Решение № 3174 от 02.07.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3174

Пазарджик, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700595 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Й. К. от с. Бъта, чрез адв. В. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2697951 от 15.05.2026 г., издадена от П. К., на длъжност Младши полицейски инспектор към РУ-Панагюрище, при ОД на МВР – Пазарджик, с която на С. Й. К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че на 15.05.2026 г. жалбоподателят бил спрян от органите на МВР за проверка в гр. Панагюрище, като се установило, че управлява собственият си автомобил [Марка], който бил със служебно прекратена регистрация. Твърди се, че не са налице фактическите основания за издаване на заповедта, същата била издадена и при нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочва се, че нарушението било маловажно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа жалбата. Моли съдът да приеме жалбата за основателна и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, да постанови решение, с което да отмени изцяло ЗППАМ № GPAM-2697951/15.05.2026 г. като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът – Младши полицейски инспектор към РУ – Панагюрище, при ОДМВР – Пазарджик – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Оспорва жалбата със съпроводително писмо изх. № 310000-4957/18.05.2026 г., чрез упълномощен процесуален представител юрк. П.. Считат жалбата за неоснователна, като излагат становище за наличие на законови предпоставки за издаване на процесната заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с редовна жалба от С. Й. К. от с. Бъта, чрез адв. В. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2697951 от 15.05.2026 г., издадена от П. К., на длъжност Младши полицейски инспектор към РУ-Панагюрище, при ОД на МВР – Пазарджик.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН Серия GA № 5416052, че жалбоподателят в гр. Панагюрище, по [улица], срещу дом номер 75, управлява собствения си лек автомобил А. Р. 147, с рег. № [рег. номер], като извършва следните нарушения: Водач управлява МПС, на който служебно е прекратена регистрация на 23.12.2025 г., поради изтекла застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От съдържанието на ЗППАМ става видно, че в същата не са посочени датата и часа на нарушението, а само мястото. Дата и час на нарушението са посочени в АУАН Серия GA № 5416052 от 15.05.2026 г., издаден от П. К., на длъжност Младши полицейски инспектор към РУ-Панагюрище, при ОД на МВР – Пазарджик, а именно 15.05.2026 г., около 10:53 часа. Същият обаче не е цитиран в цялост в процесния акт, а само като номер на АУАН, без дата и издател. Тоест може само да се предположи, че процесната ЗППАМ препраща именно към АУАН Серия GA № 5416052 от 15.05.2026 г., издаден от П. К., на длъжност Младши полицейски инспектор към РУ-Панагюрище, при ОД на МВР – Пазарджик.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка.

От страна на жалбоподателя е представена застрахователна полица за процесния автомобил, сключена със застрахователно дружество „Лев инс“ АД за периода 15.05.2026 г. – 12:33 часа до 14.05.2027 г., 23:59 часа.

Представени са и Справка за водач за жалбоподателя, извлечение от електронна система на МВР относно собствеността на МПС А. Р. 147, с рег. № [рег. номер] и заповед за делегиране на правомощия.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР - Пазарджик, представена по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от вида на оспорения.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е частично изпълнено, като са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай обаче не са посочени датата и часа на констатиране на нарушението. Направено е частично препращане към АУАН, само с номер, без да са посочени дата и издател на АУАН, за да може същият да служи за категорично основание за издаване на ЗППАМ. Поради това и адресатът на акта е възпрепятстван да разбере напълно причините, поради които е издадена ЗППАМ и свързаните с нея правни последици.

Установява се, че в случая за процесното нарушение е издаден АУАН Серия GA № 5416052 от 15.05.2026 г., издаден от П. К., на длъжност Младши полицейски инспектор към РУ-Панагюрище, при ОД на МВР – Пазарджик, който е представен по делото. Пропускът да се посочи обаче ясно и точно моментът на нарушението в ЗППАМ и да се цитира АУАН с всички негови реквизити в ЗППАМ, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не би могло да се санира с представянето на АУАН по делото. Това съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с оглед трайната и непротиворечива практика на административните съдилища в тази насока.

Освен това, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай, независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено след констатирането му със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 10:53 часа на 15.05.2026 г. В 12:33 часа на 15.05.2026 г. за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Действително поведението да се управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е силно укоримо, но налагането на процесната ПАМ след заплащането на същата не постига целта на закона за превантивно и преустановително действие.

При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има. Санкция на водача може да бъде наложена по друг ред, чрез ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност, при преценка на компетентния орган, като целта, която законодателят е дал на принудителните административни мерки е различна от санкционната. ПАМ имат преустановителна и превантивна функция и цел.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9672c1d8-119e-4102-bf75-fb1819666c1b