047 на Следствен отдел при Главна прокуратура на Република Азербайджан за привличане на лицето като обвиняем по чл. 179.3.2, 193-1.3.2 и 313 от Наказателния кодекс на република Азербайджан; решение от 17.05.2021 г. на Следствен отдел при Главна прокуратура на Република Азербайджан по същото дело за обявяване на издирване на М. Д. С.; решение по дело № 4 (001) – 474/2021 г. от 22.05.2021 г. на Съдия от Бинагадинския районен съд на град Баку, с което е разпоредено М. Д. С. да се арестува като превантивна мярка и процесуална принуда за срок от 4 месеца; извлечение от личната карта на исканото лице; уведомление от Държавна миграционна служба на Република Азербайджан, с която е отказано на исканото лице да 1 бъде признато за гражданин на Република Азербайджан; извадка от Наказателния кодекс на Република Азербайджан.

В съдебното заседание поисканият за екстрадиция М. С. заявява, че не желае да бъде екстрадиран и предаден на властите на Република Азербайджан.

Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв. А. П. оспорва искането в съответствие с изразена от неговия подзащитен позиция за несъгласие за екстрадиция. Счита, че са налице основанията за отказ, предвидени в чл. 7, т. 1 и т. 3, както и чл. 8, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА, както и че е изтекла давността според закона на молещата държава за преследване на описаните в искането деяния.

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на азербайджански език като официален език на молещата държава и към тях е приложен превод на български език, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА.

На първо място, преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Република Азербайджан за екстрадиция на лицето М. Д. С. /M. C.

S./, роден на **** г. в ****, гражданин на същата държава. Според молбата, екстрадицията на лицето се иска с цел реализиране на предприето спрямо него наказателно преследване в молещата държава по обвинение за престъпление по чл. 179.3.2 (злоупотреба с власт), чл. 193-1.3.2 (изпиране на средства, получени от престъпна дейност) и чл. 313 (подправяне на официални документи) от НК на Р. Азербайджан по наказателно дело № 202990047, което се разследва от Следствения отдел на Главна прокуратура при Република Азербайджан. В тази връзка въз основа на решение по дело № 4 (001) – 474/2021 г. от 22.05.2021 г. на Съдия от Бинагадинския районен съд на град Баку е издадена заповед за задържане - мярка за процесуална принуда за срок от 4 месеца. Представено е и извлечение от приложимите правни норми, според закона на молещата държава – член 15 /класификация на престъпленията/; чл. 32 /видове участие/; член 75 /освобождаване от наказателна отговорност във връзка с изтичане на срокове/; член 179 /присвояване или разхищение/; чл. 177 /кражба/; чл. 193-1 /легализиране на имущество, придобито чрез престъпление/ и чл. 313 /измама при работа/ от НК на Р. Азербайджан.

В молбата, с която е поискана екстрадиция на лицето, органът на издаващата държава посочва, че Главна прокуратура на Република Азербайджан гарантира, че М. С. ще получи правна помощ и няма да бъде подлаган на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание в 2 съответствие с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, както и със съответните конвенции и протоколи на ООН и Съвета на Европа. Също така се посочва, че искането за екстрадиция не се отнася до преследване лицето по политически причини, основани на раса, религия, националност, етническа принадлежност или политически убеждения. Лицето не е осъждано или оправдано за същите престъпления към настоящия момент. Гарантира се, че в съответствие с чл. 14 и чл. 15 от ЕКЕ М. С. ще бъде преследван единствено за престъплението, за което се иска екстрадицията и в случай на осъждане ще бъде освободен да напусне Република Азербайджан след изтичане на наказанието си. Гарантира се, че без съгласието на компетентните органи на Република България лицето няма да бъде екстрадирано, експулсирано или прехвърлено в трета държава.

В представеното решение за привличане на М. С. като обвиняем е дадено описание на установените по делото факти. Посочва се, че М. С. като *** на фирмата Scano Universal LLP, с адрес Selvi Sokaki 9/A, квартал Бакъркьой, Флория, Истанбул, Република Турция, съзнателно присвоил и разхитил голяма сума държавни средства, поверени на Е. Х. - извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република Румъния, Република Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, като е използвал служебното си положение. След това исканото лице С. е легализирало средствата, като ги е превело по сметки на отделни юридически лица в банки на територията на Република Турция и други държави, за да скрие истинския източник на тяхното придобиване. При извършване на тези деяния С. предварително се сговорил и обединил с други лица, две от които са посочени в решението за привличане на обвиняем.

Въз основа на заявление, изготвено от Е. Х., извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан, относно искане за прехвърляне на предполагаемо оставащите средства от сметката на Посолството на република Азербайджан в Румъния в местна банка от името на собствениците на недвижим имот от 26.01.2013 г. без знанието и съгласието на последните по сметката на фирмата „Scano Universal LLP“ в размер на 2 700 000 евро. След като преводът е извършен с платежно нареждане от 04.02.2013 г. в съответствие с престъпното споразумение между М. С. и още други лица, са легализирали и иззели парите от банкова сметка и са ги осребрили в Истанбул, Турция. Исканото лице превел последната сума пари на 04.02.2013 г . – 11 905 евро, както и 208 284 евро на посланик Е. Х. и други членове на групата, с които преди това е бил в заговор, от банковата сметка в посолството. Общата сума, която лицата са присвоили и разхитили, е в размер на 2 920 189 евро от имуществото, поверено на Е. Х., принадлежащо на азербайджанската държава и предоставено на Министерството на външните работи.

Посочва се още, че през 2013 г. М. С. е бил *** на фирма Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited, която е действала в Истанбул, Република Турция, като е приел предложението на Е. Х., извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан, за легализиране чрез прехвърляне по сметките на отделни юридически лица в 3 банки, разположени в териториите на Република Турция и други държави.

Лицето Е. Х. е получил от Кабинета на министрите на Република Азербайджан средства за реконструкция, реставрация и ремонтни дейности в Подгорица, Черна гора, в размер на 4 083 212 евро. Част от тази сума е преведена по сметка на посолството в Република Сърбия, а след това и в банкова сметка в Черна гора. Исканото лице С. е сключил между него и съветника на дипломатическата мисия на Република Азербайджан в Черна гора договор на 17 април 2013 г. на стойност 2 245 447 евро за озеленяване, земни работи и транспорт на доставки и на стойност 354 553 евро за ремонтни и строителни работи на два обекта (парк и улица „Баку“) в Подгорица, Черна гора, в качеството на *** на Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited, като всъщност дружеството не е извършвало никаква работа, свързана с възложеното озеленяване, ремонт и строителство с цел прикриване на незаконния източник на имуществото. За да легализира средства чрез конвертиране, превод и други финансови транзакции и сделки, посолството на Република Азербайджан е превело различни суми от банковата си сметка в банка със седалище в град Белград, Република Сърбия по банкова сметка на дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited в банка със седалище в град Истанбул, Република Турция, като общият размер на сумите за периода от 17.04.2013 г. до 05.09.2013 г. е в размер на 2 600 000 евро. Последствие от банковата сметка на дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited са преведени отделни суми на лицата С. К. и Джиханкер Дада – на първия сумата от 40 000 евро, а на втория сумата от 2 334 000 евро, като и двете лица нямат официална връзка с дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited.

По този начин сумите са съзнателно придобити по престъпен начин от група лица, които предварително са се сговорили да скрият истинския източник на средствата и сумата от 2 600 000 евро е легализирана чрез извършване на конвертиране, превод и финансови операции.

В решението за привличане на обвиняем е посочено, че в престъпната си дейност М. С. многократно е присвоявал и разхищавал голяма сума пари, възлизаща общо на 2 936 405,79 евро, като е извършил служебна измама, съзнателно е въвел невярна информация в официални документи с намерение за алчност и в предварителен сговор с друга група длъжностни лица, с които си действия е извършил престъпления по чл. 179.3.2, чл. 193-1.3.2 и чл. 313 от Наказателния кодекс на Република Азербайджан.

Въпреки взетите решения за привличане на М. С. като обвиняем и за арестуването му като мярка за процесуална принуда, това не се е осъществило, тъй като съгласно Решение относно участие на обвиняемия от 17.05.2021 г. и Решение относно обявяването на обвиняемия за издирване от 17.05.2021 г. преди това лицето е избегнало тези процесуални действия от разследването, като е напуснало територията на Република Азербайджан.

Представено е извлечение от приложимите разпоредби на чл. 179.3.2 от НК на Р. Азербайджан – „Присвояване и разхищение“, като предвиденото 4 наказание за това престъпление е лишаване от свобода от пет до десет години; по чл. 193-1.3.2 – „Легализиране на имущество, придобито чрез престъпление“ е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от седем до дванадесет години със или без лишаване от правото да се заемат определени длъжности или да се извършват определени дейности за срок от три години; по чл. 313 – „Измама при работа“ е предвидено наказание глоба в размер от хиляди и петстотин до три хиляди маната (официална парична единица на Република Азербайджан), или поправителен труд за срок от една до две години или лишаване от свобода за срок до две години с лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности за срок до две години.

Представено е извлечение от НК на Република Азербайджан относно давностните срокове за наказателно преследване на гореописаното деяние.

Според последното давността зависи от класифицирането на престъплението съобразно възприетата от азербайджанското законодателство номенклатура на престъпленията по тяхната тежест. Съгласно чл. 15.1 от НК престъпленията се класифицират на такива, които не представляват голяма обществена опасност, по-леки, тежки и особено тежки в зависимост от техния характер и степен на обществена опасност. В чл. 15.4 НК е посочено, че деяния, за които максималното наказание лишаване от свобода за умишлено или непредпазливо извършване, не надвишава дванадесет години, се считат за тежки престъпления. Това определение е приложимо към първите две престъпления, описани в искането за екстрадиция – по чл. 179.3.2 и чл. 1931.3.2 от НК, тъй като за първото от тях максималният срок лишаване от свобода е десет години, а за второто е тях е дванадесет години. По отношение на третото престъпление по чл. 313 от НК е приложима нормата на чл. 15.2, според която този вид деяния спадат към категорията на престъпленията, които не представляват голяма обществена опасност.